В Университета за национално и световно стопанство се провежда кръгла маса на тема „Изкуствен интелект и етични стандарти в медиите“, организирана от катедра „Медии и обществени комуникации“ на УНСС в партньорство с Българското национално радио.
Форумът събира представители на водещи български медии, академичната общност, регулаторни и браншови организации. Сред участниците са генералните директори на БТА, БНР и БНТ, издатели и медийни професионалисти. Дискусията е разделена в три панела, посветени на ролята на изкуствения интелект в медиите, етичните стандарти при използването му и влиянието на алгоритмите върху информационната среда.
УНСС като платформа за спокоен и експертен дебат
„Университетът за национално и световно стопанство може и трябва да има реален принос към изкуствения интелект и неговото използване.“ Това заяви при откриването на форума ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров. По думите му, темата за изкуствения интелект в медиите тепърва ще се развива и няма как да бъде изчерпана в рамките на една дискусия.
Ректорът подчерта, че УНСС традиционно предоставя неутрална академична платформа за разговори по чувствителни обществени теми. „Това е академична дискусия – спокойна, без политически и ведомствени пристрастия, с участието на сериозни медии и хора, които реално работят с изкуствения интелект“, посочи той.
Проф. Димитров обърна внимание и на въпроса защо именно икономически университет е домакин на дебат за медиите. „В УНСС имаме силна катедра по медии под егидата на ЮНЕСКО, две специалности в областта на медиите, икономиката и журналистиката. Комуникацията, медийната и финансовата грамотност са неразривно свързани с ролята на медиите в обществото, а темата за изкуствения интелект изисква именно такъв широк обществен разговор“, обясни той.
Изкуственият интелект вече е част от образованието
УНСС от няколко години активно работи в областта на изкуствения интелект, въпреки че не е технически университет. „Имаме магистърски програми, които използват изкуствения интелект в образованието, социологията, икономиката и информационните технологии. Във всички бакалавърски програми той навлиза все по-сериозно“, каза проф. Димитров.
Той отбеляза, че университетът е в процес на трансформация, така че изкуственият интелект да се използва етично, без да се компрометира академичната честност. „В началото имаше идеи да го ограничим или забраним, но това е изключително мощен инструмент с огромен потенциал, особено в икономиката“, изтъкна ректорът.
Проф. Димитров припомни, че с решение на Министерския съвет към УНСС вече е създаден научен институт за изкуствен интелект в областта на икономиката, а университетът разполага и с център за големи данни и катедри, които работят активно в тази посока. „Изследванията ще продължат, а етичните въпроси са неизменна част от този процес“, добави той.
AI в медиите – между иновацията и доверието
Акцент в дискусията постави и генералният директор на Българското национално радио Милен Митев, който посочи, че отговорното поведение по отношение на изкуствения интелект означава той да бъде въвеждан внимателно и обмислено.
„Трябва да управляваме процесите, а не да ги догонваме“, каза Митев и отбеляза, че загубата на чувствителност към темата за AI е риск за обществото и медиите. По думите му именно журналистиката има ключова роля да бъде коректив и в епохата на изкуствения интелект.
Генералният директор на Българската национална телевизия Емил Кошлуков подчерта, че опасенията дали изкуственият интелект ще замени хората често отклоняват вниманието от по-съществения въпрос – как той ще бъде използван.
„Изкуственият интелект няма да замени хората, но тези, които го използват, ще заменят тези, които не го правят“, смята Кошлуков. Той посочи, че вече съществуват изцяло AI-базирани новинарски канали, което показва, че технологиите, за които говорим, вече са реалност.
Според него ключовото предизвикателство пред медиите е запазването на доверието и достоверността на съдържанието. Кошлуков предупреди и за риска от прекомерна персонализация, при която аудиторията получава само информация, съобразена с индивидуалните ѝ предпочитания. „Вместо да стеснява, изкуственият интелект трябва да разширява света на зрителя“, подчерта той.
По думите му, AI може да бъде ценен инструмент за редакционната работа, ако бъде обучаван в рамките на обществените ценности и културния контекст. „Най-важното за обществените медии е как чрез ИИ ще съхраним достоверността и ще изпълним обществената си мисия“, заключи генералният директор на БНТ.
Източник: Banker.bg
