Мнозина ще проявят интерес да научат повече за Мито Орозов, когато разберат, че МИТО – първият български многоцелеви мобилен робот, който се произвежда в Мизия, е наречен така в чест на този славен български предприемач. Градска легенда или не, но се твърди, че е привлякъл вниманието на Хенри Форд, който дори го поканил да работи в Америка. Двамата се запознават на Балканското изложение в Лондон през 1907 г., раждат се идеи за съвместна работа.
Портрет на Мито Орозов – Wikipedia
Мито Орозов е приеман за
основоположник на модерното коларство
в България. Голямо признание получава в пътеписа „София – Мездра – Враца“, публикуван през 1897 г., в който Алеко Константинов е възхитен от личността му, от фабриката и производството, което е създал. Роден е във Враца през 1859 г. Едва 17-годишен остава без баща и за да издържа семейството, става чирак при съседа хаджи Ангел Йоцов, който е железар и майстор на печки. След Освобождението Мито поема занаята от майстора, самообразова се и се усъвършенства, участва и в обществени организации. Такова е дружеството „Мравка“, прераснало във взаимоспомагателно дружество „Успех“, на което той става касиер. През 1884 г. основава заедно с приятели ученолюбивото дружество „Развитие“.
През 1883 г. започва съвместна работа с дърводелеца Исая Тошов. Двамата изработват товарни коли и конски каруци с железни оси и обков. Висококачествената им продукция
привлича все повече клиенти
Съдружникът Исая обаче не е готов бизнесът да се разраства с такива темпове. Той си позволява чести отсъствия от работа и през 1887 г. Орозов разваля съдружието, изкупува целия инвентар на работилницата и продължава сам, като взема и решителни мерки да отговори на променящото се търсене. Назначава като главен майстор-дърводелец сърбина Йован, добре запознат с производството на тъй наречените тогава „модерни коли“ – брички, кабриолети и файтони. Ангажира като бояджия и тапицер унгареца Едуард. Заедно пускат в производство цяла серия от модерни возила. И когато през 1892 г. в Пловдив се организира първото българско промишлено изложение, Орозов е не само изложител, но взема и активно участие в организацията на събитието. Моделите и изработката са отличени със златен и сребърен медал и грамота.
Импулс за сериозно разширение
на дейността получава след брака си с Параскева, която е от заможно семейство. Подпомогнат материално от нейния баща Иванчо Младенов, Мито решава да построи собствена сграда, съобразена с нуждите на производството. Купува общинско място в края на града и през 1893 г. създава внушителна производствена база. Тя има 4 отделения: железарско, дърводелско, тапицерско и бояджийско. В двора правят склад за готовите коли, но и склад за материалите. През 1905 г. Орозов купува още един парцел в съседство и там изкопават кладенец с дълбочина над 30 м.
Тази занаятчийска работилница става
производствен център
който добива известност. От панаирите в Плевен (1895), Русе (1897) и Лондон (1907) Мито Орозов се връща със златни медали. Запитан защо не привлича чужди капитали, казва, че няма смисъл да влага капитал, чийто собственик без труд би получил значителен дял от общата печалба. През 1907 г. той пръв в страната въвежда 9-часов работен ден при нормално тогава работно време от 10 до 12 ч. дневно. Това предизвиква несъгласие сред занаятчиите в града, но той не отстъпва: „При пълна натовареност и добра организация добросъвестният работник за 9 часа може да произведе толкова, колкото при други условия за 10-12 часа. От преуморения човек ползата е малка“.
Основното производство включва различни видове каруци, брички, кабриолети и файтони. Особено внимание се обръща на удобството на колата. Основните им клиенти са по-богатите земеделски стопани, търговците на едро, заможните градски домакинства, а също градските и държавни служби. За реклама на производството си Орозов участва активно във всички по-големи изложби и панаири.
Изработва собствени каталози
и ценоразписи с точно определени цени, което за времето си е израз на голямо самочувствие. Най-активното развитие на предприятието е в периода 1894-1912 г., свързано с общото бурно политическо и икономическо развитие на страната. Враца добива известност като град на модерните коли, а собственикът на фабриката Мито Орозов се ползва с името на делови и почтен човек. Той е основател и пръв председател на Популярната банка и на банка „Веслец“ във Враца, но и активен член на Софийската търговско-индустриална камара. През 1907 г. е избран за депутат във Великото народно събрание.
Войните в периода 1912-1918 г. се отразяват на развитието и на това предприятие. Мобилизирането на персонала, ограничението на вноса на много суровини и намаляването на клиентелата водят до
затихване на дейността
Следвоенните тенденции и възприетата политика на държавата към поощрение на кооперативното дело създават и във Враца условия за кооперативи. Така през 1914 г. е създадена коларо-производителната кооперация „Гранит“, която с мощната подкрепа на държавата става силен техен конкурент. През 1923 г. обаче експлозии и пожар унищожават голяма част от града, разрушават цялата фабрика на Мито Орозов, загива и самият той. През 1924 г. двама от синовете му – Петър и Тодор, се завръщат от обучение в чужбина. Подпомогнати с паричното обезщетение, което държавата предоставя на пострадалите от пожара, те възстановяват и разширяват сградите на бившата работилница, оборудват я с модерни дървообработващи и металообработващи машини. През 1925 г. Коларница „М. Орозовъ“ започва отново да работи. В периода до 1944 г. добавят нови парцели земя и изграждат още работни помещения. Ръководено от
основните принципи
– продукцията да е с най-високо качество и стриктно да се спазва срокът за изпълнението на поръчките, предприятието се слави като първокласен доставчик на превозни средства с конска тяга. На панаирите в Горна Оряховица (1925), Солун (1926) и Пловдив (1934) също получават високи отличия. При въздушното нападение над Враца през 1944 г. тези сгради са отново разрушени и пак със собствени средства са възстановявани. Но през 1947 г. фабриката е национализирана. Масовото моторизиране на превозните средства след 1944 г. ограничава значително производството на коли с конска тяга. В един момент новото предприятие, към което са присъединени и други производствени звена, преминава към индустриално производство на електрокари.
Мито Орозов е образец за успешен предприемач и родобюлив българин. Да помним името му и да пазим жив спомена за неговите постижения.
Файтон и бричка от експозицията във Враца – Снимка Wikipedia
Текстът е част от бр. 125 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
