Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева отбеляза, че Китай трябва да коригира „значителните“ дисбаланси в икономиката си, включително дефлацията, която доведе до обезценяване на юана и стимулира износа в момент на нарастващо търговско напрежение. Коментарите ѝ последваха публикуваните през тази седмица официални данни, които показаха, че годишният търговски излишък на Китай ще надхвърли 1 трилион долара през тази година за първи път в историята, а европейските компании предупредиха, че подцененият юан може да провокира засилени търговски ответни мерки, включително възможни мита.
„Ниската инфлация по отношение на търговските партньори доведе до значително обезценяване на реалния валутен курс и това направи китайския износ по-евтин, удължавайки прекомерната зависимост на страната от износа и влошавайки външните дисбаланси“, каза Георгиева в Пекин на 10 декември. Тя отправи предупреждението си след като МВФ приключи мисията си по член IV в азиатския колос – годишния си преглед на втората по големина икономика в света. „Китай е просто твърде голям, за да генерира голям растеж от износа, и продължаването на зависимостта от водения от експорта възход рискува да задълбочи глобалното търговско напрежение“, добави Георгиева.
Пекин разчита на износа, за да подкрепи икономиката, която боледува от дългогодишен спад в сектора на недвижимите имоти и слабо вътрешно потребление. Международният кредитор повиши леко прогнозата си за стопанския растеж на Китай тази година – до 5% от 4.8% в предишния анализ, и до 4.5% през 20260а (срещу предишните 4.2%), след като установи, че глобалното търговско напрежение е оказало по-слабо от очакваното влияние.
Коментарите на Георгиева са в съответствие с доклад на Търговската камара на Европейския съюз в Китай, в който се казва, че юанът е паднал до най-ниското си равнище за последните 10 години стпрямо еврото от началото на 2025-а насам, въпреки че приходите от търговския обмен на страната би трябвало да са движеща сила за поскъпване на валутата й. Юанът се е обезценил със 7.5% спрямо еврото през тази година.
Народната банка на Китай контролира изкъсо обменния курс на националната парична единица, но Пекин твърди, че се придържа към пазарните принципи и отрича да я е манипулирал за политически цели. Икономистите са пресметнали, че реалният ефективен обменен курс на Китай – среднопретеглената му стойност спрямо по-широка кошница от валути – се е обезценил с 18% от пика си през март 2022 г. по време на пандемията от КОВИД-19.
„Подценен юан е субсидия за износ“, посочва Йенс Ескелунд – президент на Търговската камара на ЕС. Той призовава за „дискусия относно реалния валутен курс… (и) неговото въздействие както върху китайската икономика, така и върху търговските партньори на Китай“. И добавя, че последните може да бъдат принудени да предприемат ответни действия, като например антидъмпингови разследвания или мита.
Брад Сетсер – старши сътрудник в Съвета по външни отношения, и Марк Соубел – председател на американския мозъчен тръст OMFIF, призоваха Пекин да позволи на юана да поскъпне, твърдейки в доклад от миналия месец, че това би намалило чувствителните от геополитическа гледна точка търговски излишъци и би стимулирало вътрешното търсене чрез увеличаване на покупателната способност на потребителите.
Вместо да се впусне в мащабни усилия за стимулиране на вътрешното потребление, Пекин е дал приоритет на промишлеността, особено на високотехнологичните сектори, тъй като се конкурира със Съединените щати за икономическо превъзходство. Слабата консумация и свръхпредлагането в промишления бранш са довели до дефлационен натиск.
Официални данни, публикувани на 10 декември, показват, че производствените цени са намалели с 2.2% през ноември – 38-и месец на спад, доато индексът на потребителските цени се е повишил с 0.7% – най-високото ниво от февруари 2024 г., обусловено от нестабилните цени на храните, обясняват икономисти.
Междувременно, Китай се обяви за защитник на световната търговия в условията на митническата война на американския президент Доналд Тръмп. „Само чрез открито сътрудничество можем да създадем по-голямо пространство за постепенен растеж“, заяви вторият по ранг лидер на Китай, премиерът Ли Цян, пред събрание на служители от международни агенции, сред които е била и Георгиева, на 9 декември.
Управляващият директор на МВФ призова Китай да се насочи по-спешно към стимулиране на вътрешното търсене, тъй като анализаторите заявиха, че новият петгодишен план на Пекин дава приоритет на инвестициите във високотехнологично производство. Дамата каза също, че страната трябва да похарчи 5% от БВП през следващите три години, за да разреши кризата с недвижимите имоти. Това, според нея, ще помогне за възстановяването на икономиката, укрепването на валутата и намаляването на търговския излишък. Като част от тези усилия, Пекин трябва да позволи на неплатежоспособните предприемачи да фалират.
„Нека зомбитата си тръгнат“, обобщи Георгиева.
Източник: Banker.bg
