По неведомите пътища на обществените настроения и социологическото въображение подкрепата за всички „основни“ участници в предстоящите избори се люшка като рибарска лодка в бурно море. С едно изключение: ГЕРБ, който остава „закован“ на 19 процента. Тази видима устойчивост изглежда отново ще даде шанс на снишилия се за пореден път Бойко Борисов да прескочи политическия трап.
Няма значение дали горната констатация се харесва или не на пишещия или на читателите. Канонът на политическия реализъм изисква да представяме и анализираме процесите такива, каквито са, а не каквито ни се иска да бъдат. А след 2013 г. и особено след 2020 г. ГЕРБ на няколко пъти съумява да излезе от много трудни, да не кажем критични ситуации. Подобно на опитен плувец, попаднал във водовъртеж, тази партия, вместо да се бори с последни сили за непостижими цели, просто се отпуска на течението и водата сама я изхвърля на повърхността.
Съперниците им могат и да побеждават, но не се задържат дълго
и безславно падат от власт. Така се случи с ИТН, с ПП (после ПП-ДБ), може би подобен е замисълът на Борисов относно чувствително превъзхождащия го нов голям играч – Румен Радев. Разбирането на тази способност за оцеляване на ГЕРБ би могло да помогне на тези, които искат (или твърдят, че искат) да демонтират модела на упражняване на властта, олицетворяван от Борисов. Важно е, за да не се окаже, че банкянският феномен отново ги е изиграл.
Но разсъжденията по темата биха могли да бъдат полезни в по-голяма степен за тази част от обществото, която е готова да мисли за политиката без илюзии, стереотипно опростяване или идеологически предубеждения, а на основата на факти, данни и доказателства. По-голямата част и от „старите“, и от „новите“ български политици отдавна са показали, че не приемат съвети, просто защото смятат, че знаят всичко, или защото това им се внушава от угодническото им обкръжение.
Ако говорим за способността на ГЕРБ да остава на повърхността, разбира се, имаме предвид преди всичко уменията на Бойко Борисов. Не просто защото, когато казваме ГЕРБ, разбираме Борисов. (Обратното, за разлика от известната мисъл за Ленин, не е вярно, защото партията интересува Борисов единствено като инструмент за личното му облагодетелстване и през последните години – оцеляване). Но той се отнася грижливо към инструмента си, и инструментът му се отплаща, въпреки че както ще видим по-нататък,
и верността на инструментите има свои граници.
Вместо презрително-подигравателните коментари за публичното поведение на Борисов през последните няколко месеца, по-добре е да се опитаме да проследим криволиците на неговата инстинктивно-селска хитрост, която, въпреки иронията, е вършила и продължава да върши работа. Тя бе демонстрирана нагледно особено ясно през последната седмица, с кулминация проведеното Национално събрание на партията. Въпреки че Борисов едва ли е чел „Гепардът“, той прилага перфектно една от известните максими, формулирани в тази книга: „Да променим нещата така, че всичко да остане по старому“.
Свидетели сме на интересен микс от стари и нови елементи в личното поведение на вожда на ГЕРБ. Старото е, че преди избори Борисов винаги слага тужурката и тръгва из народа. Въпреки че привържениците на ГЕРБ са типична клиентела, голяма част от тях продължават да боготворят своя патрон, включително, защото той все още им дава надежди за някакво благополучие, което другите категорично им отказват. Новите елементи включват някаква доза сантименталност (общуване с котенце и лебед, уж случайното споменаване на дрехите на Цветелина в гардероба), вероятно предназначена да събуди симпатия към остаряващия политик, който е уморен от битки, но все още не се предава.
Както обикновено в последните години,
преди избори Борисов изведнъж става диалогичен, дори любезен
към опоненти, които преди е заклеймявал яростно. Обикновено този подход е насочен към опасните опоненти, които не е изгодно да бъдат нападани фронтално. Типичният пример този път е вербалното отношение към Румен Радев, партньорството с когото е представяно като израз на политическа конструктивност и цивилизовано поведение („Не сме в политиката, за да се мразим“). Въпреки нищожните шансове в следващия парламент да се стигне до открито партньорство между „Прогресивна България“ и ГЕРБ, Борисов преследва както цел минимум (ако не се получи сътрудничество в името на обществения интерес, не ние ще бъдем виновни), така и цел максимум (осуетяване на вероятния съюз между Радев и ПП-ДБ). За последното очевидно разчита на глупостта на последните, които упорито продължават да нападат бившия президент, вършейки по този начин мръсната работа на други.
И обратното, забелязваме показно разграничаване от тези, с които до вчера е бил най-близък ортак, ако тази близост е вредна или опасна. Това пък е поведението към Делян Пеевски. Борисов, разбира се, не смее да го атакува, просто всячески показва, че вече няма никакви допирни точки с него. Тук се намесва и още едно съображение – водачът на новото начало не се е отказал от опитите да влияе вътре в ГЕРБ, но засега Борисов
не посмя да отстрани известните „подводници“ на Пеевски,
както личи от избора на новото ръководство на партията. Вероятно инстинктът му подсказва, че е рано да отписва този, с когото може да се наложи съвместно да блокира опасни за двамата политически и законодателни промени.
Друг типичен предизборен подход на Борисов е подчертаването на ролята на последния мощен ресурс на ГЕРБ – силното влияние в местната власт и свързаните с нея клиентелистки мрежи. Той изрази специално отношение към двамата най-известни кметове на партията – Димитър Николов и Живко Тодоров, срещна се с тях и разговаря публично (друг е въпросът какво са си говорили зад кадър). Вероятно една от причините е да бъдат пресечени слуховете за тяхно преориентиране към друг лагер, което би подействало много лошо на масата от представители на ГЕРБ в местната власт и тяхната клиентела.
Като цяло, Борисов и ГЕРБ са избрали тактиката на „умрялата лисица“ – по-спокойно, дори миролюбиво поведение, жалби по повод нечестни избори, оставане „под радара“ на бушуващите страсти и опити за пренасочване на негативизма към другите обичайни заподозрени – най-вече Пеевски и ИТН. Това се съчетава с дискретно мобилизиране на целия останал, най-вече местен ресурс на партията с цел постигане на максимален възможен резултат.
Борисов вече отлично знае, че
трудната политическа задача идва не преди, а след изборите.
Единственото, от което се страхува, е конфигурация, която ще го подгони реално, а не с показни арести. Очертаващата се победа на Радев не го притеснява толкова, особено на фона на развитието на „президентския проект“. Той разбира, че очакванията към Радев са много високи, трудностите пред следващото управление – огромни, а изгледите за стабилно парламентарно мнозинство и правителство – твърде ограничени и илюзорни. И най-вече – странният подход на подбор, съставяне и прекрояване в последния момент на листите, който вероятно ще продължи и на следващия етап.
Затова по старата рецепта на Тодор Живков се снишава, докато отмине бурята, с надеждата, че в края на краищата пак ще се опре до него и ГЕРБ. Не е изключено този номер да мине отново, но не бива да забравя, че дори при опитен политик като Живков политическите животи накрая свършват.
Източник: Banker.bg
