Седемнадесет държави от Европейския съюз се обединиха миналата седмица срещу плановете за съществено пренареждане на разходите в следващия седемгодишен бюджет на блока. Те настояват средствата за Общата селскостопанска политика (ОСП) и политиката на сближаване да бъдат запазени, докато Германия и група от други големи нетни донори искат значителни съкращения и пренасочване на ресурси към отбрана, сигурност и конкурентоспособност.
Спорът вече не е само за размера на бюджета. В центъра на преговорите е въпросът какъв трябва да бъде Евросъюзът през следващото десетилетие и за какво да използва общите си средства. Европейската комисия предлага дългосрочния бюджет за периода 2028–2034 г. да е близо 2 трилиона евро, или средно 1.26% от брутния национален доход на общността. Предложението представлява сериозна промяна спрямо досегашната структура на бюджета и е разработено така, че да даде повече тежест на новите приоритети.
Писмото на 17-те правителства до ирландския премиер Майкъл Мартин, чиято страна председателства Съвета на ЕС през втората половина на годината, поставя под въпрос тази промяна. България, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения и Испания заявяват, че финансирането за сближаване и селско стопанство трябва да бъде запазено.
Тези държави са част от политическата група, известна като „Приятели на сближаването“. Те твърдят, че кохезионната политика не е просто трансфер на средства към по-бедните региони, а инструмент за изграждане на инфраструктура, модернизиране на икономиките, развитие на човешкия капитал и намаляване на различията в блока. Чрез тези фондове страните от Централна и Източна Европа финансират голяма част от инвестициите си в транспорт, околна среда, енергетика, градска инфраструктура и предприятия.
Селскостопанската политика има също толкова дълбоко вкоренено място в бюджета. Тя е една от най-старите общи политики на общността и осигурява директни плащания на земеделски производители, средства за развитие на селските райони и инструменти за стабилизиране на аграрните пазари.
Сега обаче Комисията предлага по-различен модел. Регионалната политика и земеделието ще бъдат поставени в по-широка система от национални и регионални партньорски планове, заедно с други области на финансиране. Тоест ще се финансират приоритети. Според Брюксел това ще позволи средствата да бъдат насочвани по-гъвкаво към конкретните нужди на държавите и регионите. В предложението са предвидени 453 млрд. евро за икономическо, социално и териториално сближаване, като същевременно се запазва подпомагането на доходите на земеделските производители и рибарите.
Новите планове разтревожиха държавите, които разчитат в голяма степен на кохезионните и аграрните фондове. Те се опасяват, че обединяването на различни политики ще увеличи конкуренцията между тях за едни и същи пари и ще направи традиционните плащания по-несигурни.
Германия и съюзниците ѝ искат стотици милиарди евро съкращения
От другата страна е групата на големите нетни донори. Германия, Дания, Нидерландия, Австрия, Финландия и Швеция настояват бюджетът да бъде преработен и разходите да бъдат намалени със стотици милиарди евро. Германският канцлер Фридрих Мерц аргументира позицията си с необходимостта от бюджетна дисциплина в момент, когато националните правителства ограничават разходите си. Той смята увеличение с около 60% спрямо сегашния европейски бюджет за неуместно.
Тази позиция отразява промяната в европейската среда след 2022 година. Войната на Русия срещу Украйна, нарастващите средства за сигурност, напрежението в световната търговия и конкуренцията с Китай и САЩ поставиха отбраната и индустриалната политика на върха на пирамидата в дневния ред на ЕС. Затова Комисията предлага значително по-голяма роля за конкурентоспособността. Новият Европейски фонд за конкурентоспособност е предвиден с ресурс от 409 млрд. евро и трябва да подкрепя стратегически технологии, чистия и цифровия преход, здравеопазването, биотехнологиите, селското стопанство, отбраната и космическата индустрия.
Предложеното финансиране за „Хоризонт Европа“ също нараства до 175 млрд. евро.
Така се оформя основната линия на конфликта. Едната група държави иска да защити политиките, върху които бе изграден бюджетът на ЕС през последните десетилетия. Другата е за пренасочване на парите към новите рискове пред блока.
Спорът се усложнява и от начина, по който ще бъде финансиран новият бюджет. Комисията предлага пет нови „собствени ресурса“ – част от приходите от системата за търговия с емисии, такси върху съпътстващите въглеродни емисии на определени стоки, внасяни в ЕС от трети държави, национална вноска, изчислена чрез прилагане на единна ставка към теглото на електронните отпадъци (смартфони, компютри, телевизори и др.), които са събрани разделно и рециклирани, дял от акцизите върху тютюна и нова корпоративна вноска за големи компании с годишен нетен оборот над 100 млн. евро. Брюксел изчислява, че целият пакет от нови ресурси може да носи средно около 58.5 млрд. евро годишно по цени от 2025 година.
Тези предложения станаха повод за нови разминавания между държавите. Франция подкрепя идеята за нови европейски приходи, тъй като те биха ограничили натиска върху националните бюджети и биха осигурили средства за по-високите общи разходи. Други правителства обаче са предпазливи към нови европейски налози и към разширяването на финансовите правомощия на ЕС.
Седемнадесетте държави, сред които и България, настояват новите собствени ресурси да бъдат реални и справедливи. В същото време те искат повече пространство в бюджета чрез промяна на графика за погасяване на общия дълг, натрупан заради финансовия пакет за възстановяване след пандемията с общ бюджет от над 800 милиарда евро.
Сегашният дългосрочен бюджет за 2021–2027 г. е около 1.2 трилиона евро, към които беше добавен инструментът за възстановяване с около 806.9 млрд. евро. Сумата е безпрецедентна, но дойде времето да се помисли за погасяването й. Ясно е, че то ще падне върху новия бюджет, което означава, че борбата за финансиране ще е жестока. Германия и съюзниците ѝ се противопоставят на идеята ЕС да разчита на нов общ дълг като решение на бюджетния недостиг.
Към това се добавя спорът за бюджетните отстъпки, които получават някои по-богати държави. Това са финансови механизми, които намаляват нетната вноска на тези страни в общия бюджет на Съюза, тъй като те внасят значително повече средства, отколкото взимат обратно под формата на европейски фондове. Например Германия получава отстъпка от 3.7 милиарда евро годишно. Групата на 17-те иска този механизъм да бъде преразгледан, докато нетните донори настояват общата финансова тежест да остане под контрол.
Следващият ключов момент са разговорите между лидерите на ЕС през октомври. Ирландското председателство трябва да търси компромис между държавите, които искат да запазят земеделието и кохезията, и тези, които настояват за по-малък и по-гъвкав бюджет, насочен към отбрана, сигурност и конкурентоспособност. Ирландия определя преговорите за новия бюджет като една от най-трудните задачи на своето председателство.
Решението няма да бъде лесно, защото бюджетът изисква единодушие между 27-те държави членки, а след това и съгласието на Европейския парламент. Това означава, че нито лагерът на нетните донори, нито групата на „Приятелите на сближаването“ може самостоятелно да наложи своя модел.
Източник: Banker.bg
