Microsoft представи нов чип, който според компанията показва, че квантовите компютри са на „броени години, а не на десетилетия“ напред в бъдещето. С него гигантът се присъединява към Google и IBM в прогнозите, че фундаменталната промяна при компютърните технологии е много по-близо, отколкото се смяташе доскоро.
Очаква се, че квантовите компютри ще могат да извършват изчисления, които биха отнели на днешните системи милиони години. Това би помогнало за извършването на революционни открития в медицината, химията и много други области, затлачени в момента от на практика безкрайните морета от възможни комбинации от молекули, които объркват класическите компютри.
Най-голямото предизвикателство пред квантовите компютри е, че основният градивен елемент, наречен кюбит, който е подобен на бита в класическите компютри, е невероятно бърз, но също така изключително труден за контролиране и податлив на грешки.
Microsoft заяви, че разработеният от нея чип Majorana 1 е по-малко склонен към тези грешки от конкурентите и предостави като доказателство научна статия, която ще бъде публикувана в академичното списание Nature.
Темата кога ще се появят полезни квантови компютри превзе високите етажи на технологичната индустрия. Главният изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуанг заяви миналия месец, че технологията е на две десетилетия от повратния момент, в който ще изпревари чиповете на неговата компания, които в момента захранват бума на изкуствения интелект.
Тези забележки подтикнаха Google, която миналата година показа свой нов квантов чип, да заяви, че до търговските приложения на квантовите изчисления остават само пет години. Според IBM пък мащабните квантови компютри ще бъдат пуснати в експлоатация до 2033 г.
Majorana 1 на Microsoft се разработва от близо две десетилетия и разчита на субатомна частица, наречена фермион на Majorana, чието съществуване е теоретично обосновано за първи път през 30-те години на миналия век. Тази частица има свойства, които я правят по-малко податлива на грешки, които поразяват квантовите компютри, но физиците трудно я откриват и контролират.
Microsoft заяви, че е създал чипа Majorana 1 с индиев арсенид и алуминий. Устройството използва свръхпроводима нанопроводна жица за наблюдение на частиците и може да се управлява със стандартно компютърно оборудване.
Чипът също така има много по-малко кюбити от конкурентните чипове на Google и IBM. Въпреки тоа Microsoft смята, че за създаването на полезни компютри ще са необходими още по-малки, за да се минимизира процентът на грешките.
Компанията не даде срок за пускане и реална интеграция на чипа за създаването на квантови компютри. Все пак в публикация в блога си коментира, че този момент е „на години, а не на десетилетия“ разстояние.
Джейсън Зандер, изпълнителен вицепрезидент на Microsoft, който се занимава с визионерските проекти на компанията, описа Majorna 1 като
стратегия с „висок риск и висока печалба“.
Чипът е изработен в лабораториите на Microsoft в щата Вашингтон и Дания.
„Най-трудната част беше решаването на физичните проблеми. Няма учебник за това и ние трябваше да го измислим“, каза Зандер в интервю за Reuters.
Буквално изобретихме възможността да създадем това нещо атом по атом, слой по слой.“
Филип Ким, професор по физика в Харвардския университет, който не е участвал в изследванията на Microsoft, заяви, че майорановите фермиони са гореща тема сред физиците от десетилетия и нарече работата на Microsoft „вълнуващо развитие“, което поставя компанията в челните редици на квантовите изследвания.
Той също така заяви, че използването от Microsoft на хибрид между традиционни полупроводници и екзотични свръхпроводници изглежда като прав път към чипове, които могат да бъдат надграждани до по-мощни версии. „Въпреки че все още няма демонстрация (на това мащабиране), това, което те правят, е наистина успешно“, каза Ким.
Източник: Economic.bg
