Конституционният съд се произнесе срещу прекомерните правомощия на особения търговски управител на „Лукойл Нефтохим Бургас„, с който държавата получи доминираща роля в управлението на рафинерията. Това стана с промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, приети от предишното парламентарно мнозинство.
Тогавашният президент Румен Радев наложи вето, което беше преодоляно с прегласуване. Позицията беше заета от бившият шеф на Националната агенция за приходите Румен Спецов, чийто приемник е Евгени Симеонов. До каква степен те ограничиха оперативното управление на собствениците на рафинерията така и не стана ясно, но КС допусна за разглеждане искането на 51 депутати срещу радикално ограничаващите правата на акционерите текстове.
В решението на КС се посочва, че с оспорените разпоредби законодателят е въвел със закон ограничения в правото на собственост и в свободната стопанска инициатива на посочените в чл. 27а, ал. 3 на закона лица. Допуснал е отнемане на оперативното управление на тези лица, както и е ограничил предоставените от закона (Търговския закон) права на акционерите, съдружниците и собствениците на тези лица – въвел е забрана за упражняване на правото на глас или на правата на едноличния собственик на капитала, правото на разпореждане с акциите или дяловете в капитала, обявил е за нищожни разпоредителни сделки, извършени от собствениците на капитала след назначаването на особен управител.
Едновременно с това е възложил на особения търговски управител да упражнява в пълен обем правото на глас на акционерите, съдружниците и едноличния собственик на капитала, като изрично му е дал правомощие да прави промени в органите на управление на лицето, както и да назначава прокурист в негови дъщерни дружества. Установил е специален ред за разпоредителни сделки с акциите или дяловете в капитала, като е ограничил правото на особения търговски управител да поема финансови задължения от името на лицето, по отношение на което осъществява оперативен контрол, и да се разпорежда или да отчуждава негово имущество извън рамките на обикновеното управление и обичайната търговска дейност, но е допуснал тези действия да се извършват извън рамките на обикновеното управление и на обичайната търговска дейност след предварително одобрение на Министерския съвет.
„Така установените ограничения навлизат сериозно в същността на правото на собственост и в същността на свободната стопанска инициатива. Те не само временно ограничават правото на оперативно управление на лицата по чл. 27а, ал. 3 от закона, по отношение на които е назначен особен търговски управител, но и допускат извършване на разпоредителни сделки с акции или дялове в капитала, разпореждане или отчуждаване на имущество, или поемане на финансови задължения извън рамките на обикновеното управление и обичайната търговска дейност. Определените в чл. 27а, ал. 3 от закона цели, заради които законодателят е въвел тези ограничения – защита на националната сигурност, обществения ред, доставката на критични ресурси, както и изпълнението на надлежно поети международни задължения на държавата – по принцип биха могли да бъдат конституционно допустими основания за ограничаване на правото на собственост и на свободната стопанска инициатива.
Но за да бъде съобразено с Основния закон, всяко от тези ограничения би следвало да бъде при пропорционално засягане на други основни права, каквото е правото на защита, и при спазване на конституционното изискване за обвързване на всяко ограничаване на права със срок. Изложеното относно пълната липса на контрол по отношение на акта на Министерския съвет за назначаване на особен търговски управител, невъзможността засегнатото лице да участва в производството, като изложи твърдения и ангажира доказателства в своя защита (включително като обори истинността на основанието за налагане на ограничителната мярка), както и възможното продължаване във времето на действието на мярката след отпадане на основанието за налагането ѝ, реално обуславят опасност от произвол при упражняване на така предоставеното от законодателя правомощие на Министерския съвет, а забраната за произвол при упражняване на държавната власт е съществен компонент на правовата държава в материален смисъл“, мотивира се КС, позовавайки се и на предходни свои решения.
Източник: Banker.bg
