Председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард призова публичните средства на Европейския съюз да поемат първоначалните загуби при големи проекти за заводи за чипове и центрове за данни. Според нея това би помогнало за привличането на частни инвестиции в стратегически важни за Европа технологии.
„Когато сме съгласни, че дадено предизвикателство изисква европейско решение, трябва да укрепим европейските институции, които могат да го осигурят“, заяви тя в петък по време на последното си обръщение пред Европейския банков конгрес във Франкфурт, преди да напусне поста си начело на ЕЦБ през февруари.
В технологичния сектор, където проекти като заводи за чипове и центрове за данни изискват европейски мащаб, това означава публично-частни партньорства на европейско ниво, при които публичните средства, включително от бюджета на ЕС, поемат първите загуби и така привличат частен капитал“, обясни Лагард.
Тя и преди е предупреждавала, че Европа не разполага с достатъчно капацитет от центрове за данни, за да задоволи собствените си потребности. Според нея дори плановете за изграждане на мрежа от до седем AI гигафабрики в ЕС не са достатъчно амбициозни.
Предложението ѝ обаче идва в момент, когато мащабните инфраструктурни проекти, свързани с бума на изкуствения интелект, предизвикват все повече спорове заради високата си цена, сложността и въздействието си върху местните общности. Това се наблюдава както в Европа и Азия, така и в САЩ.
Според екзитполове на CBS противопоставянето на изграждането на центрове за данни е било важен фактор за повече от половината избиратели на междинните избори в САЩ на 3 ноември.
Европа плаща цената на забавените решения
В речта си, в която направи равносметка на над седемте години начело на ЕЦБ, Лагард се спря както на отдавнашните проблеми на Европейския съюз – сред тях конкурентоспособността и продължаващите усилия за изграждане на единен капиталов пазар – така и на новите предизвикателства. Сред последните тя открои зависимостта на Европа от вноса на критични суровини и технологии.
„Докато всички осъзнаят необходимостта от действие, най-подходящият момент за него обикновено вече е отминал. Да действаш навреме, преди необходимостта да е станала очевидна, е едно от най-трудните неща за всеки, който взема политически решения. Това означава да платиш цената сега за ползи, които ще дойдат далеч в бъдещето“, заяви тя.
Като примери за случаи, в които ЕС все пак е успял да действа решително, Лагард посочи създаването на възстановителния фонд от 800 млрд. евро след пандемията, геополитическата и финансовата подкрепа за Украйна, както и предприетите стъпки за рязко увеличаване на разходите за отбрана, особено в Германия.
В същото време тя предупреди, че всяка следваща година без напълно интегрирани капиталови пазари и обща надзорна система означава, че „все по-голяма част от спестяванията ни се инвестират в чужбина, а все повече от растящите ни компании търсят финансиране другаде“.
Лагард цитира и скорошна оценка, според която увеличаването на европейския дял от световния изчислителен капацитет за изкуствен интелект от около 5% до 15% до 2030 г. ще изисква инвестиции в размер на приблизително 1.3 трлн. евро.
Но докато можем да купуваме изчислителна мощност от чуждестранни доставчици и най-модерните AI модели остават достъпни за нас, е трудно да се обоснове необходимостта да платим тази цена“, посочи тя.
Според председателя на ЕЦБ именно тук се крие един от основните проблеми на европейската политика – склонността да се отлагат трудните решения, докато последствията от бездействието не станат достатъчно очевидни.
„И в двата случая цената на бездействието е реална – независимо дали става дума за загуби, които вече търпим, или за опасност, пред която можем да се изправим утре. Но тя рядко става достатъчно видима, за да се постигне широкият обществен консенсус за промяна, какъвто видяхме по време на пандемията или по отношение на Украйна“, заяви Лагард пред участниците във форума.
Това е основният проблем при вземането на решения в Европа. Можем да забележим проблема навреме, но действаме едва когато вече е невъзможно да го пренебрегнем. А тогава, почти по дефиниция, е твърде късно. Веднъж изгубени, индустриите се възстановяват много трудно. А когато някой вече е използвал зависимостта ни срещу нас, суверенитетът ни е поставен под заплаха“, заключи тя.
Източник: Economic.bg

