В ерата на изкуствения интелект границата между реалност и измама става все по-размита. Днес е напълно възможно не просто да видим фалшива реклама или подвеждащо съдържание, а дийпфейк видео, в което свещеник „препоръчва“ лечебни гъби, инфлуенсър „убеждава“ последователите си в чудодейни ефекти на съмнителни продукти или напълно измислен образ продава доверие.
Паралелно с това инфлуенсърството в България се превърна в доходоносен бизнес, често функциониращ в сивата зона между личното мнение, рекламата и откровената търговия. Именно тук се появява големият въпрос – доколко този бизнес е прозрачен, етичен и, не на последно място, законен?
Националната агенция за приходите все по-открито признава, че значителна част от българските инфлуенсъри не декларират доходите си и не плащат дължимите данъци. Благодарение на обмена на информация с глобални и социални платформи, както и чрез международни механизми като Директивата за административно сътрудничество DAC7, приходната агенция вече разполага с далеч по-ясна картина за паричните потоци, които минават през TikTok, YouTube, Instagram, Twitch и OnlyFans.
Тази картина обаче разкрива системен проблем, а именно бързо развиващ се дигитален пазар, който изпреварва както регулациите, така и културата на доброволно спазване на закона.
Това се отнася и за инфлуенсърите, които получават пари от политически партии и организации, за да рекламират платформите им или да защитават техни позиции. В случая не става дума за нарушаване на закона, но ще е честно, ако го обявят пред последователите си и си платят данъците, както правим всички ние.
Парадоксът е, че точният брой на инфлуенсърите в България не може да бъде определен. Самата НАП призна миналата година, че това е динамична величина, зависеща от платформи, алгоритми и моди. Един и същ създател на съдържание често оперира в няколко канала едновременно, което допълнително усложнява проследяването на реалните му доходи. Когато към това се добавят и платформи като OnlyFans и Twitch, които попадат в обхвата на DAC7, става ясно, че говорим за цяла дигитална икономика, а не за маргинално явление.
Данните за създателите на съдържание за възрастни са особено показателни. Над 900 българи са били официално уведомени да декларират доходи, които за петгодишен период достигат около 14 милиона лева, като малка група от около 20 души е генерирала по-голямата част от сумата. Тези числа разрушават мита, че инфлуенсърството е просто хоби или странична дейност. За немалко хора то е основен източник на доходи, съпоставим с добре развит бизнес, но без същото ниво на отчетност.
В разгара на Данъчната кампания през 2025 г. от НАП ясно напомниха, че доходите от онлайн съдържание подлежат на деклариране. Продуктите, получени срещу ревю на даден продукт, не са „безплатни“, а доход в натура. Един смартфон, изпратен от компания, е реална икономическа полза и подлежи на облагане. Същото важи за приходите от реклами и виртуални подаръци. В този смисъл инфлуенсърът вече не е просто създател на съдържание, а икономически субект с ясни задължения.
Истинският проблем обаче не е само в данъците. Той е в липсата на ясно разграничение между лично мнение, реклама и манипулация. Когато инфлуенсърите не обозначават платеното съдържание, когато дийпфейкове използват авторитета на утвърдени в обществото личности, а институциите реагират бавно, обществото остава уязвимо. Изкуственият интелект не е нито добър, нито лош сам по себе си. Опасността идва от липсата на правила, етика и контрол.
На този фон скандалът с дийпфейк видеото на отец Владимир от столичния квартал „Дружба“, който избухна през уикенда, изглежда като тревожен символ на тази реалност. Манипулираният му образ и глас са били използвани от измамници за реклама на „чудотворни“ гъби.
Според него тази измама е удар по доверието в религията, в медицината и в самото онлайн пространство. Когато изкуственият интелект започне да експлоатира авторитета на духовници, лекари или публични личности, обществото се изправя пред риск, който не може да бъде решен единствено с блокиране на видеа или подаване на сигнали.
Особено обезпокоителен е фактът, че въпреки докладите, подобни видеа често не се считат за нарушение на правилата на социалните мрежи. Това прехвърля тежестта върху институции като Комисията за защита на личните данни и поставя въпроса дали законодателството изобщо е подготвено за масовото навлизане на дийпфейкове. В този смисъл измамата вече не е само финансов проблем, а морален и обществен.
Именно тук се пресичат двете теми – инфлуенсърството и изкуственият интелект. От една страна, имаме реални хора, които печелят от реклама и партньорства, но често не декларират тези доходи. От друга имаме технологии, които могат да създадат фалшиви инфлуенсъри или да използват образа на реални личности без тяхно съгласие. И в двата случая резултатът е подкопаване на функционирането на дигиталната икономика.
Поради тази причина е важно дали ще успеем да изградим среда, в която прозрачността и отговорността вървят ръка за ръка с технологичния напредък. Ако това не се случи, рискуваме дигиталната икономика да се превърне не в двигател на развитие, а в поле за масови заблуди и безпомощност на институциите.
Източник: Banker.bg
