„Пас към миналото“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която връщаме лентата назад, за да ви разказваме интересни спортни истории от миналото.
В края на миналия век българската художествена гимнастика изуми света с блестящите си грации. „Златните момичета“ Илиана Раева, Адриана Дунавска, Мария Петрова, Лили Игнатова, Анелия Раленкова, Бианка Панова, Диляна Георгиева, Елизабет Колева, Бранимира Иванова спечелиха обожанието на публиката и стотици медали от най-големите форуми. Всички те достигнаха върха, водени от най-успешната треньорка в родната история – голямата Нешка Робева. След оттеглянето им от голямата сцена, под светлините на прожекторите изгряха нови звезди, готови да завладеят света с таланта си.
Талантливата гимнастичка, която се отказа от спорта едва на 18 години
Въпреки смяната на поколенията, суровите методи, използвани за да се подтикнат гимнастичките към съвършенство, останаха. Една грация преживя тази система от първа ръка, а когато се противопостави на нея, обещаващата ѝ кариера беше прекъсната. История за неосъществени мечти и пропуснати медали, белязани от болка, които отказаха една от най-добрите родни гимнастички от спорта, но я вдъхновиха да се превърне в отлична треньорка. Това е историята на Стела Салапатийска.
Стела Салапатийска е родена 24 април 1979 година в Пловдив. Тя започва своя път в гимнастиката под ръководството на Наталия Моравенова в родния си град. Едва на 10-годишна възраст тя показва завидни качества и заминава за София, за да се състезава за клуб Левски. Скоро след пристигането ѝ в столицата Салапатийска вече е част от националната селекция на Нешка Робева. Стела се отличава от останалите грации най-вече с уникалния си стил. Тя е гимнастичка, която проявява изключителна смелост, когато стъпи на килима, и това си личи най-ясно по сложните и рискови композиции, които представя. От друга страна, като типична представителка на родната школа, се отличава с брилянтна техника с уреда, красиви пируети и много чисти изпълнения.
Първото голямо разочарование за Салапатийска
Успехите на международната сцена не закъсняват. През 1993 година пловдивчанката печели бронзов медал в многобоя на Европейското първенство за девойки в Букурещ. Тя се окичва и със злато в румънската столица, след като триумфира в отборното състезание заедно със своите съотборнички Боряна Дочева и Елена Стефанова. Три години по-късно заедно с Диана Попова пък завоюват бронзово отличие в отборната надпревара от континенталния шампионат в Аскер. Салапатийска се класира на пето място в индивидуалния многобой и на седмо място във финала с топка. Съотборничката ѝ пък е седма в многобоя. Тук настъпва ключов момент в живота на пловдивчанката, чиято кариера скоро ще бъде опропастена. Въпреки че се класира по-високо, Нешка Робева решава Попова да участва на Олимпийските игри в Атланта през 1996 г. за сметка на Салапатийска.
Тази ситуация обтяга отношенията между 17-годишната грация и нейната треньорка, но тя приема решението и с още по-голямо желание да се докаже, започва подготовката си за 1997 година. На Европейското първенство в Патрас Салапатийска се класира седма в многобоя, шеста във финала с въже и седма на лента. В навечерието на предстоящото Световно първенство обаче настъпва истинският разрив в отношенията ѝ с Робева. Салапатийска и съотборничката ѝ Мария Гатева влизат в конфликт с треньорката си поради грубото ѝ отношения към тях.
„Спрях да тренирам след побой и грубо отношение“
Тогава Салапатийска разкрива, че е била малтретирана и подлагана на физическо насилие и обиди от страна на Нешка Робева по време на тренировка. Гимнастичката дори заявява, че е била „заплашвана, а не молена“ от треньорката си. Разгневена от ситуацията, емблемата на българския спорт отстранява двете гимнастички от състезания за две години. Салапатийска е категорична, че не може да понася методите на треньорство на Робева и започва да се подготвя при друг специалист в клуба, основан от Илиана Раева. Тя обаче губи амбицията си да се състезава и започва да учи в Националната спортна академия за треньор.
Въпреки че получава предложения да работи в чужбина, тя остава в България и започва да тренира деца от в клуб „Илиана“. Разочарованието ѝ от неосъществената кариера обаче я мотивира да предаде опита си на бъдещото поколение и то по правилния начин. Салапатийска създава страхотен тандем с една от своите възпитанички – Елизабет Паисиева. За разлика от примера, който е получила, Стела демонстрира на света близост и отношение към своите състезателки като обичта и закрилата на по-голяма сестра към по-малка. Под нейните наставления Паисиева два пъти участва на олимпийски игри и печели куп отличия от най-големите форуми. Няколко години по-късно Салапатийска се отдава на семейния живот с нейния съпруг и две деца и затваря спортната страница. Следата на смелостта, грацията и правилният пример, който тя даде, обаче, завинаги остават следа в историята на художествената гимнастика.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от „Пас към миналото“: Направи олимпийския си дебют в ски бягането, а по-късно завоюва медал за България в биатлона
Източник: Актуално
