Европейският съюз се оказа във фокуса на необичайно остра критика, както от президентската администрация на Съединените щати, така и от един от най-влиятелните предприемачи в световния технологичен сектор – Илон Мъск.
Сблъсъкът между ЕС и платформата „Екс“ на Мъск даде началото на по-дълбок политически и идеологически разлом, който надхвърля конкретните регулаторни спорове и поставя под въпрос бъдещето на трансатлантическите отношения.
Глобата от 120 милиона евро, наложена на „Екс“ на 5 декември по силата на Закона за цифровите услуги (DSA), изглежда бе само искрата, която подпали по-мащабен конфликт. Еврокомисията заключи, че платформата нарушава ключови изисквания за прозрачност. Обвиненията са, че тя е подвеждала потребителите чрез начина, по който обозначава „потвърдените акаунти“ със синя отметка, тъй като позволява всеки да закупи този статус без реална проверка на самоличността. Това, смята ЕК, затруднява разпознаването на автентични профили и излага потребителите на риск от измами, фалшиво представяне и други форми на манипулация.
Други нарушения са недостатъчната отчетност в рекламния регистър на платформата и ограничаването на достъпа на изследователи до публични данни. За Брюксел тези правила са необходим инструмент за защита на гражданите и пазарите. Мъск обаче видя в решението форма на прекомерна регулация, която задушава иновациите и свободата на словото.
Реакцията на предприемача беше бурна и далеч надхвърляше рамките на обичайната корпоративна защита. В серия от публикации в собствената му социална мрежа, Мъск заяви, че Европейският съюз трябва да бъде „премахнат“, за да се върне суверенитетът на отделните страни.
Той определи общността като „бюрократично чудовище“, което не само вреди на бизнеса, но и откъсва правителствата от реалните нужди на гражданите. Стигна дори до директно обвинение, че глобата е наложена лично срещу него. Комисията отрече твърденията, макар да подчерта, че именно Мъск стои на върха на корпоративната структура на платформата и отговорността е негова.
Едновременно с това администрацията на президента Доналд Тръмп публикува миналата седмица – на 4 декември, новата Стратегия за национална сигурност на САЩ, в която Европа е представена като континент в дълбока културна и демографска криза.
Документът описва Европа като изправена пред „цивилизационно заличаване“ в рамките на следващите две десетилетия, породено от миграционни вълни, бюрократични структури, които подкопават суверенитета, цензура на свободата на словото и разпад на идентичността. Това е необичайно суров език за официален документ, но той отразява идеологическата близост на американското популистко движение с европейските националистически партии, които от години критикуват ЕС именно за същите неща.
Така Мъск и Тръмп, макар и по различни причини, изграждат общ фронт срещу европейския институционален модел, като и двамата използват един и същ аргумент. Според тях Европа губи автономия и жизненост именно заради свръхрегулацията и бюрократизирането, които са породени от централизираната власт в Брюксел.
Реакцията на европейските институции беше премерена, но твърда. Говорители на Европейската комисия подчертаха, че решенията, засягащи ЕС, се вземат в рамките на Съюза и се основават на принципа на регулаторната автономия. Тоест – „ние сами се грижим за правилата си и за бъдещето си“.
Комисията напомни, че законодателството за цифровите услуги е създадено, за да защитава потребителите, демокрацията и прозрачността, а не да ограничава конкуренцията или свободата на словото. Също така ЕС заяви, че цени трансатлантическите отношения, но няма да позволи външен натиск да диктува как да регулира цифровото пространство, сигурността и пазарите.
Напрежението е част от по-голяма картина. Европа се опитва да намали зависимостта си от САЩ в областта на отбраната и технологиите, но е изправена пред вътрешни разломи, които правят позицията ѝ уязвима. Появата на силни крайнодесни партии, които се противопоставят на миграцията, глобализма и факта, че решенията се взимат в Брюксел, а не в европейските столици, създава политически вакуум, който Тръмп и неговата администрация видимо се стремят да запълнят, като подкрепят „патриотичните“ формации на Стария континент.
От гледна точка на американските популисти Евросъюзът се превръща в символ на всичко, което е довело до упадъка на Запада – прекомерна регулация, идеологически контрол, демографски промени и отслабване на националната идентичност. Новата американска стратегия за сигурност дори допуска конспиративната теория за „голямото заместване“, като предупреждава, че някои държави от НАТО могат да станат с мнозинство от неевропейски граждани в рамките на няколко десетилетия.
В този контекст конфликтът между Мъск и ЕС изглежда не толкова технологичен, колкото цивилизационен. Мъск твърди, че платформата „Екс“ е символ на свободния обмен на идеи и място, което трябва да бъде защитено от прекомерна намеса на държавата.
За ЕС обаче същата платформа е част от общественото пространство, което може да бъде използвана за манипулации, дезинформация и заплахи за демократичния процес и следователно трябва да бъде регулирана.
Отговорът на въпроса кой е прав не е еднозначен. Европа действително страда от бавна бюрократична машина, която често закъснява спрямо динамиката на технологичния сектор. В същото време обаче европейският модел на регулации е единствения в света, който систематично поставя защитата на гражданите над корпоративните интереси, което в САЩ е значително по-слабо изразено.
Мъск пък използва реторика, която комбинира личното му недоволство с по-широки идеологически тези. Неговите предупреждения, че Европа „се задушава от бюрокрация“ обаче съвпадат с дългогодишни критики на индустрията срещу регулаторния подход на ЕС. Платформите се оплакват от тежки изисквания, висок риск от глоби и несигурност в прилагането на законите.
Тръмп и неговата администрация отправят политически критики, които целят не толкова реформа на ЕС, колкото подкрепа за европейски политически сили, които биха отслабили Съюза или биха го върнали към състояние на междудържавно сътрудничество с ограничена власт.
Тази комбинация от технологичен, политически и идеологически натиск е критичен момент за отношенията между Брюксел и Вашингтон.
Някои от американските критики, колкото и крайно да звучат, са отражение на реални слабости, които Европа не бива да игнорира. Те също така изразяват и интереси на големи играчи, за които една по-слаба Европа би била по-удобен партньор или конкурент.
Затова въпросът не е дали ЕС трябва да бъде „премахнат“, както казва Илон Мъск. Въпросът е дали Европа може да се реформира достатъчно бързо, за да запази стратегическата си автономия в свят, където технологичните гиганти, геополитическите сили и вътрешните политически движения се опитват да оформят бъдещето ѝ според собствените си интереси.
Източник: Banker.bg
