Кризата в Залива и нейните последици върху енергийните пазари струват на Франция между 4 и 6 милиарда евро, по оценка на министъра на икономиката на страната Ролан Лескюр. Войната ще доведе до по-високи разходи за обслужване на държавния дълг, наложени от сегашната пазарна среда, посочил Лескюр пред френското радио RTL. И обещал да представи мерки за замразяване на разходите във вторник. Френският премиер Себастиан Льокорню пък щял да обяви стъпки за подпомагане на потребителите да се справят с по-високите цени на енергията във вечерните часове на 21 април.
Париж обмисля да намали разходите си с поне 4 милиарда евро тази година, за да държи публичните си финанси под контрол. С влошаващите се икономически перспективи на страната за тази година в резултат на войната в Близкия изток, правителството търси начини да гарантира, че бюджетният ѝ дефицит – разликата между постъпленията от данъци и напраените разходи – не надвишава 5% от БВП, каквито бяха предвижданията на кабинета когато приемаше бюджета си за 2026-а. Кабинетът се опитва също да спази обещанието си да намали този дял до 3% от БВП до 2029-а, както се изисква от Пакта за стабилност и растеж на Европейския съюз.
Тези фискални планове обаче не вземат предвид как се отразява конфликтът в Персийския залив на френската икономика. Министърът на бюджета Давид Амиел заяви по-рано този месец, че с нарастващите разноски по заемите, обслужването на френския дълг ще струва на данъкоплатците допълнителни 300 милиона евро на месец.
За да компенсира неочакваните харчове, правителството планира да замрази разходи на стойност 4 милиарда евро тази година и по-късно да прецени отново дали страната може да си ги позволи, съобщи френският бизнес всекидневник „Еко“. Не е ясно дали замразяването ще засегне всички разноски или ще бъде концентрирано в определени министерства.
„Тези 4 милиарда евро са пряко свързани с нарастващите разходи, произтичащи от по-високите лихвени проценти“, каза френският министър на икономиката Ролан Лескюр пред френския ежедневник „Паризиен“ на 20 април. Очаква се Париж да изпрати актуализирани разходни планове на Европейската комисия до края на месеца.
Министерството на икономиката заяви преди седмици, че предвижда конфликтът да се отрази негативно на растежа и инфлацията, което ще доведе до по-малко данъчни приходи, които пълнят държавната хазна. Въпреки спада, правителството бърка в джобовете си, за да помогне на бизнеса и домакинствата, силно засегнати от кризата, като за целта ще похарчи най-малко 130 милиона евро.
В допълнение към финансовата подкрепа за домакинствата с ниски доходи за плащане на сметките им за енергия чрез така наречените „енергийни ваучери“, правителството отпуска 70 милиона евро субсидии за гориво на най-засегнатите сектори този месец. Френският премиер Себастиан съобщи на 17 април, че кабинетът планира още субсидии за май.
Докато правителството на Льокорню се опитва да обуздае огромния дълг на Франция тази година и вече работи по бюджета за 2027-а, потенциалните кандидати за президентските избори догодина вече представят свои собствени предложения. Бившият президент социалист Франсоа Оланд, например, призова Льокорню да договори бюджета за 2027 г. с други партии в началото и след това да го приеме чрез член 49.3 от конституцията – клауза, която позволява на кабинета да заобиколи парламентарното гласуване, за да приеме законодателство, но на която опозиционните партии могат да отговорят, като внесат вот на недоверие.
Източник: Banker.bg
