В продължение на векове се е смятало за нормално децата да ядат същата храна като възрастните. Ако откажат – огладняват за няколко часа и на следващото хранене опитват отново. Така постепенно се научавали да харесват разнообразна храна и израствали като уверени и радостни ядачи.
През втората половина на ХХ век това разбиране се променя драстично. Все по-разпространена става идеята, че детските вкусове са биологично предопределени и непроменими, а настояването децата да ядат „като възрастните“ се възприема като жестоко и вредно. Добрият родител вече е „милият родител“ – този, който не настоява, не ограничава и винаги предлага алтернатива.
Резултатът? Масово злоядство, тревожни родители и деца, които често стигат до тийнейджърска възраст, без да са свикнали с нормална, разнообразна храна. Иронично, проблеми като хранителни конфликти, трайни отвращения и нездравословни хранителни навици стават широко разпространени именно тогава, когато родителите започват да се съобразяват с всеки отказ и предпочитание.
Понякога правят истерии, когато е време за училище или за тръгване от гости, но не смятаме това за знак, че са биологично предопределени да бъдат неграмотни или да живеят в дома на приятелите си. Те извъртат лице от слънцезащитния крем и стискат челюсти, когато се появи четката за зъби, но не приемаме, че това означава, че е нормално да изгорят от слънцето или да имат кариеси. Мрънкат за детските столчета и коланите в колата – ние настояваме, те свикват и понякога това им спасява живота.
С други думи, в повечето области от ежедневието сме уверени, че родителите знаят повече от децата в предучилищна възраст и че те могат да свикнат с много неща, които първоначално отхвърлят. Не мислим, че ги „насилваме“, когато успеем да промушим четката за зъби между стиснатите челюсти. Ако изобщо се замисляме, смятаме, че добрите родители ги учат да правят това, което е най-безопасно и най-добро за тях – дори ако временно ги разстройва. Ако чуем за родител, който винаги оставя детето да решава дали да си сложи колан, да си мие зъбите или да ходи на училище, бихме го намерили за странно. Може би бихме го нарекли лошо родителство.
Понякога са оставали гладни за няколко часа, ако са отказвали семейната храна, защото малко родители биха възнаградили странния отказ с ново ястие. Освен това преди хладилниците, микровълновите печки и преработените храни бързите алтернативи били трудни, а някои хора изобщо не разполагали с допълнителна храна. Когато дете е ставало от масата, без да яде, обикновено е идвало на следващото хранене с добър апетит, с усещане за увереността на родителите си, че може да харесва семейната храна, и с чувството, че е важен участник в семейните хранения.
Днешните родители не искат децата им да бъдат злояди. „Това означава цял живот допълнителна работа и ежедневна фрустрация“, както се изразява една изтощена майка от 90-те години. Това е и огромно бреме от тревога, вина и гняв. Но съвременните родители са наследили набор от очаквания, които ги поставят в почти невъзможна ситуация. Много от тях се страхуват, че каквото и да направят, по някакъв начин ще им навредят.
Вътрешните противоречия на това да бъдеш „добър родител“ по отношение на храната не остават незабелязани, когато всяко хранене се усеща като война между грижата за здравето и желанието да бъдат щастливи. Но когато родителите вярват, че детските вкусове са биологично предопределени и че по природа не харесват повечето здравословни храни, изглежда, че нито децата, нито родителите им имат шанс да спечелят.
Четете още: Eто какво се случва, ако приемате повече магнезий
Източник: Banker.bg
