„ВАР-ът на Actualno“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез коментари и анализи правим по-детайлен преглед на най-наболелите теми в българския и световен спорт.
Българският футбол има огромни проблеми и това е неоспоримо. Ако президентът на Българския футболен съюз, примерно, ги напише всичките, съветникът по спортните въпроси на служебния министър-председател няма да може да ги прочете с месеци. Но през последните дни един от проблемите показа, че е дори по-голям, отколкото си мислехме. Изненадващо или не, това са родните ни фенски “маси“. Чудя се дали и това за феновете да не го сложа в кавички, но още не са изгубили тотално това си прозвище.
Феновете на Левски – обединени или не съвсем?
Ще започна от най-лекия случай – феновете на Левски. През последната седмица те получиха само добри новини. Клубът ще има нов собственик, две от легендите на отбора остават в управлението, ще имат нов стадион до 2029 г., победиха резервите на ЦСКА. Записаха първи успех над някой измежду “червените“ и Лудогорец през сезона. Пък и ще станат шампиони, може би дори в края на тази седмица. Какво по-хубаво? Ами, може би едно единство, една ясна мисъл, която да застане зад клуба. Какво визирам? С години на всеки мач на Левски, пред най-върлите привърженици на клуба, висеше един транспарант – “Сираков вън“. Няма лошо. Имат мнение, показват го.
Въпросът ми е защо сега, когато клубът е в най-блестящия си миг от десетилетия, когато идва човек с финансови възможности и титлата е зад ъгъла, защо чак сега започнаха да признават работата на Наско Сираков и да му водят евала? И сега ще ми кажете, че това са различни хора. Че едните го плюят с години, а другите са готови да го позлатят. Еми, честито! Паднахте в капана, който ви заложих отдалече и пак не го видяхте. Че това не е ли по-лошо? Една фенска “маса“, която трябва да е обединена, всъщност да се намира на двата полюса за нещо толкова важно. Но за левскарите предстоят добри времена, поне за това няма да им се налага да се притесняват.
Феновете на Славия – по 22 седалки на 1 човек
Продължаваме по домова книга. Феновете, които искат да се намесят в ръководството, но го правят индиректно. Тези на Славия. Венцеслав Стефанов е в ръководството на клуба от 30 години. Ако не са 30, значи са повече. В последния си мач “белите“ загубиха още точки, след като допуснаха изравняване в последните минути от Ботев Враца, който играеше с човек по-малко. Нормално е феновете да са ядосани. И изпратиха дългогодишния си президент от стадиона първо с опит за бой, после с викове “Чичо Венци, махай се от Славия“. Недоволни са, нормално.
Но нека погледнем малко статистика. Според сайта “Transfermarkt“, Славия е на 13-то място от общо 16 отбора в Първа лига по средна посещаемост от началото на сезона. Средно 704 човека ходят на мачове на Славия. Под тях са само феновете на Локомотив София, Септември София и ЦСКА 1948. Приятна компания. Според същия сайт, капацитетът на стадион “Александър Шаламанов“ е 15 992 места. Простата сметка показва, че на средностатистически мач на Славия за един фен има свободни малко над 22.7 седалки. Най-голямото съотношение на места към хора на стадиона в първенството. Тук дори не говорим за маси. Тези може и на едно столче в ъгъла да ги сложим да седнат.
И тук идва това, което не разбирам. Как успяха средно 704 човека на мач да изгонят човек, който над 30 години седи по горните етажи на най-стария софийски клуб? Защото Венци Стефанов каза, че продава Славия. Но феновете на “белите“ поне си свършиха работата индиректно. Да, можеше да се стигне до бой. Но не се стигна, нали? Протестът пред стадион “Александър Шаламанов“ си беше напълно мирен.
Феновете на ЦСКА – първата плочка от доминото, което ще бутне Христо Янев
И сега любимото ми. Най-сладкото за накрая – малко радикално ръгане в решенията на ръководството. При феновете на ЦСКА отново наблюдаваме рязък обратен завой в мнението за една голяма за клуба личност. Христо Янев пое отбора в доста лош момент. “Червените“ не играеха нищо под ръководството на Душан Керкез в началото на сезона. И след това дойде Янев. Дори да не беше веднага, той накара отбора да заработи. Резултатите се стабилизираха, ЦСКА се изкачи в класирането. Победи Левски и опита да се надиграва с Лудогорец за първенството. Че даже и завърши в първата 4-ка, ще се бори за Европа.
Приказката продължава и за Купата на България – победа в първия 1/2-финал срещу Лудогорец в Разград и то след обрат. Ицо Янев е велик, той ще изведе ЦСКА до Европа. И така до последния мач с Левски. Янев избра да класира “армейците“ в европейските клубни турнири като спечели Купата на България и това май ще му излезе през носа. За целта той излезе с резервен състав срещу Левски. И не е като да даде мача без бой. ЦСКА пресираше и то доста ефективно. Та даже поведе, точно в резултат от пресата. Но футболът е безмилостен. Отпуснеш ли се, Левски те обръща и губиш с 1:3.
И изведнъж падаш рязко на земята. От спасител, ти ставаш най-черния човек в историята на клуба. Направил си си ритуално самоубийство и ще ти свалят тениската от гърба. Да, разбирам важността на дербито, съперничеството, честта. Но също така знам, че три дена след това ЦСКА играе в мач, който е по-важен за бъдещето. А ако един отбор иска да върви напред, трябва да се съсредоточи точно върху него. Христо Янев го направи, но това може да зачеркне цялата свършена от него работа. Защото вече се заговори за уволнение.
И кой бутна първата плочка от доминото? Фенската “маса“. Която стои зад ЦСКА, която боготвореше Христо Янев когато той водеше “армейците“ напред. Но се обърна срещу него точно в момента, в който не трябваше. Когато той взе важно решение, за което тепърва ще се разбере дали ще даде плод. Но може би на фенската “маса“ ѝ е простено. И не само на тази на ЦСКА. Цялата българска фенска “маса“ не е свикнала да гради. Да пада, но да има силата да стане. Да остави доверието си на някой, който знае какво означава българския футбол. И да му даде време.
Фенската “маса“ е забравила как да обича
Напротив, тя е свикнала да живее в разруха. Определени хора идват, правят нещо и си заминават. Без да оставят особена следа. И така се редуват. Всеки търси нещо свое, никой не печели сърцата на феновете. И когато някой го направи, те го изхвърлят, защото не познават това чувство. Те така са свикнали. Фенската “маса“ може да не е лоша сама по себе си. Но действията ѝ определено са радикални, понякога неоправдани и почти винаги прибързани. Хубаво е клубовете да се вслушват в почитателите си и да зачитат тяхното мнение. Но не и да се влияят нездравословно от тях. И да, фенската “маса“ може да е един от проблемите на българския футбол, но тя определено не е стигнала сама до това си състояние. Над нея висят още много паяжини за почистване.
Но коренът им може да се намира на съвсем друго място. Като, примерно, в Бояна. Където, ако съветникът по спортните въпроси на служебния министър-председател, примерно, изпрати документ, рецепта или каквото и да е било, на президента, примерно, за да му помогне да изчисти паяжините… Въпросният президент може и да не може да го прочете. Примерно.
Автор: Николай Илиев
ОЩЕ от „ВАР-ът на Actualno“: Г-жо Костадинова, веднага се върнете в БОК! Г-н Радев, да не би да учите от Лудогорец?!
Източник: Актуално
