Средностатистическият европеец отсъства от работа близо три седмици годишно заради здравословни проблеми, показва нов доклад, цитиран от euronews. Това се равнява на около 6% от потенциалното работно време в Европейския съюз (ЕС) и води до загуби от приблизително 540 млрд. евро годишно под формата на разходи за труд, сочи доклад на Института за околна среда и обществено здраве. Сумата представлява 2.9% от брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС за 2025 г.
Тази стойност обаче отразява само част от икономическите последици от влошеното здраве, които могат да бъдат причинени от всичко – от вирусни инфекции до психични разстройства и онкологични заболявания. Изчисленията обхващат единствено отсъствията по болест на хора, които продължават да работят на пълен работен ден, и не отчитат пълната икономическа цена на дългосрочните здравословни проблеми, се посочва в доклада.
Човек, който е принуден да намали работното си време или да напусне пазара на труда поради заболяване, вече не попада в статистиката за отсъствията по болест.
Освен пряката загуба на работно време, заболяванията имат и по-широки икономически последици.
Когато хората не могат да работят заради здравословни проблеми, икономическото производство също намалява. Същевременно работодателите и колегите им трябва да се справят с последствията от тяхното отсъствие – например чрез наемане на заместник или възлагане на извънреден труд на останалите служители.
По-продължителните отсъствия по болест могат също така да доведат до трайно напускане на пазара на труда, което намалява данъчните приходи и увеличава разходите за социално осигуряване, се посочва още в доклада.
Като отчита тези преки и косвени разходи, изследването изчислява допълнителни загуби в размер на около 135 – 270 млрд. евро годишно. Така общата годишна икономическа цена на отсъствията по болест достига между 675 и 810 млрд. евро.
Колко болнични ползват хората в Европа?
Макар икономическите загуби от отсъствията по болест да са проблем за цяла Европа, между отделните държави съществуват „драстични различия“, заяви авторът на доклада Адриан Мехич при представянето му в Европейския парламент в Брюксел.
Според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 2025 г. най-продължителните отсъствия по болест са регистрирани в Словения – малко над пет седмици средно на служител. Следват Финландия и Испания с около пет седмици.
Във Франция, Швеция и Германия средната продължителност е малко над три седмици, докато в Италия и Гърция служителите на пълен работен ден отсъстват по болест средно по-малко от седмица годишно.
За България се падат по 0.5 болнични, показва графиката на медията.
Тези данни обаче невинаги отразяват реалните различия в здравословното състояние на населението, предупреждават авторите на доклада.
По-малкият брой отсъствия по болест в дадена държава може да е признак за по-здраво население, но също така да се дължи на ниски обезщетения, слаба защита на работещите или на факта, че хората продължават да ходят на работа, въпреки че са болни.
Източник: euronews
Как може да се намали икономическата тежест?
Причините за отсъствията по болест са разнообразни – от проблеми с психичното здраве и заболявания на опорно-двигателния апарат до злополуки и хронични заболявания.
Значителна част от тези отсъствия обаче биха могли да бъдат предотвратени или съкратени. Много от тях са свързани със заболявания, при които превантивните мерки, навременното лечение и рехабилитацията могат да намалят както риска от отсъствие, така и неговата продължителност, се посочва в доклада.
Сред възможните мерки са подобряване на ергономичните условия на работното място, по-ранно лечение на психичните проблеми, по-бърз достъп до първична медицинска помощ, физиотерапия и услуги в областта на психичното здраве, както и своевременно установяване на здравните рискове, обясни Мехич.
„Самата превенция също струва пари, така че не всички тези мерки са безплатни. Но ако бъдат приложени правилно, ползите от тях ще надхвърлят разходите“, допълни той.
Източник: Economic.bg

