През четвъртото тримесечие българската икономика отбеляза много добър резултат, като нарасна с реално 3% в сравнение със същия период на 2024 година. Вследствие от това развитие, според предварителните данни на Националния статистически институт, за цялата 2025 г. също се очерта солиден реален растеж на БВП от 3.1% (в съответствие с очакванията на ОББ) въпреки турбулентната външна и вътрешна среда.
Така от ОББ коментират ключови тенденции в икономиката на страната, анализирайки последните данни на НСИ и Евростат.
„Това представлява леко забавяне спрямо отчетените 3.4% през 2024 г., но продължава да позиционира България сред по-бързо растящите икономики в ЕС“, отбелязва главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
От страна на търсенето,
икономическата активност през миналата година е движена от крайното потребление,
което се увеличи с реално 7.6% (7.8% ръст при домакинствата на годишна база) при доминиращ относителен дял от 81% в структурата на БВП на страната. То е подкрепено от съществено увеличение на реалните работни заплати и благоприятни условия за потребителско кредитиране.
Инвестициите нараснаха още по-солидно, с реално 11.4% (при скромния си ръст от 1.5% за 2024 г.), и въпреки своя по-малък относителен дял в БВП от 19%, също осезаемо подкрепиха ръста на икономиката. „Ръстът в инвестициите през 2025 г. бе отражение на активизацията на Плана за възстановяване и устойчивост и капитализирането на държавни предприятия с публични средства“, поясни д-р Калчев.
На този фон,
общият износ на стоки и услуги се сви с 2.1%
(износът на стоки спадна с 4.1%, докато този на услугите се повиши с 3.4%). И това е поради ограничената икономическа динамика на ключови търговски партньори, включително Германия и Румъния. Вносът обаче нарасна солидно през годината с 5.9 на сто. В резултат, нетният износ премина на отрицателна територия (-1.1% от БВП към края на 2025 г.) .
От страна на производството ръстът се движеше от строителството, услугите и селското стопанство. Услугите нараснаха сериозно през годината – с 3.9% (реално), и бяха основен двигател за ръста на БВП поради огромния си относителен дял от 65.5 на сто. „Въпреки че строителството увеличи продукцията си най-бързо с 6.5%, то далеч по-слабо допринесе за растежа на икономиката, поради скромния си относителен дял от 3.9% в БВП“, отбеляза д-р Калчев.
Селското стопанство показа леко нарастване с 1.4%
(на фона на ръста си от 7.3% през 2024 г.), но при дял от само 3.1%, то слабо повлия ръста на БВП през 2025 година. Индустрията се сви с 3.4% (при спад от 7.2% за м.г.) (14.6% от БВП), корелирайки със спада на износа.
„Инфлационната динамика през 2025 г. бе формирана от комбинация от външни и вътрешни фактори. Отвън процесите в еврозоната – забавянето на инфлацията и високата степен на икономическа интеграция на страната – оказваха дезинфлационен натиск“, коментира д-р Калчев. „Вътрешно проинфлационни влияния произтичаха от увеличени бюджетни разходи и повишения в административно регулирани цени. Очакванията, свързани с подготовката и предстоящото въвеждане на еврото на 1 януари 2026 г., повлияха както на поведението на домакинствата, така и на това на производителите и търговците“, заключи главният икономист на ОББ.
В резултат, средногодишната хармонизирана инфлация – от 2.6% в края на 2024 г., се ускори умерено до 2.7% до май 2025 г., което позволи изпълнение на критерия за ценова конвергенция и приемането на страната в еврозоната. След положителните конвергентни доклади тя се засили и достигна 3.5% до края на 2025 г., като това ниво позиционира България на шеста позиция по най-висока инфлация в еврозоната, след държави като Австрия, Словакия и Хърватия.
Източник: Banker.bg
