Правителството „Радев“ планира сериозни промени в съдебната система като част от управленската си програма за периода 2026–2030 година. Сред основните идеи са изменения в Конституцията, нов начин за избор на главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, ограничаване на дългосрочното командироване на магистрати и децентрализация на прокуратурата.
Едно от най-обсъжданите предложения е въвеждането на ротационен принцип за обновяване на Висшия съдебен съвет. Кабинетът предлага и намаляване на необходимото парламентарно мнозинство за избор на членовете на Висшия съдебен съвет – от 160 на 144 депутати. Предвижда се също възможност за предсрочно освобождаване на конституционен съдия при тежки или системни нарушения.
Нови правила за избор на „тримата големи“
До края на 2026 г. се планира промяна в правилата за избор на главен прокурор, председател на Върховния касационен съд и председател на Върховния административен съд. Кандидатите ще трябва да отговарят на предварително определени и публични критерии. Ще се проверяват професионалната и нравствената им репутация, конфликтите на интереси, дисциплинарното им минало, имуществото и евентуални зависимости.
Решенията на Висшия съдебен съвет за избора на тримата ръководители трябва да бъдат подробно мотивирани. Предвижда се и засилване на публичната отчетност на ръководителите на съдебната система чрез по-подробни годишни доклади.
Промени при разследването на главния прокурор
Кабинетът планира до края на 2026 г. да въведе нов механизъм за разследване на главния прокурор и неговите заместници. Освен специално определен прокурор ще бъде избран и по-висшестоящ магистрат, който да контролира действията още от началото на производството.
Предвижда се и съдебен контрол върху отказите за образуване на разследване, както и върху решенията за прекратяване или спиране на производства. Разследващият главния прокурор трябва да има самостоятелност както по отношение на бюджета, така и в административно отношение.
Ограничаване на дългосрочното командироване
Правителството иска да сложи край на практиката магистрати да бъдат командировани за неопределено дълго време. Предлага се въвеждане на максимален срок за командироване и забрана този механизъм да се използва за трайно запълване на свободни длъжности.
Всяко командироване трябва да бъде публично мотивирано. При продължително отсъствие на титуляр Висшият съдебен съвет ще бъде задължен да обявява конкурс за длъжността.
Децентрализация на прокуратурата
Друг основен приоритет е намаляването на концентрацията на власт в прокуратурата. Макар конкретните механизми все още да не са уточнени, целите са по-голяма независимост на прокурорите, прозрачност при разпределението на делата и ограничаване на административния натиск.
Предвижда се и наказателните производства да не зависят от подписа на главния прокурор.
Дигитализация и антикорупционни мерки
Програмата предвижда ускоряване на електронното правосъдие чрез електронен обмен на документи и създаване на единна цифрова среда. Предвиждат се и промени в борбата с финансовите престъпления, конфискацията на незаконно придобито имущество и международното правно сътрудничество.
Кабинетът планира нов закон за Комисията за противодействие на корупцията, цифрови инструменти за оценка на корупционния риск и тестове за почтеност за служители на позиции с висок риск от корупция.
Предвидени са и инвестиции в затворите и арестите заради остарялата материална база и необходимостта от по-съвременен модел на управление.
По програмата реформите ще се изпълняват поетапно до 2029 година. Сред по-дългосрочните мерки са нов модел за атестиране на магистратите, промени в съдебната карта, нов Наказателен кодекс и реформа на Наказателно-процесуалния кодекс.
Голяма част от основните промени са планирани за 2026 г., но конституционните изменения за ротация във Висшия съдебен съвет и промяна на мнозинството за избора на неговите членове засега са без конкретно посочен срок.
Източник: Banker.bg
