Животът на столичния град през последните 35 години е насечен от сериозни кризи, някои от които се повтарят със странна цикличност (като кризите с транспорта и боклука). Да се молим на Бог да не ни сполети отново водна криза от рода на тази, която тормозеше софиянци през 1993-1994 година. Защото градът, който расте (видимо с просто око), но не старее (доста спорно), в същото време се скапва със заплашителна скорост. Едва ли има по-фрапиращ пример за община с огромен бюджет, който да се съставя и управлява не просто некомпетентно, а направо бандитски – от избори на избори, от кмет на кмет.
Затова мнозина наблюдатели твърдят, че редуващите се кризи в столичния град са въпрос на пари, по-точно на много пари. Само поръчките за чистене на днес заровените в боклуци райони възлизат на половин милиард лева, да не говорим за целия град и за скритите печалби от различни машинации (като тези, оповестени напоследък от Столичния инспекторат). Разходите за съвкупните комунални дейности, обезпечаващи функционирането на столицата, са за милиарди. Така че правилото „Следвай парите“ изглежда безспорно приложимо.
Това е вярно, но отчасти. По правило тези кризи са елемент от
политически комбинации с явни и подмолни цели,
от които някои извличат по-нататъшни печалби, а цената плащат обикновените граждани. Както отбеляза находчиво един автор, след последната криза с боклука (през 2009 г.) тогавашният кмет Бойко Борисов малко по-късно стана премиер. Сега съдбата едва ли ще се усмихне по същия начин на Васил Терзиев, но политическите игри отново са в ход. В тях отново централна роля играе Бойко Борисов – макар остарял и доста отслабен (дори унижаван, както показаха изборите в Пазарджик), той остава ненадминат майстор на подмолната политика.
Нека се върнем към кризата с боклука от 2009 година. Тогава Борисов повтаряше като мантра две твърдения: „Станишев е виновен“ и „Ще изгоня Вълка от чистотата на София“. И постоянно обясняваше, че става дума за политическа атака от страна на БСП и ДПС, които подкрепяли Румен Гайтански-Вълка, за да саботират „успешното“ управление на ГЕРБ в столицата.
Първото не беше вярно, а второто не се случи (доскоро). По ирония на съдбата именно правителството на Станишев плати сметката за извънредното почистване на София през март и април 2009 г. през фонда за природни бедствия. Още тогава се разбра, че Борисов не смята да променя модела в Столичната община, а само да смени някои „чаркове“ в него, така че паричните потоци да се пренасочат в „правилната“ посока. По онова време БСП роптаеше срещу „новите добри фирми“ на ГЕРБ, но днес ги свързва крепко партньорство в т.нар. икономическо мнозинство в СОС, да не говорим за четворната управляваща коалиция. Разликата е, че тогава Борисов логично не желаеше голяма част от надутите пари за сметоизвозването да отиват за друга партия (ДПС на Доган), а днес е съмнително, че би повторил същата комбинация срещу ДПС на Пеевски.
Тъй като говорим за модела, който се запазва, но сменя мениджърите си, да напомним, че през 2007 г., когато Борисов бе избран за кмет, чистотата на София струваше около 40 милиона лева. Година по-късно стана 48 милиона, след това 64 милиона, после 80 милиона. И постепенно стигна до половин–милиардния боклучен бизнес, който беше наследен от Васил Терзиев. Така че нито Борисов, нито Фандъкова (в мандата на която бяха подписани изтеклите тази година договори), няма право да питат Терзиев „защо е плащал на мафията“.
Сега обаче
ролите се смениха – ГЕРБ не управлява София
(поне ако говорим за легитимно управление, каквото определение не може да се приложи към икономическото мнозинство в СОС). Следователно, виновен е кметът, а правителството, премиерът и мандатоносителят са „добрите“. Грешниците са ясни – не само кметът и излъчилата го политическа сила, но и самите заблудени избиратели, изхвърлили ГЕРБ от властта. За тях Борисов има ясна терапия, заявена по време на транспортната стачка: „Да си изстрадат Промяната“. Отличникът по популизъм от 2009 г. едва ли би изрекъл публично такива думи, но времето и политическото амортизиране не прощават.
Трудно е да се прецени
какви са политическите планове на Борисов
този път. Изгледите ГЕРБ да се върне на власт в столицата са имагинерни, от разклащането на кмета полза би могъл да има друг играч. А може би става дума просто за политическа вендета (както знаем от слухове и изтекли записи, лидерът на ГЕРБ е доста отмъстителен човек). Но понеже стана дума за кмета, който е подложен на мафиотско-политическа атака, в интерес на истината трябва да отбележим, че и той не е бял и пухкав. Нещо повече, Терзиев, за когото се смята, че не е много добър мениджър и със сигурност не е умел политик, отигра ситуацията със завидна политическа ловкост.
Въпреки че от различни страни идваха предупреждения, че времето за сключване на нови договори изтича, столичният кмет като че ли съзнателно остави противниците си да го вкарат в капана. От самото начало той избра ролята на честен борец за законност, смел защитник на ограбваните столични граждани и – най-важното –
жертва на мафиотско-политическа комбинация.
Не предприе сериозни действия по повод забавянето на обществените поръчки, а се задоволи с политически изявления. Малко пресоли манджата с намесването на името на Пеевски (засега не е много ясно доколко и как той участва в тази драма), но за сметка на това постигна важен политически резултат.
Оставяйки кризата да се разрази и заемайки стоическата поза на мъченик, Терзиев съживи съпротивителните сили на хората, които го избраха преди две години. Прехвърли топката на опонентите си, които трябва да се оправдават за съдружието с „хората с прякори“. Създаде си добър плацдарм за атака срещу икономическото мнозинство и контролиращите го политически брокери. Без съмнение това е сложна и рискована игра, за която не е сигурно дали ще му стигнат способности и ресурси. Но няма спор, че с избраната тактика (би било преувеличено да говорим за стратегия) столичният кмет поне си отвори оперативен простор за политическо действие.
Остава обаче едно голямо неизвестно. През 2009 г. ключова роля в развръзката на кризата и успешния за Борисов резултат имаше намесата на прокуратурата в лицето на градския прокурор Кокинов. Във всяка политико-мафиотска игра в България
влиянието в прокуратурата е огромно предимство.
До момента държавното обвинение като че ли стяга обръча около столичния кмет, а по темата с боклучената криза привиква за обяснения само хора от неговия екип. Но какво ще се случи по-нататък не е съвсем ясно, доколкото и отношенията в редовете на противниците на Терзиев не са безоблачни. Тепърва ще видим и последиците от агресивната тактика на Новото начало на изборите в Пазарджик, която очевидно подсказва за намеренията на „голямото Д“ в мащабите на цялата държава.
Може би единственото, което е ясно до момента, е, че кметът на София едва ли ще е следващият премиер. Но ще извлече някои политически дивиденти от поредната криза на гърба на софиянци? Предстои да видим.
Източник: Banker.bg
