Предизборната кампания за президентските избори започва официално на 25 октомври. Кандидатите вече са регистрирани, а Централната избирателна комисия проведе и жребия за номерата в бюлетината. В регистъра на ЦИК фигурират множество кандидат-президентски двойки, като значителна част от тях са издигнати от инициативни комитети, а не от партии. Основният въпрос преди вота не е само кои кандидати ще привлекат собствените си партийни ядра. Много по-важно за изхода от първия тур може да се окаже как ще гласуват големите групи избиратели, които нямат пряк партиен кандидат в надпреварата. Най-съществената такава група е тази около ГЕРБ.
Този факт дава по-особен акцент на сегашната кампания. ГЕРБ не участва със собствен кандидат, а Андрей Гюров и Георги Кандев са регистрирани като независима кандидатска двойка чрез инициативен комитет. Илияна Йотова също е регистрирана по този начин. Това формално дистанциране от партийната структура обаче не означава автоматично политическа независимост.
В идеалния случай за избирателите би трябвало да са по-важни политическите позиции, предишните отношения между формациите и кандидатите и сигналите, които лидерите им ще дадат в хода на кампанията.
Голямата игра на първия тур
Гласоподавателите на ГЕРБ могат да се окажат най-неясният сегмент от изборната картина. Причината е, че партията има значителен електорален ресурс, но не е обявила подкрепата си за конкретна кандидатура. Това създава няколко възможни сценария. Част от симпатизантите могат да не гласуват на първия тур. Други могат да изберат кандидат, който смятат за най-близък до собствените им разбирания. Трети могат да изчакат до втория тур, ако такъв се проведе, и тогава да направят избор между останалите кандидати.
Социологът Геновева Петрова от „Алфа Рисърч“ допуска, че значителна част от избирателите на ГЕРБ може да последват позицията на партийното ръководство и да не подкрепят кандидат на първия тур. Сред онези, които все пак гласуват, тя вижда възможност за разпределение на подкрепата както към Йотова, така и към Гюров, като за последния би била от значение позицията му по европейската и геополитическата ориентация на страната.
Социологът Андрей Райчев пък смята, че „десни трудно гласуват за леви“ и обратното. Йотова наследява от Румен Радев електорат от 1.1 млн. гласа, а Гюров – около 450 хиляди гласа от ПП-ДБ. „Възраждане“ максимално са постигали 350 хиляди гласа, но на миналите избори имаха 140 хиляди, защото Радев им „изяде“ половината.
Според Райчев „войната“ ще е за 600 хиляди гласа, които получиха ГЕРБ и ДПС на миналия вот.
Хипотезата за автоматичното „преливане“ на партийни гласове от една формация към един кандидат обаче е доста спорна. Парламентарният вот и президентският вот са различни политически ситуации. При парламентарни избори избирателят избира партия, докато при президентския вот личността, биографията, публичното поведение и представата за ролята на държавния глава могат да променят избора. Калните кампании също биха могли да повлияят на вота.
По-важно в случая е какво ще направят организаторите на кампаниите с онези избиратели, които все още не са решили кого да подкрепят. Ако първият тур остане доминиран от противопоставянето между Йотова и Гюров, тогава и двамата ще имат интерес да разширят подкрепата си извън традиционните си политически среди. Това е особено важно заради големия брой кандидати – цели 28 двойки. Част от тях ще се борят за специфични групи избиратели, а други могат да привлекат протестен вот или гласове от хора, които не се чувстват представени от основните претенденти.
В тази среда „Възраждане“ също има потенциал да влияе върху разпределението на гласовете. Костадин Костадинов е кандидат, а сред останалите участници има и добре познати политически фигури като Волен Сидеров и Александър Томов.
Наличието на толкова различни кандидатури прави прогнозите за първия тур по-сложни. Дори кандидат, който на пръв поглед изглежда неизбираем, може да промени съотношението между водещите претенденти, ако привлече няколко десетки или стотици хиляди гласа.
Между партийния вот и геополитическия избор
Президентските избори тази година се провеждат в необичайна международна среда. Войната в Украйна, отношенията между Европа и САЩ, миграцията, енергийната политика и бъдещето на европейската интеграция вече не са абстрактни теми за българския избирател. Те засягат икономиката, сигурността и външнополитическите позиции на страната, съответно и джоба ни. Тъкмо затова кампанията трудно може да остане единствено състезание на личности и идеи. Разликите между кандидатите постепенно ще бъдат измервани и през въпроса каква роля трябва да има България в Европа и как трябва да изглежда българската външна политика през следващите години.
Тук се очертава една от потенциалните разделителни линии между Йотова и Гюров. И двамата са свързани с проевропейския политически спектър, но политическите им среди и публичните им послания на моменти са противоположни. Пример за това са санкциите срещу Русия и военната помощ за Украйна. За част от избирателите това може да бъде решаващо, докато други могат да поставят на първо място вътрешнополитически теми като доходи, икономика, институции и сигурност.
Най-вероятно първият тур ще покаже доколко кандидатите могат да излязат извън естествените си политически територии. Това може да се окаже полезно упражнение, защото президентът трябва да е обединител дори на крайни позиции в обществото.
Електоралната база на ГЕРБ най-вероятно ще бъде частично мобилизирана на втория тур. Каква част от симпатизантите ще гласуват още на 25 октомври и как ще разпределят предпочитанията си, ще зависи не само от позицията на партийното ръководство, но и от самото развитие на кампанията. Затова очакванията за автоматична подкрепа за един или друг кандидат трябва да се приемат предпазливо.
До вота кандидатите ще трябва да покажат как разбират правомощията на институцията, какво място отреждат на България в ЕС и НАТО, как гледат на войната в Украйна и как биха използвали политическото влияние на „Дондуков“ 2. Избирателят пък трябва мъдро да реши какви са очакванията му от новия президент.
.
Източник: Banker.bg
