Държавният бюджет за 2025 г., със заложените в него увеличени разходи за заплати, които помпат инфлацията, но с липсващи структурни политики, не оставя място за инвестиции. Това каза Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, по време на конференция в София. Той направи коментара с уговорката, че споделя лично мнение и не ангажира Фискалния съвет като организация.
Според Дацов, тази година правителството ще трябва да вземе няколко важни решения около бюджета, продиктувани от „отказа да се правят структурни политики“.
Когато в последните 20 години скоростта на реформите не е достатъчно голяма, идва един критичен момент и ние вече сме го стигнали. В момента, за да бъде изпълнен бюджетът, няма фискално пространство за инвестиции“, каза финансистът.
Той обясни, че понастоящем публичните инвестиции, като дял от БВП, са 18 – 20%, а за да се постигне устойчив икономически растеж от над 4%, това ниво трябва да е 27 – 28%.
Прочетете още
Панелът, в който говори Дацов, бе посветен на предстоящото влизане на България в еврозоната и на отражението, което това ще има върху цените, инвестициите и фискалната политика.
Различни икономисти се обединиха около мнението, че самото въвеждане на единната европейска валута няма да реши проблемите на българската икономика и че не е панацея.
Време за фискална дисциплина
Причинно-следствената връзка не е 1:1, еврото е само една стъпка от многото, които трябва да направим, за да изградим една по-сигурна икономика, като продължаваме с устойчиви политики и изключително нужни реформи“, каза Атанас Пеканов, бивш вицепремиер и понастоящем икономист в Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO).
Той коментира, че влизането в еврозоната би следвало да подкрепи преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната, защото международните инвеститори „със сигурност подкрепят тази стъпка“ и виждат сигурност, което, следователно, подобрява имиджа ни.
Пеканов прогнозира, че в следващите години може да се наложи България да отделя по-голям собствен ресурс за инвестиции, защото през европейския бюджет ще има „все повече условия и трудности“.
Доходите и стандартът на живот може да се подобрят, но ако правим правилните стъпки. Емпирично, това виждаме и в другите, подобни на България, страни – в прибалтийските държави покупателната способност навсякъде се е покачила в годините след влизането в еврозоната“, сподели икономистът.
Подобно на резултатите от анализ и на Фискалния съвет, Пеканов също прогнозира повишаване на кредитния рейтинг на страната. Мнението му бе споделено и от старшия икономист в Световната банка Десислава Николова. Тя обаче предупреди, че трябва да се помисли за консолидация на бюджета, или иначе казано – за ефективност и ефикасност на разходите, т.е. как България да постига всичките си заложени цели, но по икономичен начин.
Следващите години е подходящ момент да приведем в ред публичните си финанси“, призова Николова.
Възможност за това тя вижда в данъчната система, която криела „изключително много възможности за увеличаване на приходите“, но без да се променят ставките. Идеята е да се сегментират данъкоплатците и да се види къде са най-големите рискове за спазване на данъчното законодателство по отношение на ДДС.
Друга възможност са обществените поръчки.
Може да се спести 1 млрд. лв., ако обществените поръчки се провеждат по начин, осигуряващ максимално участие, а не само един доставчик, и ако се удължат и оптимизират сроковете, като това е една изключително консервативна оценка“, каза Николова.
Губи ли България контрол с отмяната на лева
В своето изложение Пеканов засегна темата и за замяната на лева с еврото – процес, с който немалко българи смятат, че страната губи част от суверенитета си.
Икономистът каза, че въвеждането на валутния борд е била важна стъпка за стабилността на България, но е било също и въвеждане на „квазиколониален режим, в който даваш пълна власт над своята парична политика на някой външен“.
Сега БНБ научава какви лихви да приложи, а участвайки в решенията, ще придобие суверенитет“, каза Пеканов.
Вече консумирани ползи
Според Николова България вече консумира ползите от еврото. За пример тя даде емитирания миналата седмица вътрешен заем в размер на 300 млн. лв. от Министерството на финансите (МФ), при който е постигната по-ниска доходност. Тогава тя бе 3.06%, докато при предишния заем в същия размер е била 3.51%.
Това означава, че държавата плаща по-малко на инвеститорите (т.е. по-евтин заем), а от друга страна – това е сигнал, че доверието в платежоспособността на българската държава нараства.
Тези 45 базисни пункта по-ниска доходност изобщо не са малко, според мен вече се консумира ефектът от предстоящото присъединяване към еврозоната“, каза Николова.
Източник: Economic.bg
