Перлата на румънската индустрия – така изглежда мина „Петрила“ преди повече от половин век. Открита през 1859 г. по времето на Австро-Унгарската империя, тя е най-голямата въглищна мина в Румъния и една от най-дълбоките в Европа (основния ѝ рудник е на дълбочина 940 м).
Тя е част от отдалечен клъстер от шест миньорски града и околните села в Долината Жиу, която и до днес заема специално място в историята на въгледобива в Централна и Източна Европа.
Въгледобивът в долината датира отпреди 150 години, но индустрията процъфтява по време на комунистическата диктатура на Николае Чаушеску, когато над 100 000 румънци се стичат в мините от по-бедните части на страната при втората вълна на индустриализация.
И за да си представим мащаба на сектора в северната ни съседка – през 1990 г. почти един милион души са работили в румънския минен сектор и свързаните с него индустрии.
Мина „Петрила“ непрекъснато увеличава производството си до 1983 г. Именно през тази година то достига своя връх от 1.2 милиона тона и в мината работят 4500 души.
През 1997 г., по-малко от десетилетие след екзекуцията на Чаушеску и падането на комунизма, програма за преструктуриране, води до затварянето на някои от мините в региона със загубата на 90% от работните места и 40% от населението. Само две мини остават активни днес, в които работят едва 2000 души. Те също са планирани да бъдат затворени.
Кръв за въглища
Условията на труд в мините тогава са несигурни, авариите – чести, а екологичните щети – големи. Въглищата в „Петрила“ се добиват по много немеханизиран начин и могат да бъдат сортирани само на ръка през светлата част на деня.
През 2008 г. мина „Петрила“ е разтърсена от две мощни експлозии, които бележат 15 ноември като най-мрачния ден в историята на града. В събота, 15 ноември 2008 г., около 15:00 ч., експлозия в минна галерия, след прекомерно натрупване на метан, причинява смъртта на осем души. Осем други минни спасители, които са били под земята по това време, са получили сериозни изгаряния в резултат на експлозията. Четири часа по-късно друга експлозия отнема живота на още петима миньори и спасители от мината. Двете експлозии са причинени от натрупването на токсични газове в мината.
Аварията променя живота на десетки семейства из основи – 13 миньори, сред които и техни спасители губят живота си под земята в този ден, ранените са 15. Ехото от експлозията още се носи в град Петрила и всяка година на тази дата общността почита героите и техните спасители.
Снимка: Музей на спасителите
Това са превръща в повратна точка за бъдещето на мината – без решения за безопасното ѝ функциониране, тя е включена в програмата за преструктуриране. Производството постепенно намалява до 2013 г., когато е обявено затварянето на мината. Последният тон въглища е изваден през октомври 2015 г., а планът е да бъде изцяло разрушена.
Със затварянето на мините от 80-те години на миналия век започва голямата миграция от долината Жиу. Камъни в Planeta Petrila са боядисани и маркирани с имената на тези, които са се изселили и къде се намират сега. Можете да се видят локации в съседни страни, включително България, в цяла Европа, както и по-далеч в Австралия, Канада или Русия.
През 2018 г. на 15 ноември там е открит единственият музей в страната в памет на всички минни спасители в долината Жиу, които губят живота си, докато се опитват да спасят своите колеги под земята. Той е изграден със собствени средства на един от миньорите, работил дълги години в мината, която се срутва на метри от него и той става свидетел на смъртта на колегите си. Сега Каталин Ченуша прекарва повече време в мината, отколкото преди, но гостоприемно приема посетителите ѝ, разказва истории и се грижи за сградите и двора.
Няма въглища като нашите въглища и няма място като Петрила. Нека го запазим и направим нещо“, казва Каталин.
Снимка: Каталин Ченуша в неговия офис
Ако случайно имате късмета да го срещнете там, то той ще ви посрещне с типичен миньорски поздрав, ще ви покани в „офиса си“, където да почерпи с глътка ябълкова ракия и ще сподели за годините, прекарани под и над земята – за трудните моменти, но и за бъдещето, което Каталин днес посреща с усмивка и нетърпение, защото мина Петрила е неговият свят, неговата Planeta, за която неуморно се грижи.
От мина до цяла Planeta
Всички местни вярват, че в долината Жиу има голям потенциал – затова и там активно се развива гражданското общество и това започва да дава резултати. Още през през 2011 г., след като научават за съдбата на мината, местен художник, екип от архитекти и граждани инициират серия от проекти, предлагащи алтернативи на разрушаването ѝ. Роден в Петрила – художникът Йон Барбу е сред ентусиастите, които имат друго виждане за бъдещето на изоставените сгради – да ги съживи чрез изкуство и култура.
Група млади хора от Долината, някои от които са работили и учили на други места, решават да се върнат в родните си градове в региона, където създават силно гражданско общество и стават част от инициативата, наречена Planeta Petrila. Екипът убеждава община Петрила да закупи инфраструктурата и тази тяхна борба за запазване на историята е описана в документален филм от 2015 г. на Андрей Даскалеску, наречен „Planeta Petrila“, след който случаят получава национално внимание. Тогава Барбу и колегите му официално основават своя неправителствена организация, която кръщават на заглавието на документалния филм.
„Програмата за възстановяване чрез културни инициативи“ в мина Петрила стартира в края на 2017 г. като координиран план за действие, чиято крайна цел е да създаде нова административна, икономическа и културна инфраструктура на Петрила заедно с ангажирана и отворена местна общност. Целта на Planeta Petrila е да събере артисти, експерти, правителствени служители и широката публика в мултидисциплинарен проект, който да преосмисли цялата мина „Петрила“.
Адина Винцан е основател на неправителствената асоциация Valea Jiului Society, фокусирана върху местното развитие на долината „Жиу“. Организацията е сред двигателите на спасяването на мина „Петрила“.
Това, което направихме, ние, с доброволци, започнахме да съживяваме и регенерираме стъпка по стъпка различни пространства в мина Петрила“, коментира Адина.
Тя разказва, че за реализацията на проекта се събират ресурси от различни инструменти и фондове и конкретно проектът за Planeta Petrila e съфинансиран от „Хоризонт 2020“ – многогодишната програма на Европейския съюз за научни изследвания и иновации.
Снимка: В момента тече реновация на някои от административните сгради
Целият този импулс на гражданското общество бавно превръща мината в ново пространство, където вече се организират културни събития като концерти, изложби и срещи, които поддържат обществения интерес към темата Петрила. Планът е в комплекса да бъдат реализирани общо 18 проекта, включително ресторант в кулата на мината, център за роботика, сграда за събития и др. В рамките на Planeta Petrila, вече са организирани две събития за роботика, националната опера – Клуж-Напока също организира представления там, десетки изложби, театрални представления и др.
Описаните стъпки подчертават само първите етапи от широк процес на преобразуване, който постепенно се изгражда и влияе върху бъдещето на цялата общност. Фактът, че мина Петрила се превръща в нов градски център, представлява шанс за промяна в общия дискурс, от примирение към оптимизъм и от фатализъм към привързаност към общите ценности, които формират общността на Петрила в залеза на минната индустрия.
Planeta Petrila е голям проект, изпълнен с надежди, а местните го движат от сърце, вярвайки, че преустройват старата мина с мисъл за бъдещето отвъд въглищата.
Още снимки от мината и експозиите в нея може да видите в галерията.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Източник: Economic.bg
