МИР отвори мярка за зелени и цифрови партньорства между фирмите и науката за 61 млн. лева
Министерството на иновациите и растежа управлява европейски програми с общ ресурс за над 5 млрд. лв. Какъв дял от тези средства вече е ангажиран по проекти и какъв е бюджетът за нови процедури?
– Да, Министерството управлява две европрограми – „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ) и „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП).
Първата е с бюджет от над 2 млрд. лeва. До момента по нея са обявени процедури на стойност близо 1 млрд. лeва. Най-новата ни процедура, която стартира преди дни, е за създаване на зелени и цифрови партньорства. С 61 млн. лв. по нея ще стимулираме микро-, малки и средни предприятия да работят съвместно с висши училища и научни организации за разработване и развитие на цифрови и зелени решения и екоиновации. Надявам се до края на годината да обявим още три мерки, но подробностите по тях нека бъдат повод за наши бъдещи срещи. Ще кажа само, че има потенциал да поставим страната ни на картата на международните научни изследвания.
По програмата за конкурентоспособност разполагаме с 2.93 млрд. лв., от които 1.67 млрд. лв. са предназначени за подкрепа чрез безвъзмездни средства. До момента сме обявили процедури също за малко над милиард лева, свързани с разработването и внедряването на иновации в предприятията, развитие на семейния бизнес, както и на предприятията от творческите индустрии и занаятите. Има мерки за привличането на чуждестранни инвестиции, за повишаване нивото на дигитализация, включително чрез въвеждане на технологии от областта на Индустрия 4.0, както и дейности, свързани с подобряване на енергийната ефективност и използването на енергия от ВЕИ. До края на тази и през следващата година ще обявим още 7 процедури за над 615 млн. лева.
Ще се насърчи и въвеждането на зелени технологии в предприятията. Насочваме ресурс към повишаване на капацитета на предприятията от отбранителната индустрия и свързаните с производство на продукти с двойна употреба.
Има ли интерес към процедурите за дигитализацията на малките предприятия и бизнеси?
– По процедура „Дигитализация на предприятията” над 2300 компании от цялата страна подадоха проектни предложения. Заявеното финансиране е в общ размер на близо 84 млн. лева. Това е с почти 4 млн. лв. повече от бюджета на мярката. Финансирането е от 5 000 лв. до 50 000 лв., с които ще се въвеждат ИКТ услуги и решения – за създаване на онлайн магазини и за подобряване на киберсигурността и сигурността на данните. Oдобрените предприятия ще могат да инвестират още в системи за управление на ресурсите, такива за организация на взаимоотношенията с клиенти и други. Ще се финансират и решения за оптимизиране на управленските, производствените и логистичните процеси. В момента се извършва оценка на подадените проектни предложения, като стремежът ни е тя да приключи в кратки срокове.
До средата на декември е срокът за кандидатстване и по другата мярка в областта на дигитализацията с фокус към по-напреднали дигитални решения. Тя е насочена към МСП и е за въвеждане на технологии от Индустрия 4.0 като киберфизични системи, изкуствен интелект, анализ на големи бази данни и други. Общият бюджет е близо 106 млн. лева. Предприятията ще могат да получат от 150 000 лв. до 850 000 лв. в зависимост от категорията и избрания режим на помощ. За първи път осигурихме възможност за комбинация на безвъзмездната помощ с гаранционен финансов инструмент за дигитализация. Той е структуриран от Фонд на Фондовете (ФнФ), но ще се предлага от избрани банки-партньори като заем и/или финансов лизинг.
Как се балансира ролята на безвъзмездната помощ и финансовите инструменти в програмите за иновации и конкурентоспособност – доколко мислите, че бизнесът предпочита грантове и доколко дялово или заемно финансиране?
– Още при структурирането на Програмата за конкурентоспособност бяха заложени 43% от бюджета й за подкрепа с финансови инструменти. Тя е главно за дейности, които обичайно генерират приходи. Мерките с безвъзмездни средства са насочени към проекти, които са твърде рискови за финансиране от да кажем банките. Те са в областта на иновациите или насочени към предприятия с по-ограничени финансови показатели – семейни и занаятчийски предприятия, компании от творческите индустрии и други.
В същото време стартиращите фирми, компаниите с потенциал за бърз растеж, както и тези, които искат да разработят или реализират високорискови дейности или продукти са по-подходящи за подкрепа чрез дялово и квазидялово финансиране.
Дълговите финансови инструменти пък са насочени към бизнеси с относително стабилни приходи, които се нуждаят от по-широка подкрепата и повече средства за оборотен капитал в допълнение към инвестиционното финансиране.
Все по-голям процент от компаниите избират да финансират развитието и разширяването на дейността си чрез финансови инструменти. Има и значителни административни облекчения при комбинираното финансиране – финансов инструмент и безвъзмездни средства в рамките на един проект.
Какви мерки предвиждате за улесняване на процедурите за кандидатстване по европроекти и сертифициране, особено за микро-, малки и средни предприятия?
– Въведохме прилагането на опростени форми на финансиране – единични разходи, фиксирани ставки и еднократни суми. По този начин административната тежест е значително намалена, тъй като няма да е необходимо детайлно отчитане на всеки отделен разход, а само постигане на конкретно заложени резултати. Паралелно целият процес по кандидатстване, оценка, изпълнение и отчитане на проектите е дигитализиран. Непрекъснато провеждаме информационни кампании, включително онлайн. Организираме и обучения на бенефициенти за изпълнение на проектите им.
Скоро приключи кандидатстването за енергийната ефективност във фирмите, имаше ли интерес и към тази процедура и от кои райони?
– Интересът към нея беше много голям. Кандидатстваха близо 2700 компании, като над 70% са извън София и Югозападна България. Заявената от тях безвъзмездна помощ е 230 млн. лв., което е почти 2 пъти повече от обявения бюджет на процедурата. Средствата са за термопомпи, фотоволтаични панели, локални съоръжения за съхранение на енергия (батерии) и други. По Програмата за конкурентоспособност е предвиден и финансов инструмент в тази област. Освен към МСП, той е насочен и към големи предприятия. Бюджетът му е 126 млн. евро, като е допустимо и комбинация с грант.
На какъв етап е Фондът за технологичен трансфер във ФнФ и как бихте оценили готовността на научните организации и бизнеса да си сътрудничат по този механизъм? Как ще работите за засилване на връзката между наука и бизнес?
– Фондът за технологичен трансфер е във финална фаза, като очакването е през ноември да стартира процедурата за избор на финансов посредник. ФнФ ще цели да избере фонд мениджър с опит в осъществяването на такъв тип инвестиции. Общият извод от проведените пазарни консултации, които предхождаха структурирането на инструмента е, че потенциал и интерес за сътрудничество безспорно съществува – и той нараства. Но за да се превърне в устойчива практика, са нужни целенасочени стимули и подкрепа за преодоляване на административните и организационни бариери. Идеята на този фонд е да бъде намерена пазарна реализация на научни резултати.
Например учени в университет откриват нова формула, която помага срещу грип. Фондът за технологичен трансфер финансира проекта на учените и пазарната реализация на създадената впоследствие ваксина, която се продава в аптеките. Това е технологичен трансфер – знанието от науката се превръща в полезен и популярен продукт.
Или група студенти създават робот, който помага за по-ефективна работа в производството на завод. Те представят идеята си на Фонда за технологичен трансфер, който я финансира. След това роботът започва да се произвежда и продава на фабрики.
Освен този Фонд за технологичен трансфер, ФнФ ще изпълнява финансови инструменти и по Програма „Образование“.
Друг инструмент за връзката наука-бизнес е ПНИИДИТ. Програмата прилага различни мерки, както вече споменах. Една от тях е насочена към устойчивото развитие и пазарното позициониране на вече изградените Центрове за върхови постижения и Центрове за компетентност. Те представляват ключова инфраструктура за трансфер на знания и технологии от научната към бизнес средата. Подкрепата им ще осигури по-тясно партньорство между научните екипи и индустрията. Паралелно се предвиждат нови финансови инструменти и процедури, които изискват партньорство между академични организации и предприятия.
Законът за насърчаване на инвестициите беше променен, като изискванията за кандидатстване, сроковете и минималното собствено участие са облекчени. Какви са ефектите от това?
– Все още е твърде рано за конкретна статистика от постигнатите ефекти. Но очакваме да се повиши добавената стройност и производителността. Вярваме, че промените са стъпка напред в намаляването на регионалните дисбаланси и постигане на висок и устойчив икономически растеж.
В тази връзка ще поставя акцент на нещо ново и много полезно за бизнеса. Буквално от преди дни. МИР и Българската агенция за инвестиции създадоха по идея на вицепремиера Томислав Дончев и с помощта на „Информационно обслужване“ интерактивна карта на България, в която могат да намерят подробна информация за индустриални зони, терени и иновационна инфраструктура. Тя е насочена към инвеститорите, които търсят подходящо място за създаване или разширяване на техния бизнес. Чрез дигиталния портал бързо и лесно могат да филтрират обектите като тип на терен, локация, изградена инфраструктура и транспортна свързаност, налично научноизследователско оборудване, описание на обектите и зоните и други. Платформата ще подпомогне за по-добрата връзка между бизнеса и научната общност, като популяризира националната иновационна инфраструктура – Центровете за върхови постижения, Центровете по компетентност, София тех парк – локации и институции, в които през годините назад са инвестирани десетки милиони в уникално лабораторно оборудване. Порталът тепърва се надгражда. Ще разчитаме на посолствата и на търговските аташета да го популяризират зад граница, за да стигне до повече инвеститори, които избират България за своя бизнес. Но вашите читатели ще могат да се запознаят повече с тази интерактивна карта на сайта на БАИ.
Как насърчавате младите кадри и изследователи да остават в България и да се насочват към дефицитни за пазара на труда професии — чрез програми, стажове, финансова подкрепа или други инструменти?
– Полагаме огромни усилия да направим българската индустрия по-видима. Темата за нея някак остана на заден план в общественото пространство. Без да омаловажавам другите сектори, но за някои от тях се чува много повече, а приносът им към БВП е в пъти по-малък от този на индустрията. Тя генерира 28% от БВП, а младите не предполагат какви големи възможности за работа предлага. Затова насърчаваме подрастващите да се насочват към профилираните гимназии и математическите паралелки и продължат образованието си в инженерни специалности. Модерните иновативни заводи в страната трябва да се показват, младите да ги виждат. Аз съм убеден, че вървим по правилния път и България се позиционира все по-добре на световната карта на високите технологии и производствата с висока добавена стойност.
Заместник-министърът на иновациите и растежа Красимир Якимов е юрист по образование. Завършил е „Международно финансово право“ в King’s College London, Dickson Poon School of Law. В периода 2022 г. – 2023 г. е бил началник на политическия кабинет на министъра на иновациите и растежа. Преди това близо десет години като адвокат предоставя правни съвети и представителство на международни и местни дружества в различни аспекти от търговската им дейност, с фокус върху корпоративното управление, дълговото и капиталово финансиране.
Източник: Banker.bg
