Цените на авиационното гориво са се увеличили с 95%, откакто Съединените щати и Израел започнаха военни атаки срещу Иран на 28 февруари, пише Euronews. По-високи цени на билетите, допълнителни такси за гориво и намаляване на капацитета или ограничаване на нерентабилни маршрути ще се превърнат в новото нормално, предупреждават енергийни анализатори.
Скорошните ограничения на въздушния трафик на няколко италиански летища поради опасения от недостиг на гориво, свързан с конфликта в Близкия изток, пораждат тревога, че тенденцията може да се разпространи и към други летища в Европейския съюз.
Цените на авиационното гориво са се увеличили с 95%, откакто Съединените щати и Израел започнаха военни атаки срещу Иран на 28 февруари. Войната доведе до фактическото затваряне на Ормузкия проток – жизненоважен маршрут за енергийна търговия, през който преминават около 20% от световния износ на суров петрол, поставяйки сериозен натиск върху глобалните енергийни пазари.
Затварянето на Ормузкия проток сериозно ограничи доставките, като авиационното гориво – един от най-засегнатите рафинирани продукти – е изправено пред задълбочаващ се недостиг през април и май, предупреди Международната агенция по енергетика (МАЕ).
Докато Азия вече усеща ефекта от това поскъпване – с отменени полети поради силната зависимост от внос от Близкия изток – Европа може да е следващата.
Скандинавската авиокомпания SAS съобщи, че ще отмени поне 1000 полета през април.
Ситуацията е трудна. Фактическото затваряне на Ормузкия проток елиминира над 20% от обичайните глобални морски доставки на авиационно гориво“, заяви Джордж Шоу, старши анализатор в компанията за търговска информация Kpler, пред Euronews.
Най-малко 42% от общия морски внос в ЕС-27 и Обединеното кралство преминава през Ормузкия проток, добави Шоу.
Осигуряване на доставки и вътрешно рафиниране
Въпреки това, ако държавите успеят да осигурят доставки, анализаторите смятат, че смущенията вероятно ще бъдат по-слаби в региони с по-голям капацитет за вътрешно рафиниране, като Германия, Италия, Испания и Нидерландия.
За Европа основният въпрос е доколко запасите и веригите за доставки могат да издържат в краткосрочен и средносрочен план, тъй като континентът вече разчита на извънредни освобождавания на резерви след решението на МАЕ от 11 март да пусне 400 милиона барела петрол.
Последните доставки на авиационно гориво, преминали през Ормузкия проток преди затварянето му, се очаква да пристигнат в европейските пристанища около 10 април, според Argus Media – глобална компания за анализ на енергийни и стокови пазари. След това, освен ако този енергиен „тесен проход“ не бъде отново отворен или не се осигурят алтернативни маршрути, входящите количества може да намалеят значително.
Макар това да не означава непременно незабавно прекъсване на доставките, според анализаторите то сигнализира началото на период, в който физическата наличност на авиационно гориво може да стане все по-несигурна.
Реакцията на авиокомпаниите на поскъпването
Шоу посочва, че май може да се окаже „по-предизвикателен“ месец – сценарий, който вероятно ще доведе до по-високи цени на билетите, допълнителни горивни такси и съкращаване на капацитета – включително ограничаване на нерентабилни маршрути.
Тези мерки, в резултат на високите цени на авиационното гориво, ще доведат до спад в търсенето“, добави Шоу.
Оценка на Argus Media, базирана на данни от Евростат, показва, че наличните търговски запаси от авиационно гориво могат да покрият три месеца във Великобритания, четири в Португалия, пет в Унгария, шест в Дания, седем в Италия и Германия и осем във Франция и Ирландия.
Тези данни обаче не са официални правителствени прогнози и не отчитат напълно промените в търсенето, логистичните затруднения или специфичните рискове за отделни летища.
„Авиокомпаниите, които не са хеджирали разходите си за гориво, също са изложени на риск, като видяхме, че SAS реагира много бързо, намалявайки броя на полетите заради високите цени през март“, допълни Шоу.
Енергийният анализатор предупреди, че дори обширните стратегии за хеджиране не са напълно защитени от ценови колебания. Според него превозвачите, които хеджират само чрез суров петрол или свързани финансови инструменти, са изложени на значителната разлика в цените между суровия петрол и авиационното гориво.
Анита Мендирата, специален съветник на генералния секретар на Световната организация по туризъм към ООН и експерт по авиация, заяви пред Euronews, че авиационното гориво не може да се съхранява в големи количества на летищата, тъй като системата разчита на непрекъснати доставки от рафинерии и по тръбопроводи.
Това означава, че дори кратки прекъсвания могат да създадат оперативни затруднения много бързо, особено на големите хъб летища“, каза Мендирата.
Междувременно месечният износ на авиационно гориво от САЩ към Европа достигна най-високото си ниво през март – близо 400 000 тона – и тенденцията се очаква да продължи. Въпреки това този обем остава далеч под 1,4 милиона тона авиационно гориво, внесени в ЕС-27 и Обединеното кралство през май 2025 г., което подчертава бавния темп, с който американският износ може да компенсира недостига.
„Вносът на гориво се пренасочва към САЩ, които функционират като алтернативен източник“, отбеляза Шоу, добавяйки, че европейските рафинерии също ще увеличат производството на авиационно гориво, за да отговорят на недостига.
ЕС призовава за диалог между държавите членки
На въпрос за наличните количества авиационно гориво в страните от ЕС, Европейската комисия припомни, че извънредните запаси – които обикновено включват смеси от бензин, керосин и авиационно гориво – се определят от държавите членки, като отбеляза, че изпълнителният орган на ЕС не разполага с достатъчно информация за наличностите по държави. „На етап сме да получим пълна картина за ситуацията във всяка държава членка. На следващата среща на координационната група по петрола това ще бъде обсъдено“, заяви говорителят на Комисията Анна-Кайса Итконен пред журналисти във вторник, като се позова на срещата, насрочена за 8 март.
Преди да се обмислят мерки за солидарност за осигуряване на доставки на авиационно гориво, които трябва да бъдат предприети координирано, Итконен подчерта, че първата стъпка е диалог с държавите членки.
„Това до голяма степен са частни договори между авиокомпании и доставчици (…) Изключително важно е да се срещнем с държавите членки, за да разберем точно какво е положението при тях, а всякакви последващи мерки ще бъдат предприети въз основа на получената обратна връзка“, добави тя.
Източник: Economic.bg
