Някои централноевропейски страни, включително Унгария, Румъния и Словения, отчитат влошаване на икономическите си перспективи, тъй като търговските мита се засилват, а китайската конкуренция се увеличава, което свива износа им.
Това е според последната прогноза на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
Растежът в 43-те страни, в които ЕБВР инвестира, се е увеличил от 2.8% през 2024 г. до 3.3% през първата половина на 2025 г.
След по-силна от очакваното първа половина на 2025 г., Организацията прогнозира значително забавяне на растежа през втората половина на годината в своите региони. Те включват Централна Азия, Южното и Източното Средиземноморие, както и Югоизточна и Централна Европа, както и балтийските държави. Настоящата перспектива изключва наскоро присъединили се региони, като Субсахарска Африка и Ирак.
Основните рискове, възпрепятстващи растежа, включват продължаващото търговско напрежение и отслабването на световното търсене. Въпреки това, ЕБВР очаква растежът да се ускори отново през 2026 г. Според доклада ѝ за регионалните икономически перспективи, се очаква производството да нарасне с 3.1% тази година, преди да се ускори до 3.3% през 2026 г.
В сравнение с предишната ѝ перспектива, това означава малко по-добър растеж за 2025 г. и малко по-лош за 2026 г.
Кои държави са най-силно засегнати?
Държавите, в които ЕБВР значително е намалила прогнозата си в сравнение с тази, публикувана през май 2025 г., включват предимно членовете на ЕС в Централна Европа и балтийските държави.
Перспективите за растеж на Словения бяха рязко намалени с 1.2 пр. пункта тази година, като се очаква икономиката ѝ да се разшири само с 0.7%. Страната отбеляза огромен спад в износа си за САЩ през първата половина на годината, възлизащ на 1% от БВП.
Перспективите на Унгария бяха ревизирани надолу с 1 пр. пункт, като се прогнозира растеж от 0.5% тази година. Инвестициите в страната изостават отчасти поради замразените европейски фондове. Това е съчетано с по-високи разходи за финансиране. Производството на Унгария е засегнато и от слабост, идваща от Германия, където производственият сектор отчете по-голямо свиване от първоначално прогнозираното, се казва в доклада.
Латвия и Естония също отбелязаха низходяща корекция, съответно с 0.9 и 0.8 пр. пункта.
Очаква се деветте страни, съставляващи региона на Централна Европа и балтийските държави, да отбележат 2.4% растеж през 2025 г. и 2.7% през 2026 г.
Тези страни ще имат ограничен растеж в бъдеще поради по-слабото от очакваното външно търсене, бюджетните съкращения и по-високите американски митнически тарифи, които вредят на търговията им. Според доклада на ЕБВР, тези въздействия биха могли да бъдат частично компенсирани от по-високи инвестиции в инфраструктура.
Европейските страни на ЕБВР с по-добри перспективи включват Полша, чиято прогноза е ревизирана нагоре с 0.2 пр. пункта, като се очаква растеж от 2.5% тази година. Перспективите на Литва за 2026 г. също са ревизирани нагоре с 0.6 пр. пункта.
Позовавайки се на тези две страни, главният икономист на ЕБВР Беата Яворчик заяви:
Виждате, че страните, които са се справили добре, са тези, които са диверсифицирани, с по-големи икономики, като Полша, следователно по-малко зависими от износа – страни, които са инвестирали много, особено публични инвестиции.“
Перспективите на Полша са подсилени от инвестициите ѝ в инфраструктура, включително проекти за енергиен преход, както и железопътни и отбранителни дейности.
На други места, в Източна Европа и Кавказ, перспективите на Украйна бяха намалени с 0.8 пр. пункта до 2.5% растеж тази година, поради въздействието на продължаващата руска агресия и слабата земеделска реколта.
Междувременно прогнозите за растеж в Югоизточна Европа, включително в България, Гърция и Румъния, бяха намалени с 0.3 пр. пункта тази година и с 0.5 пр. пункта за 2026 г. По-малкият износ се балансира с по-големи инвестиции в региона, където Румъния е в най-слаба позиция.
Страната „ще трябва да използва пълноценно средствата от ЕС, за да стимулира растежа“, се казва в доклада на ЕБВР. Банката очаква среден ръст на БВП от 1.7% през 2025 г. и 1.9% през 2026 г. за трите страни в Югоизточна Европа.
Основните рискове пред страните в Европа
Търговското напрежение е една от точките на натиск за регионите и особено за европейските страни, според доклада.
Почти целият износ от ЕС за САЩ е обложен с 15% мито от края на август. Това даде на някои икономики краткосрочен тласък заради превантивното запасяване през първата половина на годината, но в дългосрочен план се очаква митата да навредят на производството.
Въздействието на митата все още не се е материализирало“, каза Яворчик.
Междувременно европейските страни са изправени и пред дългосрочния риск от все по-засилена търговска конкуренция с Китай.
Китай представлява една четвърт от световния износ и изнася повече от Германия и САЩ взети заедно“, каза Яворчик.
Тя добави, че „Китай и нашите страни са склонни да изнасят подобни продукти“, което означава, че страната „бавно се превръща в конкурент на напредналите европейски държави“.
През последното десетилетие Китай увеличи износа си на автомобили и батерии, стоки, които също представляват важен дял от износа за някои икономики в регионите на ЕБВР.
Европейските страни от ЕБВР обаче биха могли да постигнат печалби и на ключови експортни пазари, особено там, където САЩ искат да намалят зависимостта си от китайски доставчици.
Междувременно фискалните уязвимости също са сред рисковете, пред които са изправени страните от ЕБВР през следващите две години. Редица икономики поемат тежестта на високите разходи за обслужване на дълговете си. За европейски страни като Унгария разходите са около 4% от БВП; за Полша и Румъния те възлизат на над 2% през 2025 г.
Какво би могло да стимулира европейските икономики?
Търговската политика на САЩ може да е заплаха, но може да е и възможност“, обясни Яворчик.
Тя казва, че макар по-високите американски тарифи да могат да навредят на износа на европейските страни, те също така предоставят възможност за източноевропейските държави „да изнасят продукти, които преди са идвали от Китай и които поради много по-високите тарифи са станали по-малко конкурентоспособни“.
Главният икономист също така подчерта потенциалните ползи от китайските инвестиции в европейските страни.
Ако се върнем към доклада на Драги, публикуван преди година, той предлагаше привличане на китайски инвестиции в производството на автомобили и принудителен трансфер на технологии към европейски компании“, каза тя.
Междувременно в Европа мнозина виждат разходите за отбрана като начин за увеличаване на БВП, но дали повечето разходи за оръжие наистина биха могли да стимулират растежа, зависи от три фактора, според Яворчик.
Според нея, разходите за инфраструктура са ключовият фактор.
Ако отделите достатъчна част от разходите за отбрана не за основна отбрана, а за всичко останало, което е необходимо – инфраструктура, енергийна сигурност, IT сигурност – това е от полза за частния сектор и следователно стимулира растежа.“
„Вторият избор, който имате, е колко ще внасяте или ще купувате на местно ниво“, продължи тя, добавяйки, че третото най-важно нещо е да инвестирате в „разработването на най-добрата отбранителна система на утрешния ден“, вместо в най-добрите отбранителни системи на днешния ден.
Колкото по-големи са инвестициите в разходи за научноизследователска и развойна дейност, толкова по-голям е стимулът за бъдещ икономически растеж“, заключи главният икономист на ЕБВР.
Източник: Economic.bg
