Българската индустрия може много повече. Знаем, че имаме много по-голям потенциал. Сега в нашата икономика превес имат услугите, следвани от индустрията и селското стопанство. Важен момент е, че кръговата икономика също набира сила, като се набляга на удължаване на жизнения цикъл на продуктите и стремеж към намаляване на отпадъците.
Общата картина
Индустриалният пейзаж през 2025 г. показва, че българската индустрия влиза във втората половина на десетилетието с ръст на високотехнологичните дейности, но и със спирачки – бавна модернизация, недостиг на кадри и енергиен преход, който още няма ясен облик. Има интерес от страна на бизнеса за трансформация на индустрията към все по-широко застъпване на производства с висока добавена стойност. През последните години витае усещане за обща икономическа безтегловност и липса на посока. В поредицата от глобални кризи нашата икономиката показва способност да устоява и във време на несигурност, и при новите заплахи. В политическата нестабилност и честата смяна на правителствата у нас се пренебрегна изработването на визия и стратегия за развитие на индустрията, което от своя страна не дава тласък на нейния по-висок растеж.
На фокус
Тук си задаваме редица въпроси: Как българската индустрия влиза в свят на бързи промени и нестабилност? Кои са двигателите за този втори по важност в икономиката ни сегмент да бъде сред най-модерните, енергийно ефективни и ресурсно независими? Промишленото производство напредва ли с иновациите, киберсигурността, внедряването на нови технологии и изкуствен интелект? Какви са бариерите и надскачаме ли ги високо? Как изглежда индустрията на бъдещето? Каква ще е новата голяма революция в индустрията?
Отговори на тези въпроси търси конференцията iN Sofia, която ще събере на 31 октомври 2025 г. в София мениджъри на най-големите компании в индустрията, енергията, технологиите, представители на българските и европейски институции, за да направи „мапинг“ на проблемите – детайлен анализ на конкретните регулаторни бариери и икономическите фактори, които влияят на индустриалния растеж. Иновациите като път към лидерството, използване на AI и гарантиране на киберсигурността ще са част от темите на дискусиите. Ще бъдат представени и финансовите инструменти за постигане на целите за силна индустрия. Форумът ще бъде арена за споделяне на добри практики, вдъхновяващи истории и качествен нетуъркинг.
А ето и един предварителен преглед, за да имаме поглед по-отблизо върху индустрията.
Двигател
Анализите сочат, че през 2025 г. индустрията е на кръстопът – между инерцията на ниската добавена стойност и амбициите за високотехнологично бъдеще. Секторите, свързани с автомобилни компоненти, електроника и ИКТ са в подем, задвижвани от автоматизация, чуждестранни инвестиции и европейско финансиране. Същевременно липсата на кадри, недостатъчните средства за изследвания и развитие, както и забавената цифровизация в малките предприятия възпрепятстват напредъка. Преходът към Индустрия 4.0 върви – но още без ясно изразено темпо. При нея доминираща роля имат дигитализацията на всички сектори, автоматизацията, големите масиви от данни и въвеждането на изкуствен интелект.
Технологично усъвършенстване
Макар да изглежда, че четвъртата индустриална революция все още е далеч от това да достигне потенциала си в България, все по-активно се говори и за Индустрия 5.0. Нищо че за доста хора Индустрия 4.0 е някакво съвсем мъгляво понятие. Зад стремежа към тази значима трансформация стои промяната в разбирането за ролята на човека в работните процеси и потреблението. Акцентът върху технологичното усъвършенстване е воден от желанието на бизнеса да постига по-висока ефективност и по-добри печалби. Принос несъмнено има и дефицитът на кадри, още по-отчетлив в страната.
В крак ли сме
Скептиците са склонни да приемат, че България изостава от световните тенденции за все „по-умна“ индустрия, но реалността показва, че, например в земеделието, автономно движещите се трактори не са новост и в България. Снабдени с механизми за прецизна локация и самоуправление, тези машини работят на полето и спестяват на земеделците време, но и човешки труд. Индустрия 5.0 е естествено продължение на вече осъществените промени в посока дигитализация и автоматизация. Роботизираните механизми снемат от хората рутинните дейности и ролята на човека се променя. В концепцията за Индустрия 5.0 работещият може да взема решения, да бъде креативен.
Посоката
Ако Индустрия 4.0 е фокусирана върху технологии, иновации, данни, машини, алгоритми, новости в методологиите, то Индустрия 5.0 акцентира върху човешкото, социалното и екологичното измерение на промишлеността. Показателен за тази тенденция е интересът в глобален мащаб и в България към т. нар. коботи – роботи, които функционират съвместно с хора. Силата на Индустрия 5.0 е персонализацията – отношението, индивидуалният подход, съобразяването с изискванията на всеки различен клиент. Докато Индустрия 4.0 набляга на автоматизацията на всяко производство и плаши работниците с мисълта, че те ще станат ненужни, Индустрия 5.0 поставя работещия в ролята на индивид с висока стойност в дейността на организацията. Това обаче изисква и много нови умения, което ще бъде и най-голямото предизвикателство – тази относително по-ниско квалифицирана работна ръка да бъде обучена.
Поглед отвътре
Но… „Много предприятия са готови да автоматизират и роботизират своите процеси поради недостиг на служители. И първото, което правят, е да купят машина или робот. Това е голяма грешка, защото без дигитализацията в офиса и без изградени бизнес процеси, няма значение какви „железа“ ще си купиш, тъй като няма да може да ги управляващ. Машините сами по себе си са нищо. Софтуерът не е само да купиш лиценз за него, а това са години наред обучения на хората, както и установени вътрешни процеси, които също струват много средства – а то не се финансира от програмите“, посочва Павел Димов, член на PARAi и на УС на Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост.
AI трансформация
България вече не е „евтината работилница на Европа“, но още не е и „интелигентната индустриална икономика“. Преходът върви – но с различна скорост в различните сектори. Българските компании правят все по-сложни и по-цялостни продукти и продават на все повече пазари. Ако преди компаниите внедряваха автоматизация най-вече заради развитие на бизнеса, сега една от причините е липсата на квалифицирани кадри. Ах, тези кадри… Конкурентоспособността и желанието да останат на пазара го налага. Технологиите са в настъпление. Изкуственият интелект вече „изяжда“ определени позиции и ги трансформира. Той се очертава като основен двигател за растеж в различни сектори и се интегрира във все повече бизнес процеси, подобрявайки ефективността и персонализацията на услугите. Използва се за анализ на големи данни с цел идентифициране на пазарни тенденции и оптимизиране на маркетинговите стратегии. Служи за автоматизация на рутинни задачи, като освобождава служителите да предлагат по-креативни решения. Ползва се при разработка на нови продукти: и създаване на иновации в различни индустрии.
Какво трябва
- Ускорена подкрепа за научноизследователска дейност;
- Стратегическа индустриална политика с фокус върху автоматизацията и изкуствения интелект;
- Образование, свързано със съвременните нужди на индустрията.
Не е достатъчно да вкарваме технологии – трябва да изградим среда за иновации. А това става с хора, инвестиции и държавна воля… Тази мантра се повтаря от не един наблюдател на икономическото ни развитие. „По-умна индустрия, ИКТ и дейта центрове, както и адекватна енергетика имат капацитета да изведат България на средно европейско ниво“, уверява Адриан Николов от ИПИ.
Технологични сектори
Добра почва за развитие продължават да имат технологичните компании. България има традиции и добре изградена научноизследователска инфраструктура, а подготвянето на кадри в областта на изкуствения интелект и високите технологии гарантира устойчивото развитие на сектора. Нашата страна има огромен потенциал за развитие в областта на изкуствения интелект и високите технологии. Доказателство за това е спечеленият проект за изграждането на една от шестте нови фабрики за изкуствен интелект в ЕС, наречена „BRAIN++“. Проектът е плод на съвместната работа между „София Тех Парк“ и Института за компютърни технологии и изкуствен интелект (INSAIT). Предвидено е надграждане на суперкомпютъра „Discoverer+“ със системи за изкуствен интелект.
IТ, софтуер и дигитални услуги
През 2025 г. устремът на IТ сектора изглежда по-слаб. Търсенето на нови служители е свито след десетилетие на „Трябват още и още хора“. Фирмите се насочват към нови модели на работа и нова философия, за да „впрегнат“ изкуствения интелект, щом за базовата IТ работа се намират далеч по-евтини кадри на Изток.
- Софтуерният сектор бележи стабилен ръст – в 2023 г. приходите достигат 8.7 млрд. лв. (+16.5%), а през 2024 г. надхвърлят 9.8 млрд. лв. (+12.4%). Над 85% от приходите са от износ, а секторът формира около 4.9 % от БВП;
- Развиват се сегменти като гейминг, AI, блокчейн и финтех, където се появяват лидерски компании;
- Правят се важни инвестиции в инфраструктура и нови технологии, дава се пространство за R&D, дигитални умения и киберсигурност, която в България намери талант и почва за развитие.
Производствени индустрии
В България има разнообразни производства. Най-важните от тях включват машиностроене, електротехника, електроника, хранително-вкусова промишленост, металообработване и производство на метални изделия, но и на мебели, както и производство на системи за сигурност и комуникационна техника.
Машиностроене и металообработка
- Произвеждат се машини, хидравлични системи, прецизна механика и метални изделия;
- Индексът за производство на метални изделия расте с 16.6%, а автопроизводството – с 17.8%.
Електронна техника, оптика, комуникации
- Секторът записва спад (-15.2% в компютърна и комуникационна техника), но също се наблюдава вълна от производство с по-висока добавена стойност.
Автомобилна индустрия
- На база на производствени индикатори: ръст в производството на превозни средства (без автомобили), като ремаркета и полуремаркета (+17.8%);
- България привлича инвестиции в производствени мощности за авточасти и крайни продукти.
Предизвикателства и спад
Промишленото производство регистрира сериозни спадове: -3.5% през януари 2025, снижения в добивна и преработваща промишленост. В някои подсектори има отрицателни индекси до -10.4% (април 2025). Основни проблеми: недостиг на квалифицирана работна ръка, несигурна икономическа среда и ограничено вътрешно търсене .
Тенденции и перспективи
Автоматизация и висока добавена стойност – процесните производства (химия, инженеринг) и металургията интегрират IoT, роботизация и R&D с цел ефективност и износен капацитет. Зелената трансформация продължава чрез инвестиции вън ВЕИ, енергийната инфраструктура и климатично устойчиви проекти. Създават се технологични клъстери в областта на определени професионални дейности, транспорт, производство и фармация. Секторът на отбранителната индустрия също се развива, като се появяват и високотехнологични производства. Продължава дигитализацията на бизнеса и публичния сектор. Нашата страна се е утвърдила като лидер в ЕС в областта на цифровата инфраструктура и свързаност. Ние сме сред 10-те държави с най-бърз мобилен интернет в света, като покритието на свръхвисокоскоростните мрежи достига впечатляващите 88,6%, което е над средното ниво за ЕС.
Какво се задава
- Дигитална трансформация и автоматизация;
- Разширение на индустриалните клъстери с фокус върху технологии и износ;
- Привличане на R&D и стратегически инвестиции, особено в AI, биотех и квантови технологии.
Изследователите в България и ЕС са еднозначни, че важно предизвикателство е разширяването и финансирането на R&D, докато дигитализацията, AI и автоматизацията водят индустриалния преход. Секторите с висока добавена стойност – ИКТ, роботика, автомобилни компоненти – са икономически двигател, подкрепени от европейски политики и частни инвестиции.
Инвестиции, които променят икономиката
Обявени през 2024, повечето от тях имат нужда от още време за реализация
- „Аурубис“ превръща Пирдоп в европейски център за производство на мед с инвестиционна програма на стойност 800 млн. лв.
- „Хювефарма“ откри завод за производство на ваксини. Инвестицията е в размер от 140 млн. лв.
- „Алкомет“ разширява производствената си база в Шумен с инвестиционен проект на стойност 140 млн. лв.
- Агрокомпанията „Кристера“, част от „Агрия Груп Холдинг“, строи нов завод за преработка на олио в Попово. Общата стойност на проекта е 75 млн. евро.
- Schneider Electric разширява „умното“ си производство в Пловдив с инвестиция от 107 млн. лв.
- Японската компания Tri-Wall инвестира 60 млн. лв. в завод за опаковки край Пловдив
- Турският гигант Şişecam инвестира 30 млн. долара в завода за стъкло в Търговище
- „М+С хидравлик“ строи нов завод в Казанлък по проект на стойност 45 млн. лв.
- Арсенал“ откри завод за 40 млн. лв. в Стара Загора
- Турският производител на медни кабели Sarkuysan разширява производствения си капацитет в България с инвестиция за над 12 млн. евро
Ускорение vs. Стеснения
- Двускоростна индустрия: София, Пловдив, Шумен и Казанлък вече правят хидравлика, сензори и софтуер; Северозападът и Родопите остават с ниска производителност.
- Критичен дефицит на умения: ако темпът на преквалификация не се увеличи, човешкият капитал ще стане „тясното гърло на бутилката“.
- Енергетиката като рисков фактор: липсата на ясна визия и стратегия за сектора държи инвеститорите на изчакване.
- Фискална и регулаторна предвидимост: високият публичен дълг може да увеличи цената на капитала и да натисне частните инвестиции.
- Шанс – клъстери & автоматизация: локални вериги за стойност (авточасти – софтуер ‑ електроника) вече дават висока добавена стойност.
Текстът е част от бр. 128 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
