Военното напрежение около Иран все по-ясно показва, че конфликтите в Близкия изток никога не остават само регионален проблем. Ударите на Съединените щати и Израел срещу ислямската държава вече осезаемо влияят върху глобалната икономика – от енергийните пазари до морската логистика и финансовите борси. В центъра на това ново икономическо сътресение стои един от най-важните търговски коридори в света – Ормузкият проток.
Ръководителката на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева коментира, че парите в последните дни се движат като влакче на ужасите. „Живеем в свят, в който трусовете са по-чести и по-неочаквани, и от известно време вече предупреждаваме нашите членове, че несигурността се е превърнала в новата норма„, каза тя по време на конференция в Банкок.
Ормузкият проток между Персийския и Оманския залив
е ключов за световния енергиен пазар. Саудитска Арабия, Ирак, Иран, Кувейт, Катар, Бахрейн и Обединените арабски емирства разчитат именно на него за своя износ. И когато напрежението там се повиши, ефектът почти моментално се усеща в цените на петрола, газа и в глобалните транспортни вериги.
Иран заплаши на 4 март, че ще стреля по всеки, който се опита да премине през протока, което на практика блокира корабоплаването. Стотици кораби са акостирали от двете му страни като предпазна мярка, а морският трафик през ключовия път намаля с около 90% само за два дни. Това доведе до прекъсвания на доставките и ръст на цената на петрола.
Европейският съюз обяви, че засега не вижда непосредствено въздействие от конфликта върху сигурността на газовите доставки. Това обаче не е съвсем вярно, защото Катар временно спря производството на втечнен природен газ (LNG) в най-големия си завод, което доведе до скок на цените на газа в Европа с над 40 процента. Решението на компанията QatarEnergy е сериозен удар за световния енергиен сектор, тъй като Катар е на второ място по износ на втечнен природен газ след Съединените щати.
Средно над 20 милиона барела суров петрол дневно се транспортират през Ормузкия проток, което е приблизително една пета от глобалното потребление. Освен това и около 20% от световната търговия с втечнен природен газ преминава по този маршрут.
След началото на военните действия на 28 февруари и заплахите на Иран за атаки срещу търговски кораби, дори и да няма реална блокада, самата несигурност вече е достатъчна, за да наруши логистиката. Алтернативните маршрути за транспортиране на енергия от региона са ограничени. Съществуват тръбопроводи, които позволяват на Саудитска Арабия да изнася петрол към Червено море и на Обединените арабски емирства към Оманския залив. Техният капацитет обаче е далеч по-малък от обемите, които преминават през Ормузкия проток. Според оценки на Международната агенция по енергетика тези алтернативи могат да поемат едва около една четвърт от обичайния износ.
Съединените щати вече обмислят възможността да осигурят военноморски ескорт на танкерите, които преминават през района. Подобна мярка би могла да възстанови част от трафика, но същевременно носи риск от по-нататъшна военна конфронтация.
Азия е най-големия губещ
от блокада на Ормузкия проток. Китай например е най-големият вносител на суров петрол на планетата, като близо 40% от неговия внос преминава по този маршрут. Освен това страната купува и значителна част от иранския петрол. При все че Пекин разполага със стратегически резерви и възможност да диверсифицира доставките си, една продължителна блокада би засилила конкуренцията за ресурси на световните пазари.
Подобна е ситуацията и в Япония, която получава около три четвърти от необходимия й петрол точно от Близкия изток.
Южна Корея също е силно зависима от тези доставки, което прави икономиката ѝ уязвима при резки ценови колебания.
Проблемът за тези страни е, че запасите от втечнен природен газ и петрол обикновено покриват само няколко седмици потребление. Ако конфликтът се проточи, правителствата им ще бъдат принудени да търсят нови доставки на значително по-високи цени.
Особено уязвими са държавите в Южна Азия. Пакистан и Бангладеш разчитат почти изцяло на втечнен природен газ от Катар и Обединените арабски емирства. Те имат ограничени възможности за съхранение и малко алтернативни доставчици, което означава, че всяко прекъсване на потоците може бързо да се превърне в енергийна криза.
Индия също е изложена на значителен риск. Около 60% от нейния внос на петрол идва от Близкия изток, а голяма част от договорите за втечнен природен газ са обвързани с международните цени на петрола.
В Югоизточна Азия ефектът вероятно ще се прояви по-скоро чрез ценови натиск, отколкото чрез физически недостиг на енергия.
Глобалните финансови пазари реагираха нервно
на първите новини за ескалацията. Азиатските борси отчетоха сериозни спадове, а инвеститорите започнаха да търсят по-сигурни активи. Подобни реакции са нормални за периоди на геополитическа несигурност, когато рискът от нови икономически сътресения расте.
Интересното е, че американските пазари останаха сравнително стабилни. Това се дължи както на силните икономически данни в САЩ, така и на очакванията, че Вашингтон ще предприеме мерки за защита на корабоплаването в Персийския залив.
Същевременно цените на петрола започнаха да се стабилизират, след като Съединените щати обявиха, че ще подкрепят морската търговия чрез застрахователни гаранции и потенциална военноморска защита за танкерите. Подобни мерки обаче не решават основния проблем, а именно високата несигурност в региона. Въпреки усилията за диверсификация на енергийните доставки и развитието на възобновяеми източници, петролът и газът от Близкия изток продължават да са движеща сила за глобалната икономика.
Източник: Banker.bg
