Филмът „Кокошка“ на режисьра Дьорд Палфи, който бе председател на международното жури на 30-ия София Филм Фест, тръгва по кината в България от 17 април. Филмът е зашеметяваща история, създадена от Палфи за една неустрашима кокошка, която напуска мизерния живот в индустриална ферма и търси безопасно място, където да отгледа пиленцата си. По време на своето пътешествие тя се сблъсква с омразата и жестокостта на човешкия свят. Кацайки в едно невзрачно ресторантче в гръцко крайбрежно селце, нашата смела героиня е заловена от възрастния му собственик, който живее под гнета на опасния приятел на дъщеря си. Кокошката става свидетел на кражби и измами, но се ориентира еднакво добре както в птичата, така и в човешката йерархия.
Още за филма
„Унгарският режисьор Дьорд Палфи проследява една черна кокошка – от излюпването на яйцето до достигането на зрялост, която незабавно е отлъчена от другите (яркожълти) пилета в една индустриална ферма. Палфи твърди, че правителството му е попречило да снима в Унгария поради потенциално алегоричен филмов разказ и затова събитията са пренесени на територията на Гърция…
Въпросната кокошка се превръща в естествена звезда, комично озадачаваща в многобройните си близки планове. Ако има някакво антропоморфизиране тук, то е от страна на публиката, която чете (или наслагва) свои мисли към героинята и нейните приключения. Според надписите на продукцията и прессъобщенията, животните, които участват във филма, не са били изложени на опасност. В главната роля участват осем кокошки от породата Легхорн: те преминават специално обучение в продължение на месеци. Във филма не са използвани компютърна графика или изкуствен интелект, като се разчита на документални кадри за няколко момента от жизнения цикъл. Режисьорът с право нарича това „органичен филм“.
Кент Търнър, Film-Forward
„Филмът разказва историята на една кокошка, която успява да избяга от птицеферма и търсейки своя път, тя опознава не само кокошия свят, но и света на хората. „Кокошка“ съдържа елементи на документалистика, като показва с почти научна прецизност поведението на животните и състоянието на средата. Филмът посяга и към екшън мотиви, откроими в динамиката, напрежението и сблъсъка на кокошката с реалността. Почти без думи, историята е разказана с чувство за хумор, през което преминава абсурдът на всекидневието. Трилърът също присъства в сюжета – кокошката е изправена пред опасности, които биха могли да се окажат фатални за нея.
Моментите на драма също са вплетени в това изследване на кокоши и човешки вътрешни противоречия, социални отношения и морални дилеми. Усещането за органичност, характерно за Палфи, ни ангажира като зрители, които активно съпреживяват историята на кокошката – една история, в която инстинктите създават връзка помежду ни, докато всеки сам разкрива предизвикателствата на живота“.
Данислава Делчева, Портал Култура
„С истински шокиращи сцени (филмът е и мрачен в част от разказваната история), … „Кокошка“ е едновременно и изключително забавно преживяване, и остра провокация. Палфи се завръща с едно от най-смелите си произведения, което успява да развесели публиката, но и да ѝ остави нещо, върху което да се замисли“.
Сауло Ферейра, Reviewsonreels.ca
„Филмът на Дьорд Палфи разчита на смела перспектива и използва абсолютната невинност през погледа на животно, за да пречупи сложността на човешката жестокост. Това е кинематографична медитация, която не задава въпроса какво означава да си човек, а по-скоро как изглежда човечеството, гледано отвън и отстрани“.
Насър Наандиан, gazettely.com
Още: Кой е пръв – яйцето или кокошката: Има отговор
В разговор с режисьора Дьорд Палфи
(част от интервюто на Данислава Делчева за „Портал Култура“)
Какво можем да научим от кокошката, когато става дума за морални избори и поемане на отговорност?
Когато се замисля защо избрах кокошка за главната роля, винаги се сещам, че исках да разкажа една история за хората, за човешкото поведение. Не само в „Кокошка“, но и във всички други филми, които съм правил преди, този въпрос е един от най-интересните за мен: колко животинско има в човека и каква е разликата между животното и човека. В този филм мога да кажа, за радост или не, че ние, хората, трябва да разберем какви сме и какво се случва около нас и трябва да правим избори, за които сме отговорни и които имат морален аспект. Кокошката няма такъв. Това е, което открих – как е малко по-трудно да си човек, отколкото да си кокошка. Не е лесно и да си кокошка – необходимo е да оцелееш, необходимо е да отгледаш дете, необходимо е да си едно цяло в еволюционния механизъм… Но кокошките имат мозък, много умни животни са и имат представа за света и вселената. Освен това, те притежават чувства и емоции, но не носят никаква отговорност за тях и не изпадат в етични дилеми. Това за тях може и да е лесно, но за хората не е.
Вие сте майстор на контролираното изображение. До каква степен запазихте тази своя перспектива, докато работихте по „Кокошка“, и мислихте ли за кокошката като символ?
Надявам се кокошката да не е символ на нищо. Не искам да я използвам като символ. Знам, че във филмите всичко се превръща в метафора или символ, но обикновено се старая да се придържам към смисъла на първо ниво. Правенето на филми е многопластово и знам, че впоследствие нещата стават символни, но бих искал донякъде да контролирам това. Не включвам метафоричното мислене, докато работя. Искам да говоря за нещо истинско и автентично. Така че ако ме питате, ще кажа, че за мен това не е символ, а само история за една кокошка.
Още: Как се определя дали една кокошка е щастлива или нещастна?
За Дьорд Палфи
Дьорд Палфи е един от най-оригиналните и провокативни унгарски филмови режисьори. Още с дебютния си пълнометражен филм „Хлъц“ (2002) той привлича вниманието на международната фестивална сцена с нестандартен визуален стил и смел авторски език. Филмът печели, наред с други отличия, наградата „Европейско откритие“ на Европейските филмови награди, участва в секцията „Нови режисьори“ и е включен в програмата „Източни обещания“ на фестивала в Сан Себастиан. С втория си филм „Таксидермия“ (2006) Палфи участва в секцията „Особен поглед“ на фестивала в Кан. „Свободно падане“ (2014) е носител на три награди от фестивала в Карлови Вари.
Избрана филмография:
2002 „Хлъц“ (Hukkle)
2006 „Таксидермия“ (Taxidermia)
2009 „Не съм ти приятел“ (I Am Not Your Friend)
2014 „Свободно падане“ (Free Fall)
2018 „Глас Господен“ (His Master’s Voice)
2025 „Кокошка“ (Hen)
„Кокошка“ – Унгария-Гърция-Германия, 2025, 96 мин.
Режисьор Дьорд Палфи, сценарий Дьорд Палфи, Зофия Руткей, оператор Йоргос Карвелас, музика Саболч Сьоке, с участието на Йоанис Кокиасменос, Мария Диакопанайоти, Аргирис Пантазарас, продуценти Танасис Каратанос, Мартин Хампел, Костас Ламбропулос, Йоргос Кирякос, продукция Pallas Film, световен разпространител – Mozinet, разпространител за България – Арт Фест
Награди и номинации:
Сан Себастиан ’25 – номинация за Най-добър филм в конкурсната програма „Забалтеги-Табакалера“
Торонто ’25 – Почетен диплом – награда „Платформа“
Калгари ’25 – номинация за Най-добър международен филм
Гьотеборг ’26 – номинация за Наградата „Дракон“ в международния конкурс
Източник: Актуално
