Секторнният анализ на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за състоянието на хранителния пазар отчита сериозни структурни деформации по цялата верига на доставки. Проблемът започва от производителя до търговеца на дребно. От КЗК си поставят за цел в рамките на анализа да подобрят конкурентната среда.
Председателят на КЗК Росен Карадимов представи доклада, според който най-сериозни изменения се наблюдават при млечните продукти и млякото. За периода 2020–2024 г. производството на сурово краве мляко спада с 25%, на прясно мляко – с 8%, на сирене – с 9%, на кашкавал – с 14%, на яйца – със 17 процента.
В същото време вносът на мляко и млечни продукти нараства с 43 процента.
Според анализа това се дължи на недостатъчния институционален контрол и липсата на стандарти за качество. Припомняме, че парламентът вече разшири правомощията на Комисията, позволявайки ѝ да прави проверки на място и секторни анализи, като санкциите, които КЗК може да налага, достигнаха до 10% от оборота на търговеца.
„Секторният анализ няма за цел да формира негативни нагласи срещу определени стопански субекти. Той трябва да бъде основа за диалог между всички заинтересовани страни”, коментира Карадимов.
Според данните страната ни е сред държавите с най-ниски регулаторни бариери за навлизане в сектора – както при откриване, така и при функциониране на нови търговски обекти.
Изготвена е била и т. нар. „конкурентна карта“ по области, която сочи, че най-динамичната конкуренция е в големите градове – София и Пловдив, докато в други – броят на веригите е ограничен до три – четири. Един от изводите е, че няма данни за съгласувано спекулативно повишаване на цените във връзка с въвеждане на еврото. Въпреки това се отчитат високи търговски надценки.
При млякото най-високите регистрирани надценки достигат до 77%, при сиренето – до 82%, а при кашкавала – до 91 процента.
Сред препоръките от междинния доклад са насърчаване на кооперирането, създаване на къси вериги на доставки и въвеждане на национални стандарти за качество.
Източник: Banker.bg
