Разходите за персонал в държавния бюджет за тази година нарастват с 3.7 млрд. лв., което е ръст от 18.2% спрямо 2024 г., и затова не може да се каже, че българските граждани обедняват или че доходите им намаляват. Тази информация изведе министърът на финансите Теменужка Петкова преди старта на днешното правителствено заседание във връзка с твърдения, че българското население ставало по-бедно.
На брифинг в Министерския съвет Петкова цитира данни от старта на годината до настоящия момент, свързани с разходите за персонал (т.е. за заплати и други възнаграждения), за социални и здравноосигурителни плащания, както и за капиталови плащания.
Причина за изказването ѝ бе коментар от министър-председателя Росен Желязков, свързан с бюджетната процедура.
В рамките на бюджетната процедура се чуват какви ли не твърдения – и от опоненти, и от загряващи на тъчлинията опоненти – че хората били обеднявали, моля, покажете резултатите“, апелира Желязков.
В отговор Петкова изведе сухата статистика, според която разходите нарастват в следните пера:
- Образование – увеличение от 907 млн. лв.;
- Здравеопазване – 98.3 млн. лв. (8.3% повече);
- Отбрана – 633.3 млн. лв. повече;
- Полиция, вътрешен ред и сигурност – 1.2 млрд. лв. повече.
Колкото до социалните и здравноосигурителни плащания, те се оказват с 4.1 млрд. лв. повече спрямо същия период на 2024 г., което представлява 12% увеличение. Близо толкова (11.2%) е и отчетеното повишение в плащанията за пенсии, които са с 2.4 млрд. лв. повече.
Отделно, капиталовите плащания са с 2 млрд. лв. повече, което Петкова обясни със „засилените темпове, с които се изпълняват европейските програми и Планът за възстановяване и устойчивост“. Напомняме, че страната ни очаква второто плащане по ПВУ, както и решение за третото от Европейската комисия.
Категорично можем да кажем, че всякакви слухове в посока, че българските граждани обедняват и доходите намаляват, са абсолютни неверни“, обобщи финансист №1.
Статистиката се извежда в момент, когато МФ подготвя първия бюджет в евро – този за 2026 г. В последните седмици обаче редица финансисти и анализатори предупредиха, че правителството е изправено пред нелеката задача да свие продължаващо разширяващия се дефицит в размер на над 5 млрд. лв., който дори за 2025 г. е предвиден да надмине границата от 3% от БВП според Маастрихтските критерии.
От Фискалния съвет наскоро прогнозираха, че реалният дефицит за тази година се очертава да бъде около 5%. До момента оценките за 2026 г. са още по-мрачни – вчера бившият финансов министър Владислав Горанов цитира разчети на МФ, че догодина, ако не се вземат никакви мерки, се очертава недостиг от 18 млрд. лв., което е около 8 на сто от БВП.
Източник: Economic.bg
