Първото официално посещение на германския канцлер Фридрих Мерц в Китай на 25 и 26 февруари ще покаже доколко Берлин е способен да пренапише икономическата си стратегия в свят, който вече не се подчинява на старите правила на глобализацията.
Формулировката, която Мерц избра за отношенията между Берлин и Пекин е „по-задълбочено, но и по-справедливо“ сътрудничество, което съчетава прагматизма и предпазливостта. Тези фактори са неотменими, защото Германия е изправена пред нарастващ индустриален натиск и геополитическа несигурност.
Китай отново зае позицията на най-голям търговски партньор на Германия през 2025 г., измествайки Съединените щати. На пръв поглед това е доказателство за устойчивостта на икономическите връзки между двете страни, но на практика зад тази статистика стои сериозен дисбаланс. Вносът от Китай достига 170.6 милиарда евро, което представлява ръст от 8.8% на годишна база, докато германският износ за китайския пазар спада с почти 10% до 81.3 милиарда евро. За пет години търговският дефицит се е учетворил. Канцлерът нарече тази тенденция „нездравословна“, но според икономически експерти това определение е твърде меко.
Индустриалният натиск и крахът на конкурентоспособността
Германската икономика дълго време се основаваше на силата на своята индустрия с нейните три гръбнака – автомобилостроене, машиностроене, химическа промишленост. Именно тези сектори днес усещат най-силно китайската конкуренция. Според анализатора Юрген Матес от Германския икономически институт дисбалансът „подкопава ядрото на германската индустрия“.
Причините, по думите му, не се изчерпват с по-висока ефективност или иновации от страна на китайските компании, а включват мащабни държавни субсидии, изкривявания на пазара и дългогодишни спорове около стойността на юана.
Пекин отхвърля тези обвинения и твърди, че субсидиите са прозрачни и съвместими с международните правила, а валутната политика е ориентирана към пазарното търсене и предлагане. Въпросът обаче е по-дълбок от формалното спазване на правилата. Той засяга коренната разлика между китайската икономическа система, доминирана от държавата, и германската, която разчита на частната инициатива и пазарната конкуренция.
Тенденцията се засили след пандемията и руската инвазия в Украйна през 2022 година. Докато Европа бе изправена пред скок на енергийните цени и производствените разходи, Китай навлезе в продължителна дефлационна фаза, породена от свръхинвестиции и свръхкапацитет. Евтините китайски стоки заляха европейските пазари в момент, когато континентът беше икономически най-уязвим. Този феномен, често определян като нов „китайски шок“, постави под въпрос устойчивостта на европейския индустриален модел.
В Германия тревогата е особено осезаема. Някога могъщата автомобилна индустрия преминава през болезнен преход към електромобилност. Само че в този сектор китайските производители вече имат значително технологично и производствено предимство. Ръководители на компании като Mercedes, Volkswagen и BMW придружиха Мерц в Пекин с надеждата да запазят позиции на китайския пазар, но и със съзнанието, че вече не са безспорни лидери на пазара.
Паралелно с това германският Mittelstand (малки и средни предприятия с до 500 служители и годишен оборот до 50 милиона евро), който включва почти четири милиона компании, усеща засилена конкуренция не само по линия на цените, но и по качество. Проучване на държавната банка KfW показва, че близо една пета от тези компании се сблъскват с пряка конкуренция от Китай и песимизмът сред тях расте. Вътрешните проблеми, като бюрокрация, високи данъци и скъпа енергия, допълнително отслабват способността им да реагират.
Може ли Германия да ограничи рисковете?
Посещението на Мерц не е само икономическа мисия. Срещите му с китайския премиер Ли Цян и президента Си Дзинпин имаха ясно изразена стратегия. Канцлерът призова Пекин да използва влиянието си върху Москва за прекратяване на войната в Украйна и подчерта, че икономическото партньорство не може да бъде изолирано от въпросите на сигурността.
Си отговори с характерната за азиатската дипломация лаконичност. Той призова за задълбочаване на стратегическата комуникация и защита на свободната търговия в условия на нестабилен световен ред. Китай демонстрира желание да се утвърди като предвидим партньор на Европа в момент, когато отношенията със Съединените щати заради митата на Доналд Тръмп и изместения му фокус са под напрежение.
Политиката на американския президент, белязана от нови тарифи и протекционизъм, извади ЕС от зоната на комфорт и го принуди да заеме по-твърда позиция, дори да заплаши с контрамерки, което до неотдавна беше немислимо. Брюксел многократно обяви, че не желае търговска война нито с Вашингтон, нито с Пекин.
Позицията на Мерц е, че трябва да бъдат намалени рисковете, но категорично отхвърля идеята за отделяне от Китай. Той е наясно, че икономическата зависимост е твърде дълбока, за да бъде прекъсната без сериозни последици. Китай е не само източник на евтин внос, но и огромен пазар, ключов за германските износители и за компании като Airbus, към които Пекин проявява интерес за големи поръчки.
В същото време подписаните по време на визитата споразумения бяха сравнително ограничени. Те включват сфери като климатичната политика, ветеринарния контрол и спортното сътрудничество. Липсата на мащабни договори, свързани с индустрията, подсказва, че и двете страни действат предпазливо, без да поемат нови стратегически ангажименти.
Канцлерът си дава сметка, че задачата му е трудна, защото Германия плаща цената на дългогодишната си стратегия за „промяна чрез търговия“, свързвана с управлението на бившия канцлер Ангела Меркел. Идеята, че задълбочаването на икономическите връзки ще доведе до политическо сближаване, преди може да е била успешна, но днес изглежда все по-малко убедителна, а в случая със САЩ направо абсурдна.
Зависимостите обаче, които бяха изградени през последните две десетилетия, не могат да бъдат демонтирани бързо и Старият континент вече бере гнилите плодове от тях. Посещението на Мерц в Китай показва, че правителството в Берлин е готово за преход от предишния модел към нов, който съчетава отвореността към глобалните пазари, но със защита на интересите си.
Впрочем критиците подчертават, че това начинание не зависи само от гъвкавостта на дипломатите, а ще се наложат и огромни вътрешни реформи. Според тях европейските страни и в частност Германия трябва да намаляват бюрократичната тежест, която задушава бизнеса, да стимулират иновациите, както правят САЩ и Китай, да инвестират в енергийна независимост и технологично развитие. За целта обаче се изисква Европа да действа бързо, тъй като не разполага с много време.
В този смисъл въпросът не е дали Германия може да се дистанцира от Китай, а дали може да възстанови собствената си конкурентоспособност в условията на нарастваща глобална конкуренция. Балансът между зависимост и съперничество ще остане определящ за германско-китайските отношения.
Успехът или провалът на тази нова стратегия ще има последици не само за Берлин, но и за цяла Европа, която се опитва да намери своето място между двете икономически световни суперсили.
Източник: Banker.bg
