Изненадан съм от тълкуването, което чух по повод предлаганото изменение на Закона за държавната собственост, внесен от Министерския съвет. Много внимателно – близо 20 минути – четох целта на законопроекта и мога да ви уверя, че промяната не е свързана с продажбата на каквито и да било имоти в списъци, които са публикувани на сайта на МРРБ. Те дори не са тръгнали да се продават.
Това обясни регионалният министър Иван Иванов по време на обсъждането на първо четене на два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, единият с вносител – Николай Нанков и група народни представители от ГЕРБ-СДС, а другият – с вносител Министерският съвет. Поводът за реакцията на Иванов бяха коментари на депутати от опозицията – на Стою Стоев от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“, на Петър Петров от „Възраждане“, на Павлин Найденов от Алианс за права и свободи и на Христо Расташки от МЕЧ.
Стою Стоев постави въпроса дали обсъжданите промени в законопроекта, предложен от кабинета, не са свързани с едни 4400 имота, които трябва да се продадат? По отношение на промените, внесени от Николай Нанков, Стоев коментира, че действителните мотиви на законопроекта са ясно разписани – става въпрос за назначаването на неопределен брой административни съдии във Върховен административен съд – без никакви критерии.
Павлин Найденов от АПС даде категоричен отговор на въпроса на Стою Стоев, а именно че проектозаконът, внесен от Министерския съвет, се отнася до 4400 имота, които трябва да бъда продадени. Той уточни, че от АПС са останали с впечатлението, че областните управители ще могат да проведат търгове на одобрените имоти от МРРБ. Найденов възнегодува, че вече са станали свидетели на един търг за 40 млн. на имот на МОН, който бил обявен в четвъртък, а в петък вече бил затворен. Найденов подчерта, че така била елиминирана възможността всички желаещи да се включат в търга и постави въпроса дали не би било редно да се заложат едномесечни срокове.
Иван Иванов отговори на упреците на Найденов, обяснявайки, че при процедурата с електронни търгове наддаващите не могат да се виждат и да се разбират помежду си и така печели онзи, който дава най-високата цена и държавата не може да бъде ощетена. Регионалният министър използва случая да припомни, че по този начин се извършва търговията на дървесина – нещо, което самият той е регулирал, докато бил министър на земеделието.
Христо Расташки от МЕЧ нарече премиера Росен Желязков топ брокерът и попита министър Иванов не го ли е срам да му служи, като изпълнява нареждането му да пълни бюджета, като разпродава държавните имоти.
Независимо от критиките и двата законопроекта бяха приети на първо четене.
Този, предложен от Министерския съвет, бе одобрен със 104 гласа „За“ (56 от ГЕРБ-СДС, 22 от ДПС-Ново начало, 11 от БСП-Обединена левица, 15 от „Има такъв народ“). „Против“ гласуваха 62 депутати (18 от ПП-ДБ, 29 от „Възраждане“, 9 от МЕЧ и 6 от „Величие“). Нямаше нито един глас „Въздържал се“.
Промените, предлагани от Министерския съвет, предвиждат разпоредителните действия по продажба и замяна на имоти частна/държавна собственост в управлението на Министерството на отбраната да се осъществява по регламентирания общ ред в Закона за държавната собственост, а именно чрез областните управители по местонахождение на имотите.
В резултат на законодателната промяна ще бъде създадена възможност за засилване и укрепване на административния капацитет на Министерството на отбраната чрез насочването му изцяло към реализиране на дейности, свързани с изпълнение на изключително важни за националната сигурност и отбраната инфраструктурни проекти, както и до намаляване на административната тежест при продажбата на имоти в управление на ведомството.
С Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта, предложен от Министерския съвет, се предвиждат изменения в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Целта им е да се уеднакви режимът на приватизационна продажба на имоти частна/държавна собственост и на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала и обособени части от имуществото на търговски дружества, чийто капитал е собственост на други търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, като тези обекти ще се продават единствено чрез електронната платформа за продажба на имоти.
Предложеният законопроект на Николай Нанков бе гласуван със 105 гласа „За“ (57 от ГЕРБ-СДС, 22 от ДПС-Ново начало, 11 от БСП-Обединена левица, 15 от ИТН). „Против“ бяха 58 народни представители (18 от ПП-ДБ, 29 от „Възраждане“, 9 от МЕЧ, двама от „Величие“). Четирима депутати гласуваха „Въздържал се“ (и четиримата от „Величие“).
Промените, предложени от Николай Нанков, са свързани с процедурите по отчуждаване на имоти частна собственост и части от имоти частна собственост, предназначени за изграждане на национални обекти. Те целят, когато се обжалва отчуждаването, то по тези производства Върховният административен съд да има задължението да бъде първа инстанция и това да не подлежи на различно тълкуване.
Освен това промените целят да няма противоречива съдебна практика на тълкуване и прилагане на разпоредбите, които уреждат понятията „равностойно парично обезщетение“, „пазарни цени“, „имоти, намиращи се в близост до отчуждаване“. Причината – заради различното тълкуване има разлика в определянето на размера на равностойното парично обезщетение по отношение на използваните пазарни аналози и сключването на определени сделки.
Източник: Banker.bg
