Британският премиер сър Киър Стармър обяви на 1 април, че Обединеното кралство ще свика виртуална среща на върха на 35 държави на 3 април, за да обсъди затварянето на Ормузкия проток, позиционирайки Лондон като архитект на определения от официални лица като „трета писта“ дипломатически път, различен от американската военна кампания срещу Иран и от претенциите на Техеран за суверенитет над водния път. Събитието се провежда 72 часа преди на 6 април да изтече ултиматума на американския президент Доналд Тръмп към иранците за повторно отваряне на пролива. И в отговор на заплахите на стопанина на Белия дом да прекрати конфликта с Иран, без да се осигури жизненоважният воден път. Министрите на външните работи на заявилите участие държави ще обсъдят начини „да направят пролива достъпен и безопасен след края на боевете“. Военни плановици също ще се срещнат тази седмица, за да обсъдят военноморските варианти.
Домакин на срещата е британският министър на външните работи Ивет Купър. По думите на Стармър, целта на разговорите е „да оценим всички осъществими дипломатически и политически мерки, които можем да предприемем, за да възстановим свободата на корабоплаване, да гарантираме безопасността на заседналите кораби и моряци и да възобновим движението на жизненоважни стоки“. Военен ескорт, операции по разминиране и други защитни мерки срещу евентуални атаки от иранска страна също се разглеждат, съобщават официални представители. И допълват, че предложената коалиция няма да действа като мисия на НАТО и ще включва държави извън военния алианс.
Предложението трябва да влезе в сила след прекратяване на огъня в американско-израелската война срещу Иран, но се разглежда ускорено в отговор на заплахата на Тръмп от 1 април, че държави като Великобритания трябва „да си набавят собствен петрол“, ако изпитат потенциален недостиг на гориво заради кризата в Ормузкия регион.
Списъкът от 35 държави включва Бахрейн и Обединените арабски емирства, но не и Съединените щати и Саудитска Арабия. Коалицията се разрасна от седем подписали до 35 за две седмици.
На 19 март Великобритания, Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Япония и Канада публикуваха съвместно изявление за Ормузкия конфликт. До 1 април списъкът набъбна петкратно, обхващайки Южна Корея, Австралия, Нова Зеландия, Дания, Норвегия, Швеция, Финландия, трите балтийски държави, Румъния, България, Хърватия, Словения, Чехия, Португалия, Албания, Косово, Северна Македония, Черна гора, Молдова, Панама, Маршаловите острови, Нигерия, Тринидад и Тобаго, Чили, и от Персийския залив – Бахрейн и ОАЕ.
Разширяването следва определен модел. Членовете на НАТО и техните тихоокеански партньори формират ядрото. Малките държави с регистрирани удобни флагове – Панама и Маршаловите острови – носят морска надеждност. Бахрейн и ОАЕ осигуряват котвата в Персийския залив.
Техеран затвори пролива, през който преминават около 20% от световния петрол и газ, в отговор на американско-израелските удари в края на февруари. Цените на енергийните продукти в световен мащаб се повишиха, пораждайки опасения от икономическа криза.
Европейските страни първоначално отхвърлиха искането на Тръмп от миналия месец да изпратят свои военноморски сили в пролива, от страх да не бъдат въвлечени в конфликта. Дипломати също така негласно заявиха, че техните правителства също не са склонни да помогнат на американския лидер реши проблем, който е създал. Но мащабът на енергийната криза и опасенията от дългосрочното блокиране на доставките на петрол и газ, както и многократните обвинения на Тръмп срещу съюзниците от НАТО, че не желаят да го подкрепят, са наложили проесмисляне на позициите, посочват официални лица.
На пресконференция на „Даунинг стрийт“ британският премиер заяви, че всяка международна операция за поддържане на пролива отворен може да бъде сложна и объркваща. „Не мисля, че може непременно да се предположи, че деескалацията на конфликта неминуемо ще доведе едновременно до безопасното повторно отваряне на Ормузкия проток“, каза той. И добави: „Трябва да бъда откровен с хората по този въпрос: няма да е лесно“, защото проблемът за корабоплаването в региона не е наличието на застраховка, а „безопасността и сигурността на преминаването“.
Двама от служителите, запознати с разговорите, заявиха, че изграждането на военноморска коалиция е усложнено от разнородния характер на наличните активи от всеки участник. Например, някои държави са предложили да предоставят миночистачи, но не и фрегати, които да ги защитават.
Говорител на белгийския външен министър заяви, че усилията „наподобявет силно на коалицията на желаещите в Украйна“, която се формира, за да защити потенциално прекратяване на огъня във войната на Русия срещу Киев. Белгия не е една от 35-те държави, официално подписали инициативата, водена от Обединеното кралство, но е готова да участва в коалицията в случай на прекратяване на огъня, съобщи говорителят, добавяйки: „Всичко ще зависи от решението на президента Тръмп… В този момент не е много ясно какъв ще бъде следващият етап.“
Източник: Banker.bg
