В комисията по образованието и науката за днес е планирано да бъдат обсъдени на първо четене 4 законопроекта, свързани с обучението по религия. Припомняме, че на 17 септември имаше извънредно заседание на комисията и тогава за разглеждане бяха внесени 11 законопроекта за изменение на Закона за предучилищното и училищното образование, като за днес те са по-малко, тъй като са останали онези, отнасящи се до частта за въвеждането на нов учебен предмет, свързан с изучаването на религия и добродетели.
Какво се предлага в 4-те законопроекта?
Председателят на комисията Димитър Здравков и група депутати от „Прогресивна България“ предлагат законопроект, който предвижда предметът „Добродетели и религии“ да се въведе от 2028/29 г. за учениците, които постъпват в I клас, като през следващите години ще се въвежда последователно в съответствие с държавния образователен стандарт за учебния план.
Отлагателният период е необходим за разработване и утвърждаване на учебните програми, за създаване и одобряване на учебниците и за квалификация на учители за преподаване на предмета.
Ще има три възможности за избор – религия православие, религия ислям и неконфесионална програма с акцент върху добродетелите. Предметът ще се изучава като задължителен час без оценки. Изборът на програма ще се прави от ученика и родителите му, като вносителите подчертават, че предметът не променя светския характер на образованието и гарантира свободен избор между различните програми.
Изучаването на предмета ще става по утвърдени от министъра на образованието и науката алтернативни учебни програми с елементи на конфесионално обучение (с акцент върху религиите, като религия – православие или религия – ислям) или без елементи на конфесионално обучение (с акцент върху добродетелите-етика и гражданско образование).
За конфесионалното обучение вносителите са записали, че това е обучение за основните положения на религиите на признатото източноправославно вероизповедание, като и на регистрираните вероизповедания по Закона за вероизповеданията с повече от 8 на сто на самоопределилите се към съответното вероизповедание лица спрямо общия брой на преброените лица при последното преброяване на населението по данни на Националния статистически институт.
С цел да се осигури в максимална степен реализацията на избора, за обучението по добродетели и религии се предвижда възможност за делене на паралелката на групи. В случай че няма достатъчно ученици за сформирането на група за обучение по учебна програма без елементи на конфесионално обучение, се допуска индивидуално обучение за ученик, избрал обучение по тази програма.
За прилагането на законопроекта ще бъдат необходими допълнителни организационни и финансови ресурси, тъй като ще трябва да се предвидят разходи, свързани с разработване и утвърждаване на учебни програми, оценяване и одобряване на учебници по учебния предмет добродетели и религии, квалификация на учители.
Необходимите средства следва да бъдат осигурени от държавния бюджет, както и през други финансови инструменти – национални и/или европейски програми и проекти.
Конкретните финансови параметри ще бъдат определени при изготвянето на съответните подзаконови нормативни актове и при планирането на средствата по държавния бюджет за съответните години.
Предложението на Костадин Костадинов и група депутати от „Възраждане“ е предметът „Добродетели и религии“ да стане задължителен в средното образование от учебната 2027/2028 година. Вносителите предлагат Учебният предмет „Добродетели и религии“ да е насочен към ценностно формиране на личността и възпитание в добродетели и за изучаването му да се разработват алтернативни учебни програми, предоставящи възможност за избор между учебно съдържание с елементи на вероизповедно обучение и без елементи на вероизповедно обучение. Учебните програми за класовете от I до XII с елементи на вероизповедно обучение ще се консултират с експерти на съответното вероизповедание.
При заемане на учителска длъжност, свързана с преподаване на учебния предмет „Добродетели и религии“ по учебна програма с елементи на вероизповедно обучение, към професионалната квалификация на лицето може да бъде взето предвид и удостоверение или препоръка от съответното вероизповедание, пишат вносителите от „Възраждане“.
По отношение на „Вероизповедно обучение“ вносителите са записали, че това е обучение за основите на Източното православие, както и на регистрираните вероизповедания по Закона за вероизповеданията с повече от 10 на сто от самоопределилите се към съответното вероизповедание лица спрямо общия брой на преброените лица при последното преброяване на населението по данни на Националния статистически институт.
Законопроектът, предложен от Красимир Вълчев и Тома Биков от ГЕРБ-СДС, предвижда обучението по учебния предмет „Добродетели и религии“ в училищата да започне не по-късно от учебната 2028/2029 година за учениците, които през тази учебна година ще постъпят в I клас, като през следващите учебни години ще се въвежда последователно от II до XII клас.
Вносителите са записали, че за заемане на учителска длъжност, свързана с преподаване на учебния предмет „Добродетели и религии“ по учебна програма с елементи на конфесионално обучение, лицето трябва да има и препоръка от епархийското/ регионалното духовно ръководство на съответното вероизповедание, в чийто диоцез/ регион са намира училището.
Вълчев и Биков отчитат, че изпълнението на законопроекта предполага допълнителни бюджетни разходи – условно изчислени на 4.2 млн. евро за целогодишно финансиране на възнаграждения и осигуровки на педагогически специалисти за допълнителните часове за провеждане на часовете по предмета Добродетели и религии при вариант от три алтернативни програми при допускане за необходимост от създаване на допълнителни групи в 60% от класовете. Тъй като законопроектът предвижда поетапно въвеждане на предмета, пълният размер на допълнителното финансиране ще е необходим едва през 2040 година.
Вносителите са записали в мотивите си, че законопроектът има за цел да усили възпитателната функция в системата на училищното образование и да разшири достъпа да програми по религии. Възпитанието в добродетели е основна част от формирането на общочовешки и граждански ценности у децата. Въвеждането на отделен час, ориентиран към ценностното формиране на личността и възпитанието в добродетели, е най-силният инструмент за това.
Те отбелязват, че в исторически план нравствената култура се е формирала основно по два пътя – чрез религията и чрез светското образование и правила. Затова и законопроектът предлага плуралистичен и демократичен подход с алтернативни учебни програми по избор на родителите и ученика – със и без елементи на конфесионално обучение. Общото между различните алтернативни учебни програми следва да бъде тяхната насоченост към духовността и универсалните човешки ценности и добродетели.
Часът може и следва да се използва и за постигането на по-широки възпитателни цели, като напр. гражданско възпитание, по-задълбочено изучаване на философия, формиране на нагласи срещу зависимостите.
Със законопроекта, предложен от Николай Денков и група депутати от „Продължаваме промяната“, се предвижда въвеждането на предмет „Добродетели и ценности“.
Обучението по учебния предмет „Добродетели и ценности“ в училищата се планира да започне от учебната 2027-2028 година за учениците, които постъпват в I клас, като ще се въвежда последователно в съответствие с държавния образователен стандарт за учебния план през следващите години.
Министърът на образованието и науката следва да утвърди учебните програми, учебниците и учебните помагала по учебния предмет „Добродетели и ценности“ в срок до девет месеца от влизането в сила на закона.
С предлагания законопроект Николай Денков и колегите му от „Продължаваме промяната“ предлагат създаването на общообразователен учебен предмет „Добродетели и ценности“, който да осигури систематично обучение, насочено към нравственото, гражданското и културното развитие на учениците.
Предметът няма да има конфесионален характер и не цели религиозно възпитание или формиране на принадлежност към определено вероизповедание. В него знанията за религиите се разглеждат като част от историческото, културното и духовното наследство на човечеството.
Предложеният подход съответства на конституционните принципи за светски характер на държавата, свобода на съвестта и равнопоставеност на гражданите независимо от техните религиозни убеждения, уточняват вносителите. Те добавят, че основната цел на законопроекта е създаването на нормативна основа за въвеждане на учебния предмет „Добродетели и ценности“ като част от общообразователната подготовка.
С приемането на закона се цели: възпитаване на уважение към човешкото достойнство, правата на човека и демократичните институции; изграждане на чувство за обществена отговорност, солидарност и доброволчество; насърчаване на уважението към българската културна идентичност и европейските ценности; развитие на умения за междукултурен диалог и толерантност; повишаване на устойчивостта на учениците към езика на омразата, дискриминацията, насилието и радикализацията.
Вносителите отбелязват, че необходимите разходи ще бъдат свързани основно с: разработване на учебни програми; разработване и одобряване на учебници и учебни помагала; квалификация на педагогическите специалисти; актуализиране на държавните образователни стандарти.
Това са дейности попадат в рамките на обичайните функции на Министерството на образованието и науката и могат да бъдат финансирани по бюджета на министерството и чрез средства по европейски програми, заключават вносителите.
По време на обсъждането на законопроектите в рамките на извънредното заседание на образователната комисия представители от Светия синод настояха за участие на църквата при оценяването на учебниците и при подбора на учителите, които да имат съответната квалификация. Те подчертаха, че бъдещото обучение ще цели придобиване на базисна религиозна грамотност, а не индоктриниране.
Мария Брестничка от Националната мрежа за децата предупреди, че предложените промени крият сериозен риск от разделение сред децата. Тя призова новият предмет да не се въвежда, ако има риск някое дете да бъде изолирано или да му бъде преподавано нещо, което противоречи на неговите добродетели.
От страна на няколко директори на училища, присъстващите на заседанието на комисията, идеята за предмета, обединяващ добродетели, религии и ценности, срещна подкрепа. Диян Стаматов – директор на 119 училище в София я определи като първа стъпка към съществена реформа, насочена към преодоляване на дефицитите във възпитанието.
Тук може да видите какви учебни програми по религия има, които са утвърдени със заповед на министъра на образованието Красимир Вълчев през 2018 година. Става въпрос за учебни програми по учебния предмет религия (християнство-православие) за I – XII клас, учебни програми по учебния предмет религия (ислям) за I – XII клас и учебни програми по учебния предмет религия (неконфесионално обучение) за I – XII клас.
Източник: Banker.bg
