Появиха се екзотични предизборни констатации, че значителна част от евросредствата за България се крадат. Според една от цитираните (но недоказана официално) хипотези от всеки 100 евро, влизащи в страната, едва 15 отиват по предназначение, а останалите се присвояват.
Като доказателство номер едно се изтъква фактът, че у нас се изграждат едни от най-скъпите магистрали на километър, което поражда съмнения за корупция и нецелесъобразно разходване на еврофондовете. От друга страна злоупотребите с евросредства, включително в областта на въглеродните емисии, доведоха до засилена намеса на Европейската прокуратура.
Някои експерти пък твърдят, че не винаги става въпрос за чисто „крадене“, а често за измами – обществени поръчки с предизвестен победител и некачествено изпълнение.
От присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г. България се превърна в значим бенефициент на европейските фондове. Те представляват ключов инструмент за ускоряване на икономическото ни развитие, модернизацията на инфраструктурата и социалното сближаване.
България е получила нетно 50 млрд. лева (към 25 млрд. евро ) от ЕС за периода 2007-2024 година. Това е разликата между получените средства и вноската ни в общността, пресметна икономистът и депутат от ПП-ДБ Мартин Димитров. Той определи като пълна спекулация твърденията, че страната е платила повече, отколкото е получила от съюза. Но направи и недвусмислен намек, че истинските усилия трябва да се насочат към разумното инвестиране на европейските средства.
Според лидера на ПП-ДБ Асен Василев пари има за всичко, но много се краде. Европейското финансиране не е еднородно – то се разпределя чрез различни фондове, програми и механизми, които обхващат широк спектър от икономически и обществени сфери и чиято цел е намаляване на регионалните различия, стимулиране на икономическия растеж и повишаване на качеството на живот.
Основната част от парите от Брюксел отиват у нас в инфраструктура и регионално развитие. Основно в автомагистрали („Тракия“, „Струма“, „Хемус“ – частично финансирани), железопътна инфраструктура и градски транспорт (метрото в София). Изграждането обаче на автомагистрала „Хемус“ например достигна рекордна прогнозна цена, надвишаваща 50 милиона лева на километър за някои от участъците. Изумителната поръчка на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е за участък от около 60 км, чиято прогнозна стойност достига близо 3 милиарда лева (милиард и половина евро).
И това не е последно, защото този скок в цените се случва на фона на продължаващи забавяния, инфлация и ревизиране на старите договори за строителство.
ЕС финансира и обновяване на градската среда, водни цикли и пречиствателни станции,
енергийна ефективност и създаването на индустриални зони. Стремежът, както отбелязахме, е да се намалят регионалните различия и да се подобрят условията за живот, но въпреки значителните инвестиции, регионалните дисбаланси у нас остават. София концентрира значителна част от икономическата активност, докато Северозападна България, а и други региони продължават да изостават.
Почти пълна трагедия е при средствата за екологична инфраструктура – за пречиствателни станции, управление на отпадъците и водоснабдителни системи. В България са изградени по-малко от 180 пречиствателни станции за отпадъчни води при набелязани около 400, показват данните от края на 2025 година.. На всичко отгоре много от тях са неработещи или се нуждаят от реконструкция, при все че за изграждането им са похарчени милиарди европейски пари.
В последните години (особено след COVID и чрез NextGenerationEU) са дадени доста средства и за възобновяема енергия, енергийна ефективност и декарбонизация. В случая обаче залитанията са огромни. Стигне до там, България да изпревари почти цяло Европа по дял на вятъра и слънцето в енергийния микс и през договорите за задължително изкупуване на високи цени да държим цената на тока рекордно висока.
Много средства се наливат и в земеделието и развитието на селските райони. Европейският земеделски фонд осигурява директни субсидии за земеделски производители за стабилизиране на доходите им и подпомага развитието на селскостопанските пазари. Само че един факт е достатъчен, за да помрачи светлата картина. В нашата страна има над 2500 язовира, подходящи за поливно земеделие, но по данни на асоциацията на овощарите и зеленчукопроизводителите едва 3% от обработваемата земя се полива. Това се случва заради системното разрушаване на поливната система и държавническо нехайство.
Предоставят се пари и за модернизацията на стопанствата, диверсификация на икономиката и развитието на инфраструктурата в селата. Но и тук побългаряването е в ход: концентрация на субсидии в големи земеделски стопанства – прословутите зърнари, ограничен ефект върху малките производители, особено тези на месо, мляко, на плодове и зеленчуци.
Към тези аномалии трябва да прибавим и зависимостта от субсидии на мястото на пазарната конкурентоспособност. Европейският социален фонд се грижи за обучение и преквалификация, програми за заетост, социално включване на уязвими групи. От него текат пари към България за модернизация на образователната система, дигитализация на училища и професионално обучение. България обаче остава с високи нива на неравенство и риск от бедност, което показва ограничена ефективност на част от тези политики.
Пари от Брюксел отиват и за иновации, бизнес и конкурентоспособност най-вече за подкрепа за малки и средни предприятия в частта технологична модернизация, дигитализация и стартиращи предприятия. А средната класа я има само в София и два-три големи града.
Безспорно еврофинансирането има ключово значение за растежа на БВП, публичните
инвестиции и стабилността на икономиката. В много години те съставляват значителен процент от всички публични инвестиции в страната. Но основните проблеми си остават: прозрачността, обществените поръчки с ясен победител и контрола върху разходите. Тези европомощи са с ниска добавена стойност, не водят до дългосрочен растеж и са насочени към „твърда“ инфраструктура вместо иновации.
Структурата на инвестициите у нас приблизително е: в инфраструктура 35%, в земеделие 20%, за социални политики 15%, бизнес и иновации 12%, околна среда 10%, 8 процента в други сфери.
Източник: Banker.bg
