Икономисти обвиняват германския канцлер Фридрих Мерц, че насочва нов дълг за милиарди евро, предназначен за инвестиции в отбрана и инфраструктура, за финансиране на по-висок бюджет за социално подпомагане и други текущи разходи. Бундесбанк и два икономически мозъчни тръста предупредиха, че значителна част от планираните допълнителни заеми на правителството вероятно ще бъдат използвани за области, които би трябвало да бъдат финансирани от обикновения бюджет, включително данъчни облекчения или субсидии.
След като спечели федералните избори в Германия през февруари, Мерц сключи знакова сделка със социалдемократите и зелените за разхлабване на конституционния лимит на страната за заеми за инфраструктура и отбрана. Новите правила отвориха вратата за допълнителни инвестиции до 1 трилион евро в тези две области през следващото десетилетие, които се очаква да стимулират растежа на БВП след четири години на стагнация. Дълговата спирачка, ограничаваща заемите до 0.35% от БВП през дадена година, продължава да се прилага за останалата част от бюджета.
Германският икономически институт IW – мозъчен тръст, финансиран от работодателски организации – е последният, който изрази опасения, предполагайки, че поне 40% от планирания допълнителен дълг до 2029 г. ще бъде използван за запушване на дупки в обикновения бюджет. Коалицията на Мерц използва „цял набор от уловки“, за да заобиколи правилата, според които допълнителните заеми трябва да бъдат изразходвани за допълнителни инвестиции в отбраната и инфраструктурата, се посочва в анализ на IW, публикуван на 10 ноември – само седмици преди германският парламент да гласува бюджета за 2026 година.
„Тази бюджетна игра рискува да подкопае бъдещата конкурентоспособност на Германия“, отбелязва икономистът от IW Тобиас Хенце. Според оценките на института, Берлин планира да вземе назаем допълнителни 271 милиарда евро до 2029 г. в сравнение с предишни средносрочни планове. Само 164 милиарда евро от тези средства са предназначени за военни или инфраструктурни инвестиции. Останалите 107 милиарда евро ще бъдат използвани за финансиране на други държавни разходи, като например данъчни облекчения за сектора на хотелиерството и ресторантьорството и по-високи пенсии за неработещи майки, твърди IW.
Бундесбанк също предупреди по-рано тази година, че допълнителните кредити на правителството „се използват до значителна степен за създаване на друга фискална свобода на действие“, което предполага, че дългът ще нарасне „без еквивалентно увеличение на отбранителните способности и инфраструктурата“. Централната банка прогнозира, че бюджетният дефицит на Германия ще се качи до 3.5% от БВП през следващата година и допълнително до около 4%, в сравнение с около 2% през 2025 година.
По подобен начин, базираният в Мюнхен мозъчен тръст IFO написа през септември, че „ключови инвестиционни проекти в основния бюджет се съкращават и прехвърлят към специални фондове“, след като извърши подробен анализ на повече от 5700 отделни бюджетни пера. Социалните разходи и разходите за отбрана „се увеличават забележимо“, отбелязаха експертите на института.
Берлин разтяга новите правила за заеми „далеч отвъд политически договореното“, твърди Данял Баяз, финансов министър от Зелената партия на провинция Баден-Вюртемберг, предупреждавайки, че това е „нагъл“ ход, който ще притъпи очакваните положителни ефекти върху растежа. „Голяма част от парите се вливат в мерки, които нито укрепват нашата инфраструктура, нито подобряват нашата конкурентоспособност“, каза Баяз.
Себастиан Дюлиен, директор на изследванията на икономическия мозъчен тръст IMK в Берлин, който се финансира от германски синдикати, заяви, че финансовото министерство технически отговаря на изискванията, определени в закона. Но отбеляза, че онова, което всъщност може да се класифицира като допълнителни инвестиции, е неточно дефинирано и лесно за манипулиране. Той обаче подчерта, че краткосрочните ефекти върху растежа на БВП няма да бъдат притъпени.
„В макроикономически план е до голяма степен без значение в краткосрочен план дали парите се използват за инвестиции или за други разходи“, каза той. Помолено за коментар, финансовото министерство заяви, че всички бюджети до 2029 г. ще отговарят на правилата, определени в конституционната промяна. Те диктуват, че поне 10% от основния бюджет ще бъдат използвани за инвестиции. Всяка сума над това се счита за „допълнителна“ и може да бъде покрита от новия инфраструктурен фонд на страната от 500 милиарда евро.
„Прехвърлянията между основния бюджет и специалните фондове бяха направени там, където беше технически обосновано и разумно“, коментира говорител на финансовото ведомство.
Армин Щайнбах – главен икономист в министерството, възрази срещу част от методологическия подход на докладите, като предположи, че те са използвали като ориентир „завишени планирани инвестиционни данни“, предшестващи създаването на инфраструктурния фонд от 500 милиарда евро. Той допълни също, че са направени допускания, че 100 милиарда евро от фонда от 500 милиарда евро, които ще бъдат разпределени на федералните провинции, няма да бъдат използвани за инвестиции, „което не е гарантирано“.
Източник: Banker.bg
