Разследването около случаите „Петрохан“ и „Околчица“, при които бяха открити телата на шестима души – петима мъже и едно непълнолетно момче, продължава да поражда нови въпроси. На 11 март прокуратурата изнесе допълнителна информация за хода на делото, като за първи път официално съобщи, че сред дарителите на организацията, свързана с част от загиналите, има и длъжностни лица.
Според данните, за последните няколко години към неправителствената структура са постъпили дарения на стойност близо 300 000 лева, както под формата на парични преводи, така и като техника, включително дрон.
Досъдебното производство започна като две отделни разследвания – едното за телата, открити край хижа „Петрохан“, а другото за трагедията в кемпер край връх Околчица. С течение на времето обаче се оказало, че между двете има повече връзки, отколкото първоначално се предполагало и това довело до обединяването на делата.
Според разследващите основната дейност на групата е била концентрирана около района на хижата край Петрохан, което я поставя в центъра на събитията.
Прокуратурата вече разполага с резултати от част от назначените експертизи. Те включват анализ на електронни устройства, извършен със съдействието на партньорски служби. По думите на разследващите тези анализи не са променили първоначалната хипотеза, че на двете местопроизшествия няма данни за присъствието на външни лица. На пръв поглед това изглежда като стесняване на кръга от възможни версии. Но същевременно остават и редица неизвестни, които не могат да бъдат обяснени само с наличните факти.
Медицинските експертизи на тримата души, открити в кемпера край Околчица, вече са готови. Те показват, че смъртта е настъпила вследствие на огнестрелни рани в областта на главата и е била почти мигновена. Най-тежкият и чувствителен детайл е свързан с 15-годишното момче, при което е установена входна рана в лявото слепоочие след изстрел от упор. Другите двама – Николай Златков и Ивайло Калушев, също са били простреляни от близко разстояние. Според първоначалните изводи на експертите разположението на телата и намерените гилзи допуска версията за две убийства, последвани от самоубийство.
Тази хипотеза обаче не сложи край на общественото съмнение, а напротив породи още въпроси. Продължава да няма отговор на въпроса какъв е бил мотиивът за такава крайна развръзка, каква всъщност е била дейността на групата и защо институциите са мълчали за нея.
Все пак разследването взе някаква посока, като започна да проверява финансите на организацията. По искане на разследващите е вдигната банковата тайна на общо 44 сметки, свързани с нея и с нейни членове. Целта е да се проследи движението на средствата и да се установи дали има нередности.
Първоначалните данни показват, че през последните три-четири години към организацията и нейни представители са постъпили, както споменахме, дарения на стойност близо 300 000 лева. Част от средствата са превеждани директно по банков път, а други са предоставяни под формата на техника – включително дрон. Най-голямата известна сума е 251 000 лева, преведени по личната сметка на един от загиналите – Ивайло Иванов.
Сам по себе си този факт не означава непременно нарушение. Даренията към неправителствени организации са напълно законна практика. Проблемът възникна, защото липсва яснота как точно са се управлявали тези средства и за какви цели са използвани. Темата стана още по-чувствителна, след като се разбра, че сред дарителите има хора, заемащи публични длъжности.
Прокуратурата засега не съобщава техните имена. Единствената публично известна личност на висока позиция, която признава, че е дарявала средства, е кметът на София Васил Терзиев. По негови думи той е предоставил около 80 000 евро на организацията. Терзиев твърди, че към момента на дарението не е имало публична информация, която да поставя под съмнение дейността на групата на Калушев.
Това обяснение може да е напълно вярно, но предизвика доста дебати. Когато се финансират организации, които впоследствие се оказват свързани с толкова много загадки и смърт, неизбежно възниква въпросът дали е имало достатъчно контрол и прозрачност.
Паралелно с финансовата проверка продължават и чисто криминалистичните действия. Разследващите са назначили десетки експертизи – физико-химични, балистични, трасологични и графически. Извършени са и многократни огледи на веществени доказателства от хижата край Петрохан. Анализирана е информация от системите за сигурност и паметта на кемпера, използван от Ивайло Калушев.
Съдбата на животните, открити на местата на трагедията, също е била предмет на експертиза. Според заключенията кучетата са починали от задушаване с въглероден оксид.
Междувременно се появиха и други проблеми, които на пръв поглед нямат пряка връзка с трагедията, но хвърлят допълнителна светлина върху средата, в която са живели част от участниците. Министерството на образованието сезира прокуратурата за начина на обучение на 15-годишното момче, което е сред жертвите.
Проверка е установила, че ученикът е бил записан едновременно в две различни форми на обучение – редовна и самостоятелна. Според прокуратурата това показва пропуски в контрола от страна на регионалното управление на образованието и ръководството на училището.
Случаят има и човешко измерение, което не може да бъде пренебрегнато. Роднини на загиналите поставят под въпрос начина, по който институциите общуват с тях. Майката на Николай Златков публично заяви, че дълго време не ѝ е бил позволен достъп до тялото на сина ѝ с аргумента, че това може да „замърси разследването“.
По-късно прокуратурата съобщи, че телата са освободени, но процедурата отново е била забавена заради постъпило искане за допълнителна информация по делото.
Докато експертизите се трупат, а финансовите проверки продължават, в очите на обществото случаят изглежда все по-заплетен.
Близки на загиналите пък подготвят протест пред Съдебната палата в София на 13 март. Той вероятно ще бъде още едно напомняне, че зад сложните експертизи и банкови проверки стоят човешки съдби и семейства, които искат не само юридическа истина, но и морална яснота. А в подобни случаи обществото рядко се задоволява с половинчати отговори.
Източник: Banker.bg
