Технологията, на която инвеститорите и правителствата разчитат да даде тласък на световната икономика, същевременно създава допълнителен натиск, който застрашава растежа. Това заяви ръководителят на Международния валутен фонд (МВФ), Кристалина Георгиева, призовавайки политиците да спрат да отлагат трудните решения, свързани с дълга, предаде CNBC.
Георгиева заяви пред присъстващите на събитие в Сингапур в сряда, че изкуственият интелект „бързо се превръща в ключов фактор, определящ относителното положение на държавите в световната икономика“.
Но съчетанието от три фактора – напредъка на изкуствения интелект, рязкото поскъпване на енергията и рекордно високия публичен дълг – поставя под натиск и без това „незадоволителния“ растеж през това десетилетие.
Независимо дали го обичате, мразите или се страхувате от него, изкуственият интелект вече е тук“, напомни Георгиева.
Световната икономика е „дърпана в две посоки“
В изказване преди поредицата от годишни срещи на МВФ и Световната банка, които започват следващата седмица, Георгиева описа световната икономика като дърпана едновременно в две противоположни посоки: от „негативен шок в енергийните доставки“, предизвикан от войната в Залива, която вече навлиза в осмия си месец, и от „положителен шок в търсенето“, породен от бума на инвестициите в изкуствен интелект. По думите ѝ, комбинираният ефект е „изключително неравномерен в различните части на света“.
Според нея, положителната страна е, че глобалните инвестиции в изкуствен интелект като дял от БВП ще достигнат, а вероятно и ще надхвърлят средствата, вложени навремето в изграждането на железопътните линии, електропреносните мрежи или телекомуникационната инфраструктура. Хардуерът за изкуствен интелект и свързаните с него технологични продукти вече формират повече от една десета от световната търговия със стоки, заяви тя.
Оценките на МВФ са, че ако бъде използван правилно, изкуственият интелект може да добави до половин пр. п. към годишния световен икономически растеж.
Преминаването от 3 към 3.5% в рамките на едно десетилетие – това е все едно към световната икономика да бъде добавена икономика с мащаба на Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия“, коментира Георгиева.
Тя уточни, че ползите вероятно ще бъдат „силно концентрирани“. Бумът до голяма степен заобикаля икономиките, които участват по-слабо в глобалната верига за доставки, свързана с изкуствения интелект, „увеличавайки риска от задълбочаване на икономическото неравенство в световен мащаб“.
Бумът засилва и опасенията за инфлацията, които от години поставят под натиск политиците от САЩ до Европа и Азия.
Бумът в изграждането на инфраструктура за изкуствен интелект е инфлационен“, заяви директорът на МВФ, като добави: „Същото важи и за сътресенията при енергията и храните, митата и разходите за отбрана“.
Петролът се задържа над 100 долара за барел
Цените на петрола се задържаха над 100 долара за барел, докато конфликтът в Близкия изток продължава без особени признаци за дипломатически изход. Цените на дизела на дребно също достигнаха рекордни равнища, тъй като ограниченият капацитет за рафиниране допълнително сви енергийните доставки.
Този инфлационен натиск се пренася директно върху пазарите на облигации, където доходността по държавните книжа в САЩ, Германия и Япония се повиши до най-високите си нива от десетилетия. Рязкото нарастване на дългосрочните емисии корпоративни облигации от компании, свързани с изкуствения интелект, също засилва конкуренцията с правителствата за привличане на капитал, макар че част от покачването може да отразява очаквания за по-бърз икономически растеж, заяви Георгиева.
Проблемът с дълга
Глобалният публичен дълг е близо до най-високото си равнище от Втората световна война насам и скоро се очаква да надхвърли 100% от БВП, като развитите икономики са „най-големите нарушители“, подчерта Георгиева. В продължение на 17 години правителствата са имали „сравнително лесен период“, тъй като лихвените проценти са оставали под темпа на икономически растеж. „По-високите лихви сега слагат край на това.“
Разликата между лихвените проценти и темпа на растеж вече е „значително по-неблагоприятна“ и „се очаква да се увеличи още“, заяви тя. Това означава, че необходимият растеж, който би позволил намаляване на съотношението на дълга без допълнителни фискални мерки, вече е „недостижим в краткосрочен план“.
Напрежението вече е видимо в Европа, където разликата между доходността по държавните облигации на редица страни и тази по германските държавни ценни книжа се увеличава. Това се случва не само във Франция и Италия, но и в Ирландия, Португалия и други държави, които бяха намалили дълга и бюджетните си дефицити след кризата в еврозоната.
Георгиева заяви, че „фискалното пространство отчаяно се нуждае от възстановяване“ след поредица от сътресения, които доведоха до рязко нарастване на публичния дълг, докато бюджетните дефицити в повечето държави останаха над средните си равнища отпреди пандемията.
Рискът от изкуствения интелект е подценен
Георгиева посочи и риск за финансовата стабилност, произтичащ от самия бум на изкуствения интелект. Силните корпоративни печалби тласкат нагоре цените на акциите и създават ефект на богатството, заяви тя, но „ако печалбите се окажат под очакванията, високата задлъжнялост на хиперскейлърите и големите и нарастващи глобални вложения в американски акции могат да превърнат едно разочарование в широкообхватен шок“.
Позовавайки се на Закона на Амара, според който хората надценяват въздействието на новите технологии в краткосрочен план и го подценяват в дългосрочен, тя заяви, че „някъде в прехода между днешния бум в изграждането на инфраструктура за изкуствен интелект и утрешното реализиране на ползите от него ще преминем през периода на максимален риск“.
Георгиева каза, че първата линия на защита са регулациите и надзорът.
Сега може би е подходящ момент паричната политика в много държави да възприеме предпазливо по-рестриктивна позиция“, заяви тя.
Източник: Economic.bg
