„ВАР-ът на Actualno“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез коментари и анализи правим по-детайлен преглед на най-наболелите теми в българския и световен спорт.
Леката атлетика, наричана още „Царицата на спортовете“, е третият най-успешен спорт в историята на България. Страната ни има 5 олимпийски титли и общо 19 олимпийски медала, като единствено борбата и вдигането на тежести са ни донесли по-голяма олимпийска слава. Имена като Стефка Костадинова, Христо Марков, Йорданка Донкова, Иванка Христова и Тереза Маринова са синоними на победа. Техните златни времена обаче на практика са безвъзвратно изгубени. „Царицата“, която в продължение на десетилетия ни е носила невероятна гордост, днес е захвърлена институционално на произвола на съдбата – и изглежда, че на никого не му пука.
Третият ни най-успешен олимпийски спорт има един медал за последния четвърт век
От началото на новия век – 1 януари 2001 г., България има само един медал от олимпийски игри в леката атлетика. Това е сребърното отличие на Мирела Демирева във високия скок от Рио 2016. За да не изглежда толкова тъжна картинката, нека добавим и олимпийската титла на Тереза Маринова от Сидни 2000. Така за 25 години България може да се похвали с „цели“ два олимпийски медала в атлетиката. И ако този четвърт век не ни подсказа накъде върви леката атлетика у нас, то изпадането ни в последната трета дивизия в Европа потвърди диагнозата: клинична смърт.
Изпаднахме на дъното на Европа не заради липса на таланти, а заради институционално безхаберие
България не успя да си запази мястото във втора дивизия по време на шампионата в Марибор и през следващата година ще се състезава с най-слабите държави на Стария континент. И не, не са ни виновни атлетите. Това, което правят единиците в този спорт, е феноменално. Да имаме млади състезатели на световно ниво като Божидар Саръбоюков и Пламена Миткова е достойно за уважение – най-вече заради условията, при които постигат силни резултати и не се отказват от мечтите си. Проблемът е в институционалното отношение и системната разруха в една държава, абдикирала от спорта…
Европейската столица София няма и един свободен за ползване стадион за лека атлетика
Леката атлетика, може би най-масовият и най-достъпен спорт за всяко дете, има нищожни условия за практикуване у нас. Европейската столица София е без нито един свободен за ползване, модерен стадион, който да е сертифициран от Световната атлетика. Националният стадион „Васил Левски“ е пред разруха, а пистата е негодна за лекоатлетически състезания. Стадионът в Националната спортна академия, който се ползва с ограничен достъп от някои атлетически клубове, скоро ще бъде затворен за ремонт. И тук идва въпрос с повишена трудност: къде да тренират десетките софийски клубове, когато няма и един нормален стадион за лека атлетика в град с близо 1,3 млн. население?
Да припомня – годината е 2025-а, България е член на Европейския съюз. Толкова ли няма кой да поеме инициатива да се построи поне един нормален стадион за лека атлетика в София? Къде са Столична община, къде е Министерството на спорта, къде е Българската федерация по лека атлетика, която да им упражни натиск нещо да се случи? И не става въпрос само за София – в останалите градове у нас картинката е същата, с малки изключения. Неподдържани стадиони от времето на социализма, закрити зали с течащи покриви и без отопление. Дори не се иска грандиозна спортна инфраструктура – искат се елементарни условия, с които няколко клуба да могат да тренират нормално.
Няма условия за треньори
Освен инфраструктура, липсват и млади треньорски кадри. Къде е приемствеността между поколенията? Кой и как създава треньорски кадри и какви условия им се осигуряват за работа след това? Да си треньор е една от най-неблагодарните професии – и за капак, и една от най-нископлатените и несигурни работи, с които човек може да се захване. Емблематични центрове, в които някога са се развивали силни атлетически школи, сега замират, защото няма кой да продължи дейността им. Треньори пенсионери държат на последни издихания школи без бъдеще. И кой би си заложил главата да се занимава с треньорска дейност, когато няма адекватно заплащане, с което да се издържа, без да му се налага да работи на още 1-2 места?
Спортът в училище замира
Освен спортна инфраструктура и треньорски кадри, липсва и работа по училищата. Училището е мястото, което може да възроди не само леката атлетика, но и генерално всички спортове. Учителите по физическо възпитание и спорт не успяват да запалят искрата в децата по ред причини. Да, вероятно телефоните – болестта на новия век, играят роля. Но и по-ниското заплащане, водещо до липса на желание у спортните учители, също резултира в липса на базова двигателна активност. Спортните училища изглеждат като отживелица – дори и там не може да се направи подбор на спортисти, защото изборът е крайно ограничен.
Масовият спорт е захвърлен на бунището
И нека не се чудим защо се къса нишката след 18-годишна възраст. Все по-малко деца ще продължават да се занимават с лека атлетика и със спорт генерално отвъд училище. Елитният спорт е на това дередже, защото няма масов спорт. Защото през всичките тези години на преход нищожното и без това държавно финансиране в спорта се изливаше за вдигането на недостъпни спортни зали, ползващи се за едноцифрен брой спортни събития в годината, а през останалото време се отдават под наем за концерти.
Дойде време да си говорим истини. Българската лека атлетика умира. Спасението ѝ минава през изграждането и реновирането на лекоатлетически стадиони в големите центрове, които да се ползват свободно от клубовете. Спасението минава и през подготовката на треньорски кадри и създаването на условия за млади треньори, с нужните програми за обучения, стипендии и поощряване на клубовете, в които се работи. Още нещо важно: леката атлетика трябва да стане по-видима за обществото. Защото образът на вдъхновяващи атлети като Ивет Лалова избледнява и е нужна нова искра за едно дете.
За всичко това е нужна държавна подкрепа – не става само на ниво федерация. Леката ни атлетика не умира заради липса на талант, а заради липса на воля, визия и държавна отговорност. Решения има – остава да се прояви смелост за тях, защото в противен случай ще продължим да броим годините между спечелените олимпийски медали и загубените поколения.
Автор: Стефан Йорданов
ОЩЕ ОТ „ВАР-ЪТ НА ACTUALNO“: Издирват се: Черна пантера край Шумен и спасител на българския футбол в БФС
Източник: Актуално
