Когато изследователят Джаред Тауърс поставя подводните си камери, за да наблюдава двойка косатки, той става свидетел на нещо странно, съобщава CNN Science.
Едната от тях – млада женска – „се приближава към камерата, поставена във водата, за да заснеме по-малкия ѝ брат, и отваря уста, изплювайки мъртва морска птица“, разказва Тауърс, изпълнителен директор на Bay Cetology, канадски екип от морски биолози със седалище в Алерт Бей, Британска Колумбия.
Тауърс споделя, че впоследствие женската е затворила устата си, спряла е за момент, сякаш следи реакцията на изследователя, оставайки неподвижна, а след няколко секунди отново погълнала улова си.
Няколко години по-късно той вижда друга млада женска косатка да демонстрира същото поведение – но този път тя пуска току-що убито тюленче до лодката му.
След като обсъжда тези инциденти с колеги от цял свят, Тауърс установява, че и на други изследователи е била „дарявана“ храна от косатки.
Когато събира данните, той установява, че между 2004 и 2024 г. са документирани 34 случая, в които косатки предлагат храна на хора.
Защо косатките хранят хората
Заедно с колегите си, Тауърс описва тези наблюдения в статия, публикувана наскоро в Journal of Comparative Psychology, в която изследователите се опитват да обяснят защо косатките правят това.
Една от теориите е, че животните проявяват любопитство и изследват човешката реакция, или опитват да си играят, макар че тази хипотеза по-скоро се отхвърля, тъй като не само млади животни, а и възрастни са предлагали храна.
Съществува и по-мрачна възможност – че косатките използват плячка, за да привлекат други видове и след това ги убиват – но няма документиран случай на косатка, убила човек в дивата природа.
Не мисля, че е лесно да се посочи една-единствена причина за това поведение. Основният механизъм е, че те могат да си позволят да ни предлагат храна, а непосредствената причина може да е, че го правят, за да ни изследват и научат повече за нас“, смята Тауърс.
В всички случаи, освен един, косатките чакат реакция от хората, преди да си върнат храната обратно. В някои случаи изоставят „подаръка“, а в други дори опитват да го предложат отново.
Хората обикновено игнорират храната – вземат я само в четири случая, като в три от тях я връщат обратно във водата.
Обичаят да подаряваш
Домашните животни често носят „подаръци“ на стопаните си – например котките, които оставят мъртви мишки или птици. Известно е също, че някои животни си разменят подаръци помежду си, но до момента почти няма документирани случаи на диви хищници, които поднасят дарове на хора, с изключение на няколко наблюдавани случая с фалшиви косатки (вид делфин) и леопардови тюлени, които също са предлагали храна на хора.
„От една страна, не е изненадващо, защото всеки, който е бил във водата с косатки, знае колко любопитни и внимателни са те – има усещане, че се случва нещо между нас и тях“, казва Хане Страгер, изследовател и автор на книгата The Killer Whale Journals, която не е участвала в проучването.
Косатките са сред най-интелигентните животни и ловуват плячка, по-голяма от тях самите, следователно те имат излишък от храна, която могат да „споделят“. Предполага се също, че в мозъка им има т. нар. „шпинделови неврони – вид неврони, свързани с емпатията“, обяснява Филипа Брейкс, бихевиорален еколог от Университета в Ексетър, специализираща в изучаването на китове и делфини.
Да определим мотивацията зад това поведение е трудно, защото не можем да ги интервюираме,“ казва Брейкс. Тя допълва, че това поведение може да е „алтруистично“ или да се обясни с основен биологичен импулс, подобен на начина, по който животните обучават малките си.
Изследователите установяват, че независимо от местоположението, пола или възрастта – всички косатки в извадката показват подобно поведение.
То се вписва в по-широкия модел, според който те често инициират взаимодействия с хора и лодки, давайки нова представа за техния интелект и социалност. Тауърс се надява, че това ще послужи като напомняне.
Макар нашият вид да е безспорно най-технологично напредналият на планетата, ние я споделяме с други силно еволюирали същества, за чието благосъстояние също трябва да се грижим чрез действията си“, казва Тауърс.
Източник: Economic.bg
