Изкуството е по-силно от мен, то е необходимост и спасение от всичко, което отвсякъде се опитва да ни сгромоляса. Живописта е като кристален спомен от детството, тя е моят начин за пречистване, приемам я като откровение и мое средство за съхранение… Това признава Гергана Минкова, която е сред разпознаваемите имена от по-младото поколение художници. При нея процесът на създаването на картина е магия, която не може да се обясни.
По свой път
Гергана Минкова е родена през 1981 г. в Пазарджик, където завършва Училището по облекло и текстил. Учи в Частната академия „Жул Паскин“, а после завършва специалността „Живопис“ в НХА. Първата си самостоятелна изложба прави още като студентка – през 2004 г. в Историческия музей на Панагюрище. Носителка е на голямата награда за живопис на фондация „Райна Кабаиванска“ и на още други престижни отличия и номинации в национални конкурси. Участвала е в много общи и тематични изложби, пленери и симпозиуми у нас и в чужбина.
Снимка Личен архив
На здрава основа
Албумите със снимки и скицниците са чест подтик към нова творба. Оттам тръгва линия, която я повежда нанякъде. Както преди време случайността я отвежда към ненужни „реквизити“ от неща, събирани от нейния баща, „защото може да потрябват“. Тя започва да съшива парчета лен и коноп, прави собствен груб грунд и това става здравата основа за нейните живописни творения. Вече изцяло е преминала на такива платна: „Това съединяване е обединяване на линиите на живота“.
Пъзел от спомени
Темите на творбите са насочени към нейния вътрешен свят. Те са сходни като тематика, но всеки път са и различни, и подобни, но не съвсем. В началото на май тя ще открие изложба в галерия „Пролет“ в Бургас. При зашиването на платната, които за тази цел подготвя, у нея се центрира едно изречение: „Всичко у мен е спомен“. И сега картините се раждат от разравянето на стари рисунки и спомени, които се събуждат. Постепенно върху конкретната картина и в колекцията от живописни платна се създава пъзел от „спомени“ и духовни преживявания, готови да влязат в диалог с всеки, който е любопитен да надникне в дълбините на платното.
Искрата
Лесно е да се демотивираш и от една припламнала искра да се вдъхновиш. Пробивът в галериите е въпрос на труд, късмет, постоянство и редица други фактори. Дори когато не е била в „играта“, Гергана е продължавала да вярва, че заниманието с изобразително изкуство си струва. В такива моменти като Барон Мюнхаузен се е хващала за косата и се е изваждала от мътните води на отчаянието. Пълната отдаденост на изкуството дава своите плодове, а не изкушаващото желание за постоянна работа и сигурни доходи: „Галериите са начин художникът да се чувства подкрепен при личната си невъзможност сам да си е мениджър на контактите с колекционери и ценители, както и на продажбите. Добрите галеристи поемат тази роля. В пространството на техните галерии творбите на авторите живеят по друг начин“.
Посока
Гергана Минкова обича да усеща илюзорната свобода на мислите и на въображението. Опитва да остава автентична във всичко, което създава. За нея творческите моменти повдигат духа и са връзка с Бога. Тя работи само по вдъхновение, не и по поръчка. „Облакът не знае защо се движи точно в тази посока, небето обаче знае движещите сили и пътищата на всички облаци“, цитира тя от „Илюзии“ на Ричард Бак. Нейната посока засега е ясна – тази пролет в Бургас, а наесен полита към Париж, където ще пребивава два месеца в ателиетата Сите дез ар след спечелен конкурс.
Обработена нива – Снимка Личен архив
Текстът е част от бр. 125 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
