Кристин Лагард получавала около 140 000 евро годишно като член на борда на Банката за международни разплащания (БМР), въпреки забраната на Европейската централна банка за плащания от трети страни на персонала. Някои служители на ЕЦБ, използвайки вътрешни форуми, се оплакват от очевидния двоен стандарт, според тях, при третирането на възнаграждението на банковата шефка от БМР.
„Проповядвай вода, пий вино!“, написал един служител на ЕЦБ, според екранни снимки, които са видели репортери на „Файненшъл таймс“.
Лагард е един от 18-те най-добри централни банкери в света, членуващи в борда на директорите на БМР. Въпреки че всички те имат право на годишно фиксирано заплащане и променливи такси за обслужване, „банката на банките“ не разкрива плащанията поотделно. Но в писмен отговор до германския евродепутат Фабио Де Маси и неговия шведски колега Дик Ериксон, Лагард разкри за първи път на 20 февруари, че е получила 130 457 швейцарски франка от БМР през 2025 г., което е около 140 000 евро. През 2024 г. пък тя е взела основна заплата в ЕЦБ от 466 000 евро плюс 135 000 евро допълнителни обезщетения. Нейното общо възнаграждение, оценено на около 741 000 евро, прави Лагард най-добре платеният служител на Европейския съюз.
Други централни банки третират възнагражденията на БМР по различен начин. Председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл и управителят на „Банк ъф Ингланд“ Андрю Бейли не вземат възнагражденията си, в случая с Пауъл – защото американското законодателство забранява на служителите да приемат пари от чуждестранна институция. „Банк дьо Франс“ – една от малкото централни банки, които разкриват заплащането на шефовете си от БМР, възстановява половината от фиксираното възнаграждение за институцията.
Служители на ЕЦБ са обсъдили неотдавнашна статия за заплащането на Лагард във вътрешен уеб форум, достъпен само за персонала, посочвайки, че вътрешните правила на работодателя им забраняват на служителите да получават възнаграждения от трети страни. Според наредбата за персонала на институцията, европейските централни банкери не трябва да приемат „никакви плащания от трети страни във връзка с изпълнението на професионалните си задължения“ и ако такива възнаграждения бъдат предложени, те „ще бъдат извършени за ЕЦБ“.
ЕЦБ обяснила на „Файненшъл таймс“, че нейният председател „не е член на персонала“ и следователно „не е обхванат от наредбите за персонала“, добавяйки, че вместо това тя е „подчинена на специален кодекс за поведение за високопоставени служители на институцията“.
Според анонимна публикация, прочетена от „Файненшъл таймс“, Лагард е получавала външно заплащане „за дейности, които изглежда са част от професионалните ѝ задължения като председател на ЕЦБ. Това не е позволено от банковия правилник, поне за щатните служители“.
От втора публикация става ясно, че банковият отдел за човешки ресурси е казал на член на персонала на ЕЦБ, който се е интересувал от съвместен проект на БМР, че не им е позволено да приемат допълнително възнаграждение.
„Ние, смъртните, не можем да приемаме надбавката на БМР“, се казва в трета публикация.
ЕЦБ е потвърдила, че нейният персонал „не може да приема възнаграждение за дейности, които извършва, изпълнявайки задълженията си в институцията. Според запознати с въпроса лица, в случая се касае за банков служител, който придружава Лагард на заседанията на борда на БМР.
Случаят на Лагард обаче бил различен, защото ролята й като член на борда на БМР включва „участие в решенията за управление на БМР, носене на управленски отговорности и свързаните с тях правни рискове. С оглед на което, президентът получава възнаграждение, изплащано от БМР“. ЕЦБ заявява, че служителите, участващи в дейности на БМР, „нямат сравними управленски и правни отговорности (като Лагард) и следователно съгласно правилата за персонала не могат да приемат възнаграждение за тези дейности“.
Членове на персонала обаче могат да получават заплащане „за външни дейности, които не са свързани със задачите им в ЕЦБ и извън ЕЦБ, ако са получили предварително писмено разрешение и го правят през свободното си време“. В „много ограничен“ брой случаи такива разрешения са били предоставяни за проекти на БМР в области, различни от „задачите на ЕЦБ“, добавя институцията.
Според добре информирани източници, Лагард е следвала практиката на своите предшественици Марио Драги и Жан-Клод Трише, които също са вземали възнаграждения от БМР.
Критиката на служителите на ЕЦБ са израз на по-широко безпокойство за вътрешното управление на институцията. Миналото лято Комитетът за персонала на банката обвини ръководството, че управлява „безотчетна правна крепост“.
Отношението на ЕЦБ към банковия екип доведе до „широко разпространени оплаквания за фаворизиране… високи нива на прегаряне и уязвимост на много колеги, работещи по временни договори“.
През октомври 2025-а синдикатът, който представлява служителите на ЕЦБ, заведе дело срещу институцията, обвинявайки я в „цензура“ и „сплашване“ в последната ескалация на ожесточена вражда за трудовите отношения.
ЕЦБ отказа да коментира съдебното дело. По онова време институцията заяви, че е „твърдо ангажирана със свободата на словото и върховенството на закона“ и предлага на персонала „множество канали, включително инструмент за анонимно подаване на сигнали за нередности“, за да „гарантира, че всяко неприемливо поведение се разследва и се оправя бързо“.
Източник: Banker.bg
