Сравняването на цените на автомобилите в Европа е комплексно предизвикателство. Фокусирането само върху един или няколко конкретни модела може да изглежда разумен подход, но често е подвеждащо, пише Euronews.
Подобни сравнения не успяват да обхванат по-широката пазарна ситуация във всяка страна, тъй като автомобилните марки следват различни ценови и маркетингови стратегии. Цените на употребяваните автомобили също варират значително в Европа, което допълнително усложнява директното съпоставяне.
Един от начините да се разгледат разликите между страните е индексът на ценовото ниво за „лично транспортно оборудване“, публикуван от Евростат. Данните включват леки автомобили, мотоциклети и велосипеди, като същевременно изключват поддръжка, ремонти, резервни части и гориво. За леките автомобили данните обхващат както нови, така и употребявани превозни средства.
Индексът използва 100 евро като средна стойност за ЕС, показвайки как цените се различават от тази базова линия в различните държави.
Най-скъпите държави
Турция е най-скъпата страна за автомобили и други лични превозни средства сред 36 европейски държави. Цените са с 36.4% по-високи от средното за ЕС, което означава, че превозно средство, струващо 100 евро в ЕС, би струвало 136.40 евро в Турция. Въпреки че все още е на върха на списъка, цените всъщност леко са се понижили, тъй като тази цифра беше 147.10 евро през 2021 г.
Дания е най-скъпата страна в рамките на ЕС, като разходите са с 19.1% по-високи от средното за Съюза.
„Директното облагане на автомобилите (ДДС + данъци и такси, свързани с покупката и специфични за автомобилите) се различава значително в ЕС. Дания е изключение с високи данъци, което обяснява високия ценови индекс за страната“, обясни пред Euronews Business Георг Щрасер, изследовател от Европейската централна банка (ЕЦБ).
Сред всичките 36 държави, Исландия (18.1%), Нидерландия (14.3%), Ирландия (10.3%) и Швейцария (10.2%) са сред другите страни, където цените на автомобилите и личните превозни средства са с най-малко 10% по-високи от средното за ЕС.
Най-евтините
Най-евтините държави за лично транспортно оборудване са Северна Македония и Словакия. Когато средната стойност за ЕС е 100 евро, същите артикули струват 87.70 евро в Северна Македония и 88.60 евро в Словакия. Това означава, че цените на автомобилите и другите лични превозни средства са съответно с 12.3% и 11.4% по-евтини.
Словения (8.7%), Кипър (8.6%), Чехия (8.4%), Норвегия (8.3%), Латвия (7.5%), както и Черна гора и Полша (и двете 7.2%), са други сравнително по-евтини страни, където цените на автомобилите и личните превозни средства са с най-малко 7% по-ниски от средното за ЕС.
Цените на автомобилите и личните превозни средства в България са с 6.5% по-ниски от средното за Европейския съюз. Индексът на ценовото ниво за страната е 93.5 при среден за ЕС 100. България заема 20-то място сред 36 европейски държави. Непосредствено по-скъпа е Литва (93.7), а по-евтина е Сърбия (93.1). Това я поставя в групата на държавите, предлагащи транспортно оборудване на цени, близки до средноевропейското ниво.
Испания е най-евтина сред „голямата четворка“ на ЕС
Сред четирите най-големи икономики в ЕС, Испания е най-евтината страна за автомобили и лични превозни средства, като цените са с 3.8% по-ниски от средното за ЕС. Германия е единствената над средното за ЕС, но само с 0.4%. Франция и Италия са много близо до средното, като цените са съответно само с 0.2% и 0.3% по-евтини.
„В рамките на ЕС подозирам, че данъчното облагане и ценообразуването според пазара все още са двата основни фактора за разликите в цените между страните. Извън ЕС, регулаторните различия също могат да бъдат от значение“, коментира Щрасер.
Ценообразуване според пазара
Георг Щрасер подчертава, че различията в потребителските предпочитания между страните – като например към определени марки, определени характеристики, общо благосъстояние и готовност за плащане – създават стимул за производителите да диференцират цените между пазарите.
„Това работи само ако арбитражът, т.е. трансграничната продажба на автомобили, е ограничен“, добавя той.
Неговият доклад, написан съвместно с Еял Двир, директор в базираната в Бостън консултантска фирма Charles River Associates, предоставя доказателства, че производителите на автомобили определят цените според пазара, третирайки държавите като отделни маркетингови региони дори в рамките на ЕС.
По същество неудобството да купиш автомобил в чужбина (или от вносител/повторен вносител) и да приемеш потенциалните леки разлики в характеристиките на модела е това, което поддържа подобни ценови разлики дори в рамките на ЕС“, казва той.
Това също позволява цените да бъдат съобразени с различията между държавите по отношение на предпочитанията към марката, нивата на доходите и т.н.
Видове задвижване: политиките на страните са важни
Щрасер отбелязва, че ефектът от данъчното облагане е по-фин за повечето страни, особено ако данъчният кодекс диференцира според характеристиките на автомобила. Той също така посочва, че във всяка страна определени модели автомобили обикновено са сравнително по-скъпи, докато други са сравнително по-евтини в сравнение със средното за ЕС.
Това подтиква потребителите да купуват относително повече от по-евтиния модел“, казва той.
Вземайки за пример данъчното облагане на електрическите автомобили, той се позовава на сложността при сравняването на цените и индекса на Евростат: „Една страна, облагаща конвенционалните автомобили с висока ставка, но в същото време освобождаваща електрическите автомобили от данъци, може средно да изглежда като „скъпа“ страна, тъй като индексът на ценовото ниво използва дела на разходите, осреднен за всички участващи страни.“
Въпреки че отразяват данни от 2022 г., данните на ОИСР за „цени на автомобили преди данъци и след всички данъци“ са полезни за разбиране на въздействието на данъчното облагане. Само ставката на ДДС обаче не обяснява защо цените на автомобилите варират толкова значително преди и след данъци в Европа. Други данъци, такси и схеми „бонус-малус“ също допринасят за тези разлики.
Източник: Economic.bg
