Лекарството срещу страха е познанието. Това твърди д-р Неделя Щонова – лекар и журналист, водеща на образователното предаване „Светът на здравето“, което тази есен става на четвърт век. Тя е създател на бранда за здравословни добавки и решения Sapphire Nutrition. И е човек, който умее да изглади острите ръбове на живота и с несломим дух да го преизпълва с вдъхновение.
Д-р Щонова, къде живее Духът на здравето?
Духът на здравето не е в рецепта и не е в хапче. Не е в нечий бицепс или в снимка с кантара. Той живее в намерението да обичаш живота, дори когато боли. Той е в избора да се грижиш, когато е по-лесно да се откажеш, в способността да превърнеш страха в знание, болката – в посока, а диагнозата – в диалог със себе си. Здравето е динамично. Не е отсъствие на болест, а присъствие на смисъл. То е разговор между тялото и душата, между клетките и мислите, между гените и навиците. Когато човек загуби връзка с този вътрешен разговор, започват симптомите. Но когато се върне към себе си, към дъха, към ритъма на природата, започва изцелението.
Духът на здравето живее в осъзнатия избор. Да станеш. Да се раздвижиш. Да дишаш по-дълбоко. Да се храниш не за да притъпиш, а за да подхраниш. Да се вслушаш. Да забавиш. Да се свържеш. Духът на здравето живее в онова тихо, неотменно „да“ към живота, дори когато плановете се срутят, когато тялото отслабне, когато утрото боли. Живее в смелостта да поставиш граница, да кажеш „не“ на токсичното и „да“ на онова, което е лек, светлина, почтеност. Живее в сърцата на хора, които вярват, че и утре може да бъде по-добре, не защото светът е лесен, а защото човекът е силен.
Коя е най-важната за вас тема, свързана със здравето?
Станах невролог, тъй като исках да разбера кое определя мира в душата, как се създава спокоен вътрешен център и котва, без да е нужно непрекъснато да се валидираш през външния свят. Вътрешният свят може да лекува, но може и да разболява. И затова въпросът, на който не спирам да търся отговор, е как да постигна вътрешен мир в свят, който непрестанно се опитва да ни разкъса на парчета. И затова пиша книга.
Има ли формула, по която всеки да може да постигне вътрешен мир?
Формулата не е проста, но е постижима, тя съдържа множество важни компоненти, които заедно създават пътя към хармонията. Най-важното е да имаш ясна визия и посока. Вътрешният мир се ражда, когато мозъкът е устремен и фокусиран. Всеки ден си поставям цели, като например да напиша по 11 страници от книгата си, а междувременно управлявам и други важни задачи – подкаст, предаване, моя личен бранд, изяви като международен лектор, пиша книгата, гледам си детето и семейството… Когато имаш неотстъпна страст и силен фокус, мозъкът ти се превръща в прожектор – осветява пътя пред теб, без да се разсейва. Към това добавям и още няколко основни елемента, без които вътрешният мир не може да съществува:
- Да обичаш трудността повече от комфорта, защото растежът винаги идва през предизвикателствата.
- Да имаш ясна представа за собствената си вътрешна стойност, която не зависи от външни оценки.
- Да се забавляваш в процеса и да правиш това, което обичаш, дори и когато няма аплодисменти.
- Да бъдеш благодарен за самия факт, че си тук, в този живот, в този миг.
- И най-вече със здрав труд и постоянство да заслужиш бъдещето, към което се стремиш.
Когато вътрешните опори у някого се срутят, какво може да се направи, за да ги изгради отново?
Всички може да рухнем, но е важно да се осъзнае, че човек не е статично закована картина. Животът е процес. Може да минеш през болка, диагноза, разочарование, но светът не свършва в тази точка, докато си платно, което продължава да се рисува. Дори когато минаваш през ада, не бива да спираш, за да не те погълне неговата бездна.
Кое пречупва човека най-често?
Липсата на ясен фокус. Аз винаги съм знаела къде искам да стигна – исках да стана невролог и да направя телевизионен образователен университет. Имало е много пречки, които са опитвали да ме пречупят. Но аз не чувам тяхното НЕ, а търся как да стане. Хора с катастрофична нагласа може да се предадат. Ако обаче си в кураж, ако си отдаден на нещо, по-голямо от себе си и от твоя личен интерес, нищо не може да те сломи.
Кое държи д-р Щонова като струна?
Още от малка си имам идеал – съвършенство във физика, нагласа, психика, дух и ум. На този идеал служа всеотдайно ден и нощ. Живея онова, което проповядвам. На 20 години срещнах моя съпруг – удивителния Валентин Маринов, човек, който не ме ограничава, а ме вдъхновява. Той е архитект и ме научи да гледам живота в по-широка перспектива. И от птичи поглед.
В такъв случай кой е основният градеж на живота?
Страстта. Към онова, което искаш да направиш. Ако корабът не знае накъде се е запътил, вълните ще го разбият. Исках да направя първото научно базирано здравно предаване и го правя, въпреки нечии стремежи да бъде отхвърлено като некомерсиално. В Dancing Stars преминах през болка и травми, но моята идея бе да вдъхновя хората да уважават телата си и да се грижат за тях. Това време беше на себенадмогване, на труд и трудности, на сложни хореографии и поддръжки. Мисията е по-голяма от болката и двамата с Атанас Месечков спечелихме това състезание заради обичта на публиката. Фиксирам се върху цветята в градината, а не върху плевелите.
Кои са най-големите ви успехи?
Животът ми е белязан от няколко лични чудеса. Едно от тях е създаването на предаването ми – първото в България, отдадено не просто на здравето, а на духа, на знанието, на човешката същност. И тази есен то става на четвърт век. Няма друго такова чудо в ефира. Другото е дарът от Бог да бъда майка, след десетилетие търпеливо и всеотдайно очакване. А участието ми в Dancing Stars беше красиво напомняне, че животът не бива да се отлага и дори под дъжда можеш да танцуваш. Но ако трябва да посоча най-любимия си успех – това е съхранението на брака ми вече 30 години. В свят, в който връзките често се разпадат, това постоянство за мен не е просто лична победа, а форма на благородство и дълбока взаимност. Да останеш цял, добър и отдаден човек, способен да обича труда, без да се разрушава от болката и пошлостта на света, това е истинското благородство на духа.
Как се става автентичен лидер?
Като си уникален и не си по калъп. Тогава си незаменим и може да вдъхновиш хората. Тълпата върви там, където е най-лесно, но ти върви в обратната посока.
Привърженик сте на интегралния подход към здравето и каква роля според вас може да има изкуственият интелект (ИИ)?
Вярвам в интегралната медицина, в обединението на наука, емоция, душевност и познание. ИИ не е просто технология, той е нов вид инструмент, който, ако бъде използван с етика и човечност, може да обогати медицината в безпрецедентен мащаб. Ще ви дам личен пример. Преди време изгубих моето кученце. Почина в ръцете ми. Точно на Нова година. Беше много болезнено. В този момент, почти инстинктивно, попитах ИИ как да се справя с мъката. Отговорът… беше човешки. Утешаващ. Припомни ми, че в живота всичко е енергия и нищо не се губи. И колкото и парадоксално да звучи, небиологично създание без душа успя да ми даде опора, която тогава имаше терапевтична стойност. ИИ вече участва в диагностиката, в анализите, в прогнозите. Но ако бъде въведен мъдро, той може да служи и като мост между данните и смисъла, между тялото и душата. А това вече е интегрално здраве.
По този начин няма ли да се обезсмисли човешкото съществуване, щом ИИ може да е и психотерапевт?
Зависи как го използваш. Ако е по ленивия начин, мозъкът ти ще залинее. Ако го използваш креативно, той е отличен помощник, който спестява време и дава посоки, които по творческия начин да ги направиш авторски и иновативни. Живейте вдъхновено, вместо да се взирате в екраните.
Какви големи събития ви предстоят тази есен?
Предстои наистина специална есен. Юбилеен сезон на моето предаване – „Светът на здравето“ навършва четвърт век. Четвърт век служене на знанието, медицината и човешкия дух. По този повод работя върху книга, която пишем заедно с проф. Юлиан Карабиберов – тя ще бъде посветена на това как да съхраним здравето, ума, съдовете, мускулите, метаболизма и кондицията си. С нови епизоди се завръща и проектът „Лекар у дома“ – формат, който се превърна в успешен, обичан от зрителите и важен за здравната култура у нас. А сред всичко това готвя и няколко сюрприза, защото вярвам, че животът винаги трябва да умее да изненадва със светлина.
Текстът е част от бр. 127 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
