Магистрала „Черно море“ и железопътната линия Одеса – Александруполис ще са ключови транспортни коридори при възстановяването на Украйна. Тези проекти ще съкратят транзитните срокове, ще стимулират интермодалността и ще привлекат значителни инвестиции за изграждане на модерна инфраструктура, необходима за устойчив икономически растеж.
Това стана ясно от думите на министър-председателя Росен Желязков, който взе участие в IV Конференция на високо равнище за възстановяване на Украйна, която се провежда в Рим.
Премиерът изтъкна и възможностите, с които разполагат българските компании, за да участват в следвоенното възстановяване на Украйна. По неговите думи те имат експертизата и потенциала да участват в широк спектър от проекти – от енергетика, корабоплаване и сигурност на пристанищата до устойчиви решения за климатични промени.
Предстоят разговори със съседни държави за координиране на националните инициативи в рамките на по-амбициозен регионален план за възстановяване.
По думите на Желязков, на Украйна ще ѝ трябват повече от 10 години и приблизително половин трилиона евро за възстановяването си от руската война. Тази сума включва енергийната система, транспортни артерии, водоснабдяване и канализация.
Премиерът подчерта, че човешкият живот не може да бъде оценен в пари, но само финансовите средства дават реална мярка за мащаба на бедствието. Желязков посочи, че без ангажирането на частен капитал и ясна инвестиционна рамка създаването на необходимата инфраструктура ще бъде особено трудно.
Черноморският регион – връзките от Север на Юг
България и Румъния са единствените държави от Европейския съюз, разположени в Черноморския басейн, което ги поставя в центъра на регионалната стабилност и сигурност. Заедно с Турция, Грузия и Украйна, те трябва да гарантират надеждната работа на енергийни мрежи, газопроводи и системи за пренос на данни през Черно море.
Това ще укрепи връзката между Европа и Азия и ще направи региона стратегически хъб за интермодалния транспорт“, коментира още министър-председателят.
Сред ключовите инициативи е директна жп линия между Одеса на Черно море и Александруполис на Егейско море. По думите на премиера, този проект не само ще съкрати времето за транзит, но и ще отвори нови възможности за износ на стоки. Включването на Румъния в този коридор ще го превърне в европейски транспортен път със силен инвестиционен потенциал.
Друг стратегически проект свързва Турция, Украйна и България чрез комбиниран превоз на стоки по море и суша. Акцентът е върху развитието на пристанищата и интермодалните терминали, които позволяват бърз преход между различните видове транспорт – корабен, железопътен и автомобилен. Тук роля ще има и магистрала „Черно море“, която от години наред тъпче.
Ключовата магистрала „Черно море“
Припомняме, че миналата година бившият регионален министър Виолета Коритарова коментира, че за магистралата се очаква решение по ОВОС през тази година. Едва след това биха могли да започнат останалите процедури, свързани с изграждането й.
Предвижда се трасето на магистралата да е около 113 километра, да започва при връзката с магистрала „Хемус“ в района на с. Слънчево, да пресича Белославското езеро и да се свързва с магистрала „Тракия“ при кв. Ветрен на Бургас.
Припомняме, че в края на 2022 г. пък магистралата, заедно с трасето между Гюешево и Дупница от автомагистрала „Рила“, които от години наред тъпчат на едно място, получиха достъп до еврофинансиране, след като Транспортен коридор 8 бе включен в приоритетната трансевропейска транспортна (TEN-T) мрежа.
През май 2023 г. в подкаста на Economic.bg председателят на Форума за балкански транспорт и инфраструктура Петър Мутафчиев коментира, че нейното строителство трябва да се гледа в по-широк аспект, а именно – връзката между турската граница и румънската, тъй като магистрала е част от големия проект „Черноморски пръстен“. Тя е част и от т.нар. трасе „Триморие“, свързано с отбранителната способност на НАТО.
Именно в началото на 2024 г. началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов в интервю за БНТ обяви, че магистралата се превръща в приоритет за Алианса. По думите му от голямо значение е транспортният коридор VIII Дуръс – Варна и изграждането на коридора от Констанца до Солун. Именно в него влиза и Черноморският аутобан.
По-сериозни заявки за търсене на финансиране на магистралата започна да прави кабинетът „Желязков“ от началото на тази година в контекста на възстановяването на Украйна.
Източник: Economic.bg
