Липсата на интерес е причината 43% от българите да не са прочели нито една книга през последната година. Тя е изразена най-силно сред младите, които са на възраст под 30 години, сочи проучване на „Тренд„. Липсата на време е основанието за 34% от българите да не разлистят нито една книга. За 7% отговорът е, че имат проблеми със зрението, 4% обясняват, че имат финансови спънки, а 11% са избрали отговора „Не мога да преценя“.
Четирима от всеки десет души – 43%, признават, че през последната година не са прочели нито една книга. Делът на хората, които не са прочели книга през последната година нараства с възрастта и достига половината сред тези над 70 години, посочват социолозите. Сред висшистите този дял е значително под средното ниво.
Между една и три книги за годината са прочели 24% от запитаните, между четири и шест – 16%, между 7 и 10 книги – 7%, а над 10 книги – 9 процента.
Почти една трета – 30% заявяват, че изобщо не четат книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.
Най-предпочитаните литературни жанрове са криминалните романи и трилъри – 24%, съвременната художествена литература – 23 на сто, историческите романи – 22%, класическата литература – 22 на сто и любовните романи – 20 процента.
Четенето на хартиен формат на книги остава най-предпочитан сред българите – 61 процента. Малко над една пета – 21% предпочитат електронните книги. Изборът до голяма степен се влияе от възрастта: при най-младите двата формата са почти еднакво разпространени, докато с напредването на възрастта хартиените издания все повече доминират, а интересът към дигиталните намалява. Аудиокниги слушат 4% от българските граждани, допълват социолозите.
Над 80% от българите определят четенето на книги като важно. За 42% от анкетираните то е „изключително важно“, за други 41% е „по-скоро важно“. За 7% не е важно, за още 6% – „изобщо не е важно“, а 4% – не могат да преценят.
За избора на книга 49% посочват, че най-важна е препоръката от приятел, познат или роднина. Над 26% се ориентират по заглавия в книжарниците, а почти една пета – 19% разчитат на информация от социалните мрежи. По-специализирани източници, като рецензии, блогове и литературни сайтове, се ориентират 13 процента. На информация в медиите се доверяват 11%, а 7 на сто следват препоръки, получени в учебна среда или на работното място.
Социологическото проучване на агенция „Тренд“ е извършено по поръчка на в. „24 часа“. То е реализирано преди 24 май – в периода между 12 и 18 май 2025 г. – чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ с таблет сред 1001 души на възраст 18+.
Източник: Banker.bg
