По време на днешния парламентарен контрол към министъра на земеделието и храните – д-р Георги Тахов бяха отправени два въпроса, свързани с борбата с градушките. И двата бяха от депутати от „ДПС-Ново начало“ – първото питане бе поставено от Исмаил Осман, избран от Бургас, а второто – от Сейфи Мехмедали, избран от Ямбол. И на двете питания министърът отговори по сходен начин – предстои в България да се въведе нов способ за борба с градушките – наземни генератори, използващи сребърен йодид. При нито един от отговорите обаче министър Тахов не разкри колко ще струва новата технология.
Поставяйки въпроса си, Исмаил Осман запона с кратки уводни думи – България е една от най-градобитните страни в Европа. Системата ни за противоградна защита е създадена през 1968 г. към Министерството на земеделието и за нея отговаря Изпълнителната агенция за борба с градушките, която разполага с 11 регионални дирекции с 11 командни пункта с различен брой ракетни площадки, защитаващи с ракетен способ близо 20 милиона декара или около 34% от обработваемата площ на страната в силно градобитните райони в областите – Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен и Хасково.
Исмаил Осман отбеляза, че защитаваната територия следва да се разшири и попита какво предстои да се случи за региона на Бургас. Той обърна внимание, че там всяка година земеделските стопани стават жертва на унищожителни градуши, но и досега в областта няма изградени противоградни защити с ракетни площадки.
В отговора си министърът на земеделието потвърди, че наистина в област Бургас няма действаща противоградова защита, тъй като Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ използва два способа за тяхното ликвидиране – ракетен и самолетен – които са неприложими в района на Бургас, както заради местното летище, така и заради това в Истанбул. По този повод министърът обяви, че в региона се предвижда въвеждането на нов способ за градозащита и това са наземните генератори, използващи сребърен йодид.
Министър Тахов добави, че е бил направен сериозен анализ при определянето на районите, където предстои да се въведе използването на наземните генератори. За целта е бил проучен световният опит и са били осъществени контакти с водещи специалисти от Испания и Франция. След тези предварителни проучвания са били определени два региона за прилагането на новия генераторен способ за борба с градушките – в югозападна България това са областите Кюстендил и Перник, а в югоизточна – областите Ямбол и Бургас. Земеделският министър уточни, че благодарение на новия начин няма да се пречи на полетите на самолетите и няма да се ангажира по никакъв начин въздушното пространство. Той увери депутатите, че вече са направени предварителни проучвания и разчети за дейностите, които следва да бъдат изпълнени за въвеждането на новия метод. Направен е и разчет на необходимите финансови средства. Министър Тахов обаче не посочи конкретна сума, а и депутатите от „ДПС-Ново начало“ не се поинтересуваха.
Стана ясно само, че екип на министерството е провело срещи с кметовете и областните управители на Бургас и Ямбол и така е определило бъдещите площадки, на които предстои да бъдат сложени генераторите и те да влязат в употреба от следващия градозащитен период през 2025 година.
Депутатът Сейфи Мехмедали от ДПС-Ново начало бе толкова зарадван от новината за новия способ, че изобщо не реагира, след като министърът на земеделието не отговори на въпроса му дали има достатъчно финансови средства, които да компенсират земеделските стопани, загубили продукцията си при градушката, изсипала се над района на Ямбол на 24 май.
Така, без всякакви допълнители питания, министърът на земеделието подробно разви темата, която на него му бе по-приятна, а именно новият способ за борба с градушките:
През 2024 г. със заповед на министъра на земеделието е създадена междуведомствена работна група, в чийто състав влизат представители на Министерството на земеделието и храните, Изпълнителната агенция за борба с градушките, Националния институт по метеорология и хидрология – както и експерти от Гражданска и въздухоплавателна администрация, а по-специално от държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение“, плюс командването на ВВС на Република България. Тяхната основна цел била да се извърши анализ на противоградовата защита в старната и да се предложат варианти за разширяване на териториалния обхват, както и мерки за подобряване на нейната ефективност.
Тъй като за въздушното пространство в източна и в югоизточна България не може да се прилага противоградова защита чрез самолетен и ракетен способ, била разгледана възможността това да става наземно. В резултат на това през октомври 2024 г. в Министерството на земеделието се провело работно съвещание с госпожа Клод Берте – директор на френската Национална асоциация за изследване и борба с неблагоприятните атмосферни условия, и с испанския специалист – г-н Хосе Луис Санчес.
По време на срещата госпожа Клод Берте обяснила, че във Франция генераторите са с ръчно управление и обслужването им се извършва от персонал, който работи на доброволен принцип. В Испания пък генераторите били автоматични и не се нуждаели от човешка намеса. Тя била необходима само за зареждането им с реагент и с гориво.
Така домакините в Министерството на земеделието лесно стигнали до заключението, че в България би било по-добре да се използва испанският опит с автоматичните генератори.
Накратко изводите на междуведомствената работна група били следните:
- Поради особеностите на релефа, местата на формиране на градовите щормове и посоката на ветровете във височина, ще е необходима площ с размери не по-малка от 3 000 квадратни километра за създаване на зона за противоградова защита с наземни генератори;
- Най-подходящи места за разполагане на наземните генератори са Кюстендил и Перник в югозападна България, и Ямбол и Бургас – в югоизточна България. Защитаваната територия в последните два района ще бъде продължение на зоната, защитавана със самолетен способ в областите Сливен и Хасково.
- След определяне на възможностите на бюджета в уточнените места за поставяне на генераторите ще се спазят изискванията те да бъдат разположени на отстояние от приблизително от 8 до 10 км един от друг, на охраняеми пожаробезопасни места.
- Освен това междуведомствената група обявява, че от миналата година досега са задействани процедури за изграждането на нови 25 ракетни площадки, като целта е с тях да бъде уплътнена съществувата мрежа за противоградова защита с ракетен способ.
Източник: Banker.bg
