След невероятният успех на романа „История на пчелите“, неговата авторка Мая Люнде създаде неговото продължение – „Краят на океана“ (издателство Персей, превод Галина Узунова). Историята е дълбока, наситена с емоции и изключително въздействаща. В нея ще разберете до каква степен човечеството и природата са уязвими заради една от най-големите заплахи за нашето бъдеще – глобалния недостиг на вода.
„История на пчелите“ – романът предупреждение, който стана световен хит
Личното и глобалното
Люнде, която вече е утвърдена като един от най-видните застъпници за климата в световната литература, отново доказва своя талант с роман, който свързва личното и глобалното. „Краят на океана“ ни въвежда в две паралелни истории, обхващащи различни времеви линии, всяка от които носи своето изстрадано послание и ни кара да преосмислим връзката си с природата.
Още: Лесно ли е „Да влезеш в друга кожа“ – Маркос Хиралт Торенте разказва за любов и болка
Сюжетът
През 2017 г. Сигне, възрастна жена, родена в Норвегия, се отправя на самотно пътешествие по море с ветроходната си лодка „Синева“. Първо тя се завръща в родното си място в Норвегия, но го намира променено – ледникът е експлоатиран, за да може ледът в сърцевината му да се продава на богати хора от далечни краища на света, водопадите и реката са отдавна унищожени. С болка в душата и странен товар в лодката, Сигне решава да се изправи срещу мъжа, когото някога е обичала, но и който е отговорен за унищожаването на ледника. През целия си живот Сигне е била борец – активистка, която се противопоставя на унищожението на водопади и реки заради производството на енергия. Нейното плаване към миналото е не само физическо, но и дълбоко емоционално – борба с личните ѝ демони и непреодолима тъга заради загубите, които климатичните промени носят.
Времева линия
Още: С модернистична проза косовски актьор писател спечели Европейската награда за литература
Втората времева линия ни пренася в бъдещето: през 2041 г. светът вече е различен – Южна Европа е обхваната от неумолима суша, водата е по-ценна от златото, а северът и югът на континента са раздирани от конфликти, породени от борбата за оцеляване. Сред тази мрачна действителност Давид и малката му дъщеря Лу се борят за живот, след като са изгубили връзка с останалата част от семейството си по време на опустошителен пожар. Бегълци сред безводния хаос, те откриват стара ветроходна лодка в градината на една изоставена къща. Това неочаквано откритие става символ на надежда и връзка с миналото, а съдбите на Давид и Лу постепенно се преплитат с тази на Сигне.
История за смелост
„Краят на океана“ е история за смелост, любов и непоколебим човешки дух. Всеки от героите – упоритата и самотна Сигне, отчаяният, но любящ баща Давид, и малката, но изпълнена с живот Лу – носи в себе си част от нашето бъдеще.
Още: „Нов ден“ се спуска в ада на отхвърлените от обществото
Книгата е не само предупреждение за екологичните катастрофи, пред които сме изправени, но и емоционално преживяване, което дълбоко докосва читателя. Люнде изследва теми като менталната устойчивост на човека в условия на тежко физическо страдание, отговорността и въздействието на човешкия избор. Със скандинавска точност, но и емоция, която надхвърля обичайната за северните автори, Мая Люнде ни прави съпричастни към жаждата на героите – и на физическо ниво, постоянната липса на вода, напуканите устни, езикът, който като парализиран е залепнал за небцето, но и жаждата за дом, за бъдеще, за сигурен пристан, където децата да растат в безопасност.
За да създаде толкова реалистичен текст, Мая Люнде е посетила бежански лагер, видяла и почувствала е от първо лице какво е да пребиваваш на такова място, как несигурността в утрешния ден подкопава психическата устойчивост на човека.
Откъс от „Историята на пчелите“, Мая Люнде
Не за страданието
Още: Том Егеланд: Четенето е скучно, ако се четат неправилните книги
„Краят на океана“ не е роман единствено за страданието, но и за силата да го преодолеем, той носи и надежда – напомняне, че все още имаме шанс да направим правилния избор и да опазим най-ценния ресурс на нашата планета – водата. „Краят на океана“ е книга, която ни кара да се замислим, да се натъжим, да се вдъхновим. в климата заради човешката намеса.
Интервю: Лана Басташич разказва за едно необикновено приятелство в един разделен свят
Източник: Актуално
