Националната агенция за приходите предава надзора над криптофирмите на Комисията за финансов надзор (КФН). И над 200 такива компании вече са прехвърлили регистрацията си в специалния регистър на тази комисия, установи „Банкеръ”. Това е изискване на Закона за пазарите с криптовалути, който неотдавна беше гласуван от българския парламент.
За фирми, които са били вписани в поддържания от данъчните регистър на лицата, предоставящи услуги с криптоактиви, преди 30 декември 2024 г., преходният период за прехвърляне е до 1 юли 2026 година.
Колкото до фирмите, които са били вписани в регистъра в периода след края на 2024 г., те имат тримесечен срок за подаване на заявление за лиценз и привеждане на дейността в съответствие с новите изисквания.
Според закона не се издава лиценз на компания, която предлага криптоактиви, ако регулаторът в лицето на Комисията за финансов надзор не вземе решение по заявлението в шестмесечен срок от неговото подаване.
Законът е доволно рестриктивен. Той дава възможност след съдебно решение да бъдат задължавани операторите на социални платформи да блокират профилите в социалните мрежи на нарушители, които не спазват изискванията и предлагат услуги, свързани с криптовалути нелегално у нас.
След искане от регулатора в лицето на Комисията за финансов надзор Софийският районен съд трябва да излезе с решение до 72 часа, а блокирането на сайтове ще се случва в срок до 24 часа след определението на съда.
Компетентните органи, които ще контролират изпълнението на разпоредбите, са Българската народна банка) и Комисията за финансов надзор. БНБ ще отговаря за токените за електронни пари, а КФН – за токените, обезпечени с активи и лицензите на доставчиците на услуги с криптоактиви.
Българският Закон за пазарите на криптоактиви транспонира европейската рамка (MiCA) в българското законодателство. До приемането му дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с виртуални валути (или криптовалути) не бяха регулирани, освен за целите на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Единствено беше установен регистрационен режим на лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, и на доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги.
Регулирането и надзорът над лицата, извършващи услуги с криптоактиви, води до ефективно управление на операционните и киберрискове при предоставянето на услугите и повишава като цяло сигурността на пазара на криптоактиви.
Първата криптирана валута, която привлече общественото внимание, е Биткойн. Тя стартира през 2009 г. от човек или група, позната под псевдонима Сатоши Накамото. Към 2018-та в обръщение има над 17 милиона биткойна с обща пазарна стойност от над 140 милиарда долара.
Най-важният елемент за успешното функциониране на Биткойн, а и на други подобни, е блокчейн технологията. Тя се използва за съхранение на онлайн счетоводна книга на всички трансакции, които някога са били извършвани с помощта на конкретната криптовалута.
Структурата от данни за тази книга се предоставя свободно. На практика тя е защитена от хакерски атаки и може да бъде копирана на всички компютри, работещи със съпътстващия софтуер. Всеки нов генериран блок трябва да бъде проверен от регистрите на всеки потребител в блокчейн системата.
Това прави почти невъзможно създаването на фалшива история на трансакциите. Много експерти смятат, че тази иновация има важни приложения в технологиите, като онлайн гласуване и онлайн набиране на инвестиционен капитал и други.
Големите финансови институции като JP Morgan виждат потенциала на криптовалутите в това да намалят трансакционните разходи.
Източник: Banker.bg
