Кризата с боклука в столичния квартал „Люлин“ излиза от контрол, а половинчатите мерки, които се вземат, не работят. Отпадъците в най-големия квартал се трупат бързо, извозването им е тромаво, а резултатът – тонове боклуци, които буквално преграждат улици и тротоари.
Проблемът започна през октомври, когато договорът с фирмата, която обслужваше „Люлин“ и „Красно село“, изтече, а нови договори така и не бяха подписани. В условията на блокирани обществени поръчки, забавени решения и обжалвани процедури кризата бързо прерасна в по-широка опасност. През следващите два месеца още 18 столични района могат да се окажат в същата ситуация.
Конкурсът за избор на фирми за сметосъбиране се провали след като за голяма част от районите остана само по един кандидат, предложил многократно по-висока цена от предвидената. Кметът Васил Терзиев нарече това „рекет“ и отказа да подпише договорите. Това решение, което мнозина определиха едновременно като принципно и рисковано, остави квартали като „Люлин“ на ръба на хигиенна катастрофа.
Проблемът вече не може да бъде сведен до временна криза, а е системен срив в начина, по който София управлява сметосъбирането. Два месеца след началото на напрежението в „Люлин“ и „Красно село“ част от контейнерите не са почиствани повече от седмица, а жители споделят в местните групи в социалните мрежи, че са видели плъхове сред натрупаните купчини.
Общината реши временно да поеме почистването сама чрез „Софекострой“, но дружеството години наред е чистило предимно „Красна поляна“ и ресурсите му са ограничени. Камиони и екипи се пренасочват между няколко района и работят не по редовен, а по кризисен график. Това доведе до абсурдни ситуации, като някои части на „Люлин“ останаха необслужвани повече от 10 дни. За квартал, който генерира около 80 тона отпадъци дневно, такова забавяне е критично.
Районният кмет Георги Тодоров поиска спешна среща, за да бъде изработен ясен план за овладяване на ситуацията. Той призна, че комуникацията му със столичния кмет Васил Терзиев е трудна и че институционалната координация изостава спрямо реалните нужди на жителите. Срещата се проведе на 9 декември.
Въпреки че Терзиев не се включи в разговора, неговите заместници обявиха набор от мерки, сред които пет допълнителни камиона за „Люлин“, разширяване на работните екипи на „Софекострой“ и ускоряване на поръчката за закупуване на нова техника. В рамките на същата седмица се очакваше в района да работят шест специализирани машини по нормален график, което според заместник-кмета по екология Надежда Бобчева трябва да стабилизира ситуацията.
Бобчева подчерта, че целта не е просто да се овладее кризата, а да се изгради дългосрочен модел за почистване, който да намали зависимостта на София от фирми с монополни амбиции. Затова общината отпусна 9 млн. лв. за закупуване на техника, като нови сметосъбиращи камиони и машини за снегопочистване. Очаква се „Софекострой“ да получи още 16 камиона и 10 машини, когато процедурата бъде приключена. До края на годината трябва да бъде осигурена и техника втора употреба, способна да покрие зимните нужди на „Люлин“, „Красно село“ и „Красна поляна“.
Въпреки предприетите действия напрежението остава високо. Много жители споделят, че дори когато контейнерите се изпразват, около тях остава значително замърсяване – разпръснати по улицата отпадъци. Тук обаче вината е по-скоро на гражданите, отколкото на общината. Факт е, че ръчно събиране няма, но ако отпадъците се събират в чували и се завързват, ситуацията около кофите няма да е толкова трагична. Вместо това се виждат хора, които изсипват боклука си и той се разнася навсякъде.
Кметът Тодоров отбелязва, че „Люлин“ не е квартал като всички останали, а „град в града“, който изисква значително по-голям ресурс. Районната администрация е включила свои екипи за междублоковите пространства, но обемът на отпадъците изпреварва възможностите им.
От „Софекострой“ защитават своята работа с аргумента, че основният им ресурс все още е съсредоточен в „Красна поляна“ и „Красно село“, където почистват от години.
Камионите достигат до „Люлин“ след приключване на редовните си курсове, което обяснява защо не смогват да обхванат всички точки. Дружеството уверява, че след доставката на новата техника ситуацията ще се нормализира и призовава жителите към търпение. Но мнозина приемат това обещание с нарастващ скептицизъм.
Проблемът в „Люлин“ не е изолиран. „Подуяне“ и „Слатина“ също се борят с променлив успех. Там работят общо седем големи и шест малки камиона, но районите остават уязвими. В „Подуяне“ се повреди камионът за индивидуалните кофи, което принуди районната администрация да моли хората да оставят отпадъците в добре завързани чували за ръчно събиране. Тези примери подчертават нещо, което жителите на София усещат все по-ясно, а именно, че системата работи на ръба на възможностите си.
Кризата в „Люлин“ показва слабости, които години наред се натрупват под повърхността. Предишните градоначалници не са си мръднали пръста да се отърват от зависимостта от ограничен брой фирми, лошата поддръжка на техниката, неадекватните графици, липсата на стратегическо планиране и често отсъстваща комуникация между администрациите. Затова въпросът вече не е само кога кварталът ще бъде почистен, а дали градът изобщо разполага с функциониращ модел за управление на отпадъците.
Според районния кмет „Люлин“ се нуждае от последователна организация, а „Софекострой“ – от ясна подкрепа и контрол от страна на общината. Само така може да бъде предотвратено ново претрупване на контейнерите след поредното забавяне или повреда на техника.
Предстои да видим дали дадените обещания ще бъдат изпълнени, защото за жителите на „Люлин“ това не е просто административен казус, а въпрос на хигиена и качество на живот.
Източник: Banker.bg
