След дългия път, който извървях, изкачването на планината не е въпрос на избор, а на неизбежност. Късно е да се върнеш назад, когато вече си завладян от енигмата на следващото предизвикателство… Това са думи от началото на автобиографичната книга „Планината“ на Петър Георгиев Рей. Завършил НАТФИЗ в края на 80-те години, след дипломирането си играе във Врачанския театър, снима се във филма „Индиански игри“ на Иван Андонов. През 1991 г. заедно със съпругата си заминава за Канада. В търсене на себе си отключва неподозиран художествен талант и голяма продуктивност, високо оценени от критици като д-р Кенуърт Мофет, но и от колекционерите. Успоредно с живописта той пише и публикува стихосбирката „Гвоздеи кръстни“, пиесата „Светлината, която мами“, романите „Мислителят, или насаме с един живял“, „Пътят“, „Планината“, а през есента на 2025 г. представи и „Денят, в който бе отнета моята девственост“.
Петър Рей, вече 34 години сте в Канада, а днес в България се радвате на много почитатели на вашето творчество. Кога започна осъзнатото ви завръщане към родината?
От 2000 г. насам си идвам по-често и внезапно открих, че България е добро място, на което да показвам своето изкуство. Когато през 2016 г. търсих къде да направя премиерата на книгата „Мислителят, или насаме с един живял“, избрах галерия „Нюанс“. Събитието прерасна и в изложба на мои картини, към които усетих голям интерес. Тогава си казах, че България е място, на което е добре да имам по-силно присъствие.
Кой беше импулсът с вашата съпруга през 1991 г. да заминете за Канада?
В началото на 90-те години Канада стана модерно място, към което масово се емигрираше. Натам ни поведе розовото бъдеще, което си мислехме, че отвъд Океана се предлага. Но няма свят, в който щастието и парите да падат от дърветата, а човек трябва да засади и да отгледа тези дървета. Те ще му родят плод, ако той е много трудолюбив, постоянен и вярва в себе си. Иначе човекът ще е също толкова нещастен, колкото и тук. Промяната на мястото автоматично не променя благосъстоянието към нещо добро, а е нужно да промениш начина си на мислене, ако се стремиш към по-щастлив живот.
Как вашето семейство постига голямата еволюция?
С моята съпруга сме много обединени, а това е твърде важно, тъй като доста двойки се разделиха. Жените по-бързо се адаптират и това води до големи разлики в социалния статус на партньорите. Аз имах шанс да се обърна към себе си и да потърся неподозиран талант, който да ми даде възможности за реализация.
Имаше ли някакви податки, че може да станете художник, писател и поет?
Художник? Абсурд! Четка за рисуване съм докосвал само в началното училище, но имах много приятели художници. Като студент започнах да колекционирам картини и преди да заминем, маслените платна бяха около 30. Първата картина, която купих, беше с парите, с които трябваше да преживея цял месец. Така влязох във вулкана на колекционерството, който е изгарящ, но е много красив. Малко се срамувам от този мой първи избор и затова препоръката ми към бъдещите колекционери е – първо, добре да се информират и да проследят еволюцията на изкуството. Не бива да се залага на картини, които ласкаят с изображенията на къщички, цветя, балерини, красива фигуративност. Препоръчвам да се колекционира изкуство, което провокира, озадачава, кара те да се замислиш как е направено и каква е неговата мисия. Провокативното изкуство е най-добрата инвестиция, във времето то ще ви харесва повече и повече. Много красивата картина се консумира бързо.
Лов за Енигма
Коя беше следващата картина, купена с колекционерска цел?
С пари от сватбата се сдобих с два акварела на Димитър Казаков, който по онова време беше много популярен. От моята днешна гледна точка той е добър наш национален художник с регионално значение.
Бихте ли инвестирали в български художник?
Бих се поколебал, тъй като моят мироглед вече е много различен.
Как във вас се разпука онова златно зрънце, от което се роди майстор на четката?
Вселената ми помогна, след като толкова много ми се искаше да се изразявам чрез изкуство. В Канада имаше ледена буря, която унищожи всичко, погинаха много дървета. Тогава се вдъхнових от идеята да давам втори живот на мъртвите дървета, като правя скулптури от тях. После започнах да декорирам мебели, върху които се родиха първите ми картини. Купих платна и картините „идваха“ една след друга. Първата си изложба организирах малко след като бях нарисувал първите си платна. В живописта ме поведе сила, която не мога да обясня каква е. Започнах да рисувам преди четвърт век и вече имам над 60 изложби. А по отношение на писането – бях създал два сценария, като единият беше преминал два кръга в Киноцентъра „Бояна“, но емигрирах и така не продължихме работата. Поезията дойде в голяма трудност, след нея и прозата…
По какъв начин Съдбата ви срещна с американския критик д-р Кенуърт Мофет?
Препоръчаха ми да се запозная с американски художници, които имаха изложба в Монреал. В техните картини видях базата на моето изкуство. Един от тях много държеше да се запозная с д-р Мофет и той ми направи контакта с него. Изпратих снимки на мои картини и скоро след това получих обаждане по телефона, в което той ентусиазирано заяви, че съм доразвил американския абстрактен експресионизъм. После се видяхме в Ню Йорк, станахме приятели и той започна да пише за мен, впечатлен от това, което правя. Благодарение на него имах изложби в Ню Йорк.
Прераждане
Сега какво ви води в изкуството?
Желанието за еволюция. Понякога нещата стават благодарение на интуиция и на късмет, но за да се развиват, трябва много постоянство и работа. Скъпо е да се правят картини и да се поддържа ателие.
За колекционери и хора на изобразителното изкуство ще е любопитно да узнаят дали вече сте богат?
Богат съм. Като артист преминах през много дилеми и кръстопътища, но успях да запазя семейството си. Нашата дъщеря също поема в сферата на бизнеса с изкуство. В момента тя живее в Берлин. Материално също съм добре, тъй като имам таланта умело да инвестирам. В добри периоди вкарвам „внезапните пари“ в нещо с бъдеще, което да ми дава финансовата свобода. Така мога да пътувам, да творя и да рискувам в изкуството си, без да завися от регулярни продажби.
Как развихте инвеститора у себе си?
Роди ме мамо с късмет и ме хвърли на смет… Израснах в бедно семейство и моята майка ме насърчаваше да се справям сам в живота. Знаех, че трябва да използвам ситуациите, за да постигна своя идеал. Така животът ми се превърна в еволюция на баланса, постоянството и вярата в себе си. Това се прояви и при приемането ми в театралната академия – никой не вярваше, че имам какъвто и да е шанс, след като две-три десетилетия в „Актьорско майсторство“ не бе приет нито един мъж от Перник. За да проработи късметът, е нужен талант, но също така е важно да виждаме и добре да разчитаме сигналите, които Съдбата ни дава. Например, една от моите първи изложби в Монреал приключи в тежка зима без нито една продажба. Пренасях картините на гръб към дома си поради липса на транспорт. Пътят ми мина пред голяма църква, спрях и казах „Господи, защо ми е толкова трудно в момента?“. И в мига, в който погледнах към входа на черквата, нещо блесна. Това бе огромен златен пръстен. Приех го като знак. Казах си, че не бива да се предавам. И наистина – Съдбата ми даде голям шанс. А точно тази черква днес е превърната в Музей на модерното изкуство.
Как един човек да отключи таланта си, как да стане успешен?
Най-добрите съвети за това може да бъдат прочетени в книгата ми „Пътят“, в нея съм предал голяма част от моята опитност – с грешките и добрите решения. Пътят на амбициозния човек е труден.
На какво се крепи вашият успех?
Баланс! Без баланс не може никакво разстояние да се извърви – нека си представим човек, който върви по въже. Нужно е постоянство, желание за еволюция, разчупване на старите рамки. Зоната на комфорт забавя развитието.
В какъв пристан се превръща за вас България?
Родината не може да се забрави. Ще се завръщам. Страната дава потенциал за развитие. Хора като мен може да са полезни със своя опит, но и със своята щедрост. Направил съм дарения за редица културни институти, сред които Столичната библиотека, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий, Етнографския музей.
Страната на Чудесата
Защо да притежаваме картина на Петър Рей?
Тя ще предизвиква въображението ви, ще променя настроенията ви, ще ви дава енергия, ще е ваш съюзник, а в определен момент може да е добър източник на средства.
Как се създават колекционери?
Истинското колекционерство започва в момента, когато си купите картина и въображението ви влезе в игра с нея. Колекционерството е страст и духовност, която се разгръща във времето.
По какъв начин се развива инвестиционното мислене в съзнанието на художника?
Картините му трябва да са добра инвестиция, но същевременно артистът е важно да направи така, че да се освободи от финансовото тегло да е принуден да продава редовно.
Една мисъл, която да си вземем от тази среща?
Тръгни – заблуда е да мислиш, че няма път до върха, до който никой не е стигнал.
Текстът е част от бр. 130 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
